Вечният въпрос: Кой уби Ботев?
Кой умъртви Ботев? Ако би трябвало да бъдем точни - робската реалност. Но да си напомним епизоди от последните дни от живота на войводата, написа „ Конкурент “ в публикация на починалия Кирил Андроновски.
Филип Тотю отхвърля да поведе четата, която би трябвало да слезе на българска земя някъде към Оряхово. Не е вманиачен да го реализира ориста на Хаджи Димитър. Тогава? Няма различен по-достоен, по-авторитетен от Христо Ботев. Той е стихотворец, журналист, гуру на хъшовете. Бай Христо и последния си грош ще даде за свободата или да нахрани някой гладен хъш, не е като Каравелов. За няколко дни Христо Ботев „ припознава” своята щерка и с последните си бани взема документ за раждане и издава в. „ Нова България”! И на първа страница написва „ Започва се”… Дадено е и предписание всички четници по румънските пристанища да се качат на парахода „ Радецки”.
Слиза войводата край Козлодуй на българска земя. Целуват я като майка. Няма възторжени посрещачи, няма мъже да поемат пътя към свободата. Няколко четници носят торба с бели пари, иззети от някакъв грък - търговец и я демонстрират на войводата. Следва упрек: Не сме тръгнали да грабим мирни жители, друга е задачата ни.
Някъде към Матеев геран, на една поляна, те са разхвърляни по земята. Четата се насочва към Бутан, Добролево, Борован, Баница. Няма възторжени посрещачи, няма мъже - бойци. А черкези от вси страни преследват четата храбреци и стрелят ли, стрелят от своите коне. На Милин камък край Баница на 18 май (30 май нов стил), вторник, стартира и същинско стълкновение. На живот и на гибел! Падат и първите убити. До края на деня какъв брой - никой не знае. Някои стенат и не могат да се изправят на крайници и молят другарите си да им теглят един патрон. Да не се гаврят след това враговете с тях. Как, грубо е! Охканията им пронизват сърцето на Ботев, сълзи се появяват на очите му. Сбогом, Коруто, довиждане Сава... Няма помощ от Враца, няма и никаква новина от Заимов. Ех, да ми падне, със зъби ще го разкъсам това теле... А какво възторжено, кърваво писмо преди няколко дни бе написал: Бунтът пламна, ще се забележим на Стара планина. Двигател на протеста в Западна България - С. 3.
Привечер четата се насочва към билото на Веслец. На шосето край Мраморен пада пронизан от патрон Давид Тодоров, най-верния консултант и асистент на Ботев челник. Някой се прицелил в него, от засада… И единствено него улучил! Късно вечерта четата се открива на Колова поляна. Не всички - в тъмнината някои объркали посоката. Няма ги Иваница Данчев, Киро Ботев, Мито Цветков… Следва една спокойна нощ и ден. Само началството нещо е неспокойно, прескачат искри, насочат се обвинявания, пишат се писма и се изпращат куриери до Враца. А от Враца - нито новина, нито помощ. И на Косталевския мост няма никой, макар, че тук трябвало да има двеста юнаци, единствено светулки пробляскват в тъмнината. Ех, Заимов, ех, Обретенов…
Първи юни, четвъртък, сутринта. Четата към този момент е във Врачанския Балкан и стопира край Лесковото кладенче. Пекат се агнета от кошарата на Мазната. От долу, откъм Паволче и Челопек се появяват черкези. Войновски се разпорежда да се овладеят височините южно от билото на Вола. Мазната си желае парите за агнетата. Ботев подрежда да му бъдат дадени няколко жълтици, той ги взема и бърза да се укрие. Ботев със сълзи на очи и с обезверен глас продумва:
- И аз съм тръгнал народ да избавям...
През целия ден четата води стълкновение с черкези, башибозук и постоянна турска армия, която идва през Войводин дол към обяд с две оръдия. Ботев, дружно с Перо Македонеца, Никола Обретенов и Георги Апостолов, са на една от височините над Крушовския извор, по настрана е отделението на Икономов, а Войновски с петдесетина момчета е заел позицията в най-южния фронт и „ тъче” напред-назад, където е нужна неговата помощ.
Привечер от двете позиции изсвирват тръби, свирят отбой - сраженията са завършили за деня. Врагът - към селата на гуляй и забава, четниците - на групи из планината да търсят избавление и към Крушовския извор. Натам потеглят и групата на Ботев от Камарата. Какво се случва, това най-подробно разказва Захари Стоянов в своя биографичен разказ „ Христо Ботев”, публикуван преди 100 и двадесет години - 1888 година.
Понеже Перо Македонеца е ранен в крайници още на Милин камък, мъчно се движи. Необходима е къса отмора, пък и би трябвало да се обсъдят някои значими въпроси. Спират на една дребна поляна (б. а. - по-късно ще се откри, че местността е Иолковица). Ботев сяда до една разцъфнала шипка. А към му: Г Апостолов, Пера, Н. Обретенов, Сава Пенев, Янко Боянов (тук 3. Стоянов греши), Димитър Тодоров-Димитрото и две-три момчета”. Всъщност Ботев, Обретенов, Апостолов и Перо Македонеца - подвойвода е главното ядро на щаба на четата. И почнали да разискват ситуацията, в което се намират.
По едно време наново изсвирила „ неприятелската търба”. Защо ли свирят, попитал някой. Ботев се изправя да види накъде отиват четниците и „ пукнала пушка и той рухнал на гърбът си на земята”. Всички изтръпнали. А „ храбрият и умният левент, Пера, със строшеното коляно, от сички на първо време съобразил какво да се прави в тая страшна минута. Той се навел, турил си пръстът в устните и исъскал, дал знак да не вика и приказва никой за трескавото злощастие, да не се научи и по този начин падналата (духовно) дружина”.
Най-напред Апостолов се навел и хванал ръката на войводата за последно довиждане, след това Перо Македонеца се опрел на своето счупено коляно, прекръстил се и го целунал по още треперещите устни:
- Ох, войводо, прощавай благ мой братко! Защо аз не умрех наместо теб?
След него с войводата последно довиждане си взели всички. И тръгнали, само че някои се сетил, че в „ пазвите на войводата има писма, описи и други работи”. Върнали се, Апостолов извадил картата „ Европейска Турция”, други - часовника, писмата, револверът и други неща. И нещо, което е за удивление - „ арнаутин, без да го видят” се промъкнал и взел сабята.
За да напише този своя книга Захари Стоянов прави голяма проучвателна и събирателска активност. Среща се с доста Ботеви съратници, близки и приятели, обхожда местата от Козлодуй до Врачанския Балкан, много детайлности му споделя и неговият сродник Никола Обретенов - той се дами за неговата сестра Анастасия.
И макар, че е споделил, че Ботев е ударен с патрон в гърдите, Захари Стоянов си разрешава да показа и друга версия за гибелта му: „ Едни от другарите му, очевидци на гибелта му споделят, че бил ударен в гърдите, като демонстрират (се позовават) и на окървавената харта (карта). Други, в противен случай свидетелстват, че патронът го блъснал в самото чело”. Има впредвид показанията на Янко Боянов и Йордан Кършовски. Защо си написал по този начин, (те не са били свидетели) пита го Обретенов - за по-героично, дава отговор 3. Стоянов.
Но по какъв начин разказва последните минути от живота на Христо Ботев четиридесет години по-късно Никола Обретенов пред членове от Втората комисия за определяне на лобното място на войводата и в своите мемоари, издадени след гибелта му от Михаил Арнаудов. Негова е и претенцията, че той е направил „ Ботев велик”, тъй като да стане челник, той е повода и по тази причина чувствал обвързване постоянно да бъде до Ботева. И безмълвно понася всички негови упреци, че със своята организаторска работа, той и Заимов, не приготвят за въстание Трети врачански революционен окръг. След четири безсънни нощи и тревожни дни Христо Ботев, а и десетина дни преди този момент, той изнемощял и духом, и физически - прошарен и измършавял и който го види, надали ще го познае. Но денем на последното стълкновение във Врачанския Балкан бил жизнен и „ неустрашимо командвал”. На Камарата с изключение на него, Обретенов, Перо и Апостолов били и знамето, и тръбачът. Когато сражението завършило, тръгнали надолу по ската и приседнали до една скаличка. Ботев попитал: „ Какво мислите да вършим, когато в тия две сражения патроните ни свършиха? Помощ от на никое място нямаме. Хляб също няма. Да продължаваме ли, или да се отправим към Сърбия?”.
Обретенов тъкмо разказва кой, по какъв начин и къде е седял на това малко заседание до камъка. И в протокола, и в книгата е маркирано. „ Седнахме под тоя камък: аз от дясната страна, Апостолов вляво (от Ботев), Перо начело. Встрани, на към 25 метра седеха Сава Пенев и Димитър Тодоров”. На думите на Ботев Перо възразил:
- Ботйов! Ако ти направиш това нещо, знай, че всичкото ти омагьосване, което завоюва с подвига си, ще го загубиш.
Това Обретенов отбелязва в спомените си, а пред комисията, че Перо възразил със следните думи: „ Ако направиш такова нещо, да оставиш на произвола четата, ще загубиш всичко, което си направил до момента. Затова предпочети да те убият, в сравнение с да оставиш четата”.
Той нищо не споделил, а се изправил да види накъде е отишла четата. И тогава - „ един патрон го удари в гърдите”.
Той политнал и паднал на гърба си. В спомените Обретенов отбелязва, че Ботев е съкрушен от вражески патрон, а пред членовете на комисията няколко години по-рано: „ Насреща не се виждаха никакви черкези. И четници не се виждаха. Възможно е, прикрит нейде по зъбера, някой черкезин да е стрелял. Възможно е и подведен патрон да го е блъснал. Не мога да кажа от къде пристигна този изстрел. Но той не се повтори”.
Тези описания в действителност пораждат доста въпроси. И в предишното, и през днешния ден. Все отново каква е истината? Наистина тя е известна единствено на Обретенов. Някак си той я оповестява на Захари Стоянов, той я тиражира, по този начин той я втълпява на останалите „ живи свидетели”, които били на тридесетина крачки от мястото на това трагично събитие и нищо „ не видели”. Те отбягват да дават изказвания по този мотив или повтарят в скъсен тип описанието на Захари Стоянов. Дори, когато били в изгнание, Сава Пенев избягвал да има нещо общо с групата на Обретенов. И Обретенов мълчал! Мълчал до 1926 година, когато публичното мнение го задължава да проговори. И той помества две публикации във в. „ Независимост”. Едната е в брой №1514 и брой №1515 от 31 май и 1 юни и е озаглавена „ Моите мемоари по случай 50 години от гибелта на Ботйова. Как е бил погубен Ботйов”.
Като свидетел на събитието той твърди, че е улучен в сърцето, а не в челото от незнаен палач, както някои пишат. През месец октомври следва нова публикация на Обретенов във в. „ Независимост” - Де и по какъв начин е погубен Ботйов. ( “Ценно удостоверение на неговия другар”). Брой №1627 и 1628 от 14 и 15 октомври 1926 година. Спира се на разнообразни изказвания за гибелта на войводата и преглежда условия, свързани със гибелта му като приканва да се образува специфична комисия, която да посочи неговото лобно място. Действително през юни 1927 година такава се образува с председател Първан Т. Първанов и след тържеството на Околчица на 2 юни на терен се търси и открива лобното място на войводата. От протокола, който се подписва, Обретенов е неудовлетворен, врачани го подписват с изключително мнение. Ядосан той взема решение още веднъж да посети Врачанския Балкан и през август с Йордан Венедиков и Тодор Страшимиров обхождат Ботевите места. Венедиков създава карта, която по-кьсно е поместена в сборника „ България 1000 години”, с. 917.
Но неверна ли е била позицията на Христо Ботев четата да се изтегли в Сърбия? По-рано не я поддържа и Войновски, който желае да се съединят с въстаниците от Южна България, не желае и Перо Македонеца да се съединят с българските чети в Сърбия. Ако на тях не е било известно тактиката и тактиката на Априлското въстание, то на Обретенов като един от основните уредници на Ботевата чета всичко е известно. И той, и Ботев, и Апостолов имат сръбски паспорти. Те не поддържат Ботев. Защо? Защо и Сава Пенев и Никола Тодоров са на тридесетина крачки от главната група? Не са членове на Щаба на четата? А за какво Обретенов слага фронтално Перо Македонеца против Ботев? И когато Ботев пада смъртно ранен и умрял, по съвет на Перо „ прибрахме всичко от Ботйова, което можеше да покаже, че е челник, с цел да не се гаврят с него неприятелите”. Обретенов взел картата (Дановата), продупчена от патрон, часовника, бинокъла, компас и портмоне с пет наполеона, Апостолов - калпака, шашката (?), револвера и мундира и на разлъка целунал Ботев по челото. Когато се сбогували с войводата, написа Обретенов, Перо поставил пръст на устните си и споделил: „ Шът, да не споделя за гибелта на войводата”. Клетва, обет за безмълвие! Хвърлят вейки върху тялото му и се насочат към Крушовски извор да настигнат четниците. На другия ден от черкези е прострелян в „ сърцето” и Перо Македонеца, същата орис сполетява и Георги Апостолов в корията край Ритлите при Люти брод. Оцелелите Никола Обретенов, Сава Пенев и Димитър Тодоров съумяват да настигнат групата на Никола Войновски при Зверино.
Преди няколко години излезе едно профилирано издание, второ в допълнение „ Кой умъртви Ботев” (2006 г.) от Стефан Влахов-Мицов. На неговото показване, на 6 февруари, което се състоя в един от салоните на ЦДНА в София, присъствах и аз. За повторно Влахов „ чопли” тази щекотлива тематика за гибелта на войводата - собствен или противник е изпратил патрон в неговото тяло. Естествено преглежда и положението на III революционен окръг и активността на апостола Стоян Заимов и организацията по подготовка на Ботевата чета, завладяването на парахода „ Радецки” и пътя на четата от Козлодуй до Врачанския Балкан. Както означи Атанас Свиленов, много оповестен материал за Ботев е употребявал Влахов, с цел да напише своята книга. Но за разлика от първото издание, новото се посрещна много равнодушно. И от историци, и от ботеведи. И въпреки всичко, когато някой попита създателя „ Кой е умъртвил Ботев”, той отговори: Прочетете книгата и ще разберете!
Влахов е безапелационен, че не е Перо, както се пробва да насочи вниманието си към него Обретенов, а самият той - цялото негово държание приказва за това. На разискването на книгата участваха и членове на посолството на СР Македония, а Влахов, като се изключи че е ръководител на Съюза на свободните писатели е и в управлението на Македонска културнопросветна организация. При първото издание свои сериозни бележки във в. „ Труд”, бр. 130,13.06.1994 година помести проф. доктор Йоно Митев - „ Ботев не е погубен от своите, твърди историк-ботевед”. Влахов-Мицов му дава отговор след няколко броя (в. „ Труд”, бр. 144, 29.06.1944 г.): „ Години наред учени се препитаваха на гърба на националните ни герои”.
В търсене на истината „ Кой умъртви Ботев”, към този момент тази тематика не е табу, нито някакви идеологически забрани тежат над нея, излезе от своите канони и политически мистерии и на дневен ред слагат нов прочит на това, което е било и се е случило. То не се нуждае от белетристика, а от осветяване! Истината е свята, лъжливият национализъм не възпитава, истината, въпреки и горчива, е потребна. Тя е като лекарство, което лекува и ни прави по-силни да преодоляваме утрешни провокации и заблуди.
Филип Тотю отхвърля да поведе четата, която би трябвало да слезе на българска земя някъде към Оряхово. Не е вманиачен да го реализира ориста на Хаджи Димитър. Тогава? Няма различен по-достоен, по-авторитетен от Христо Ботев. Той е стихотворец, журналист, гуру на хъшовете. Бай Христо и последния си грош ще даде за свободата или да нахрани някой гладен хъш, не е като Каравелов. За няколко дни Христо Ботев „ припознава” своята щерка и с последните си бани взема документ за раждане и издава в. „ Нова България”! И на първа страница написва „ Започва се”… Дадено е и предписание всички четници по румънските пристанища да се качат на парахода „ Радецки”.
Слиза войводата край Козлодуй на българска земя. Целуват я като майка. Няма възторжени посрещачи, няма мъже да поемат пътя към свободата. Няколко четници носят торба с бели пари, иззети от някакъв грък - търговец и я демонстрират на войводата. Следва упрек: Не сме тръгнали да грабим мирни жители, друга е задачата ни.
Някъде към Матеев геран, на една поляна, те са разхвърляни по земята. Четата се насочва към Бутан, Добролево, Борован, Баница. Няма възторжени посрещачи, няма мъже - бойци. А черкези от вси страни преследват четата храбреци и стрелят ли, стрелят от своите коне. На Милин камък край Баница на 18 май (30 май нов стил), вторник, стартира и същинско стълкновение. На живот и на гибел! Падат и първите убити. До края на деня какъв брой - никой не знае. Някои стенат и не могат да се изправят на крайници и молят другарите си да им теглят един патрон. Да не се гаврят след това враговете с тях. Как, грубо е! Охканията им пронизват сърцето на Ботев, сълзи се появяват на очите му. Сбогом, Коруто, довиждане Сава... Няма помощ от Враца, няма и никаква новина от Заимов. Ех, да ми падне, със зъби ще го разкъсам това теле... А какво възторжено, кърваво писмо преди няколко дни бе написал: Бунтът пламна, ще се забележим на Стара планина. Двигател на протеста в Западна България - С. 3.
Привечер четата се насочва към билото на Веслец. На шосето край Мраморен пада пронизан от патрон Давид Тодоров, най-верния консултант и асистент на Ботев челник. Някой се прицелил в него, от засада… И единствено него улучил! Късно вечерта четата се открива на Колова поляна. Не всички - в тъмнината някои объркали посоката. Няма ги Иваница Данчев, Киро Ботев, Мито Цветков… Следва една спокойна нощ и ден. Само началството нещо е неспокойно, прескачат искри, насочат се обвинявания, пишат се писма и се изпращат куриери до Враца. А от Враца - нито новина, нито помощ. И на Косталевския мост няма никой, макар, че тук трябвало да има двеста юнаци, единствено светулки пробляскват в тъмнината. Ех, Заимов, ех, Обретенов…
Първи юни, четвъртък, сутринта. Четата към този момент е във Врачанския Балкан и стопира край Лесковото кладенче. Пекат се агнета от кошарата на Мазната. От долу, откъм Паволче и Челопек се появяват черкези. Войновски се разпорежда да се овладеят височините южно от билото на Вола. Мазната си желае парите за агнетата. Ботев подрежда да му бъдат дадени няколко жълтици, той ги взема и бърза да се укрие. Ботев със сълзи на очи и с обезверен глас продумва:
- И аз съм тръгнал народ да избавям...
През целия ден четата води стълкновение с черкези, башибозук и постоянна турска армия, която идва през Войводин дол към обяд с две оръдия. Ботев, дружно с Перо Македонеца, Никола Обретенов и Георги Апостолов, са на една от височините над Крушовския извор, по настрана е отделението на Икономов, а Войновски с петдесетина момчета е заел позицията в най-южния фронт и „ тъче” напред-назад, където е нужна неговата помощ.
Привечер от двете позиции изсвирват тръби, свирят отбой - сраженията са завършили за деня. Врагът - към селата на гуляй и забава, четниците - на групи из планината да търсят избавление и към Крушовския извор. Натам потеглят и групата на Ботев от Камарата. Какво се случва, това най-подробно разказва Захари Стоянов в своя биографичен разказ „ Христо Ботев”, публикуван преди 100 и двадесет години - 1888 година.
Понеже Перо Македонеца е ранен в крайници още на Милин камък, мъчно се движи. Необходима е къса отмора, пък и би трябвало да се обсъдят някои значими въпроси. Спират на една дребна поляна (б. а. - по-късно ще се откри, че местността е Иолковица). Ботев сяда до една разцъфнала шипка. А към му: Г Апостолов, Пера, Н. Обретенов, Сава Пенев, Янко Боянов (тук 3. Стоянов греши), Димитър Тодоров-Димитрото и две-три момчета”. Всъщност Ботев, Обретенов, Апостолов и Перо Македонеца - подвойвода е главното ядро на щаба на четата. И почнали да разискват ситуацията, в което се намират.
По едно време наново изсвирила „ неприятелската търба”. Защо ли свирят, попитал някой. Ботев се изправя да види накъде отиват четниците и „ пукнала пушка и той рухнал на гърбът си на земята”. Всички изтръпнали. А „ храбрият и умният левент, Пера, със строшеното коляно, от сички на първо време съобразил какво да се прави в тая страшна минута. Той се навел, турил си пръстът в устните и исъскал, дал знак да не вика и приказва никой за трескавото злощастие, да не се научи и по този начин падналата (духовно) дружина”.
Най-напред Апостолов се навел и хванал ръката на войводата за последно довиждане, след това Перо Македонеца се опрел на своето счупено коляно, прекръстил се и го целунал по още треперещите устни:
- Ох, войводо, прощавай благ мой братко! Защо аз не умрех наместо теб?
След него с войводата последно довиждане си взели всички. И тръгнали, само че някои се сетил, че в „ пазвите на войводата има писма, описи и други работи”. Върнали се, Апостолов извадил картата „ Европейска Турция”, други - часовника, писмата, револверът и други неща. И нещо, което е за удивление - „ арнаутин, без да го видят” се промъкнал и взел сабята.
За да напише този своя книга Захари Стоянов прави голяма проучвателна и събирателска активност. Среща се с доста Ботеви съратници, близки и приятели, обхожда местата от Козлодуй до Врачанския Балкан, много детайлности му споделя и неговият сродник Никола Обретенов - той се дами за неговата сестра Анастасия.
И макар, че е споделил, че Ботев е ударен с патрон в гърдите, Захари Стоянов си разрешава да показа и друга версия за гибелта му: „ Едни от другарите му, очевидци на гибелта му споделят, че бил ударен в гърдите, като демонстрират (се позовават) и на окървавената харта (карта). Други, в противен случай свидетелстват, че патронът го блъснал в самото чело”. Има впредвид показанията на Янко Боянов и Йордан Кършовски. Защо си написал по този начин, (те не са били свидетели) пита го Обретенов - за по-героично, дава отговор 3. Стоянов.
Но по какъв начин разказва последните минути от живота на Христо Ботев четиридесет години по-късно Никола Обретенов пред членове от Втората комисия за определяне на лобното място на войводата и в своите мемоари, издадени след гибелта му от Михаил Арнаудов. Негова е и претенцията, че той е направил „ Ботев велик”, тъй като да стане челник, той е повода и по тази причина чувствал обвързване постоянно да бъде до Ботева. И безмълвно понася всички негови упреци, че със своята организаторска работа, той и Заимов, не приготвят за въстание Трети врачански революционен окръг. След четири безсънни нощи и тревожни дни Христо Ботев, а и десетина дни преди този момент, той изнемощял и духом, и физически - прошарен и измършавял и който го види, надали ще го познае. Но денем на последното стълкновение във Врачанския Балкан бил жизнен и „ неустрашимо командвал”. На Камарата с изключение на него, Обретенов, Перо и Апостолов били и знамето, и тръбачът. Когато сражението завършило, тръгнали надолу по ската и приседнали до една скаличка. Ботев попитал: „ Какво мислите да вършим, когато в тия две сражения патроните ни свършиха? Помощ от на никое място нямаме. Хляб също няма. Да продължаваме ли, или да се отправим към Сърбия?”.
Обретенов тъкмо разказва кой, по какъв начин и къде е седял на това малко заседание до камъка. И в протокола, и в книгата е маркирано. „ Седнахме под тоя камък: аз от дясната страна, Апостолов вляво (от Ботев), Перо начело. Встрани, на към 25 метра седеха Сава Пенев и Димитър Тодоров”. На думите на Ботев Перо възразил:
- Ботйов! Ако ти направиш това нещо, знай, че всичкото ти омагьосване, което завоюва с подвига си, ще го загубиш.
Това Обретенов отбелязва в спомените си, а пред комисията, че Перо възразил със следните думи: „ Ако направиш такова нещо, да оставиш на произвола четата, ще загубиш всичко, което си направил до момента. Затова предпочети да те убият, в сравнение с да оставиш четата”.
Той нищо не споделил, а се изправил да види накъде е отишла четата. И тогава - „ един патрон го удари в гърдите”.
Той политнал и паднал на гърба си. В спомените Обретенов отбелязва, че Ботев е съкрушен от вражески патрон, а пред членовете на комисията няколко години по-рано: „ Насреща не се виждаха никакви черкези. И четници не се виждаха. Възможно е, прикрит нейде по зъбера, някой черкезин да е стрелял. Възможно е и подведен патрон да го е блъснал. Не мога да кажа от къде пристигна този изстрел. Но той не се повтори”.
Тези описания в действителност пораждат доста въпроси. И в предишното, и през днешния ден. Все отново каква е истината? Наистина тя е известна единствено на Обретенов. Някак си той я оповестява на Захари Стоянов, той я тиражира, по този начин той я втълпява на останалите „ живи свидетели”, които били на тридесетина крачки от мястото на това трагично събитие и нищо „ не видели”. Те отбягват да дават изказвания по този мотив или повтарят в скъсен тип описанието на Захари Стоянов. Дори, когато били в изгнание, Сава Пенев избягвал да има нещо общо с групата на Обретенов. И Обретенов мълчал! Мълчал до 1926 година, когато публичното мнение го задължава да проговори. И той помества две публикации във в. „ Независимост”. Едната е в брой №1514 и брой №1515 от 31 май и 1 юни и е озаглавена „ Моите мемоари по случай 50 години от гибелта на Ботйова. Как е бил погубен Ботйов”.
Като свидетел на събитието той твърди, че е улучен в сърцето, а не в челото от незнаен палач, както някои пишат. През месец октомври следва нова публикация на Обретенов във в. „ Независимост” - Де и по какъв начин е погубен Ботйов. ( “Ценно удостоверение на неговия другар”). Брой №1627 и 1628 от 14 и 15 октомври 1926 година. Спира се на разнообразни изказвания за гибелта на войводата и преглежда условия, свързани със гибелта му като приканва да се образува специфична комисия, която да посочи неговото лобно място. Действително през юни 1927 година такава се образува с председател Първан Т. Първанов и след тържеството на Околчица на 2 юни на терен се търси и открива лобното място на войводата. От протокола, който се подписва, Обретенов е неудовлетворен, врачани го подписват с изключително мнение. Ядосан той взема решение още веднъж да посети Врачанския Балкан и през август с Йордан Венедиков и Тодор Страшимиров обхождат Ботевите места. Венедиков създава карта, която по-кьсно е поместена в сборника „ България 1000 години”, с. 917.
Но неверна ли е била позицията на Христо Ботев четата да се изтегли в Сърбия? По-рано не я поддържа и Войновски, който желае да се съединят с въстаниците от Южна България, не желае и Перо Македонеца да се съединят с българските чети в Сърбия. Ако на тях не е било известно тактиката и тактиката на Априлското въстание, то на Обретенов като един от основните уредници на Ботевата чета всичко е известно. И той, и Ботев, и Апостолов имат сръбски паспорти. Те не поддържат Ботев. Защо? Защо и Сава Пенев и Никола Тодоров са на тридесетина крачки от главната група? Не са членове на Щаба на четата? А за какво Обретенов слага фронтално Перо Македонеца против Ботев? И когато Ботев пада смъртно ранен и умрял, по съвет на Перо „ прибрахме всичко от Ботйова, което можеше да покаже, че е челник, с цел да не се гаврят с него неприятелите”. Обретенов взел картата (Дановата), продупчена от патрон, часовника, бинокъла, компас и портмоне с пет наполеона, Апостолов - калпака, шашката (?), револвера и мундира и на разлъка целунал Ботев по челото. Когато се сбогували с войводата, написа Обретенов, Перо поставил пръст на устните си и споделил: „ Шът, да не споделя за гибелта на войводата”. Клетва, обет за безмълвие! Хвърлят вейки върху тялото му и се насочат към Крушовски извор да настигнат четниците. На другия ден от черкези е прострелян в „ сърцето” и Перо Македонеца, същата орис сполетява и Георги Апостолов в корията край Ритлите при Люти брод. Оцелелите Никола Обретенов, Сава Пенев и Димитър Тодоров съумяват да настигнат групата на Никола Войновски при Зверино.
Преди няколко години излезе едно профилирано издание, второ в допълнение „ Кой умъртви Ботев” (2006 г.) от Стефан Влахов-Мицов. На неговото показване, на 6 февруари, което се състоя в един от салоните на ЦДНА в София, присъствах и аз. За повторно Влахов „ чопли” тази щекотлива тематика за гибелта на войводата - собствен или противник е изпратил патрон в неговото тяло. Естествено преглежда и положението на III революционен окръг и активността на апостола Стоян Заимов и организацията по подготовка на Ботевата чета, завладяването на парахода „ Радецки” и пътя на четата от Козлодуй до Врачанския Балкан. Както означи Атанас Свиленов, много оповестен материал за Ботев е употребявал Влахов, с цел да напише своята книга. Но за разлика от първото издание, новото се посрещна много равнодушно. И от историци, и от ботеведи. И въпреки всичко, когато някой попита създателя „ Кой е умъртвил Ботев”, той отговори: Прочетете книгата и ще разберете!
Влахов е безапелационен, че не е Перо, както се пробва да насочи вниманието си към него Обретенов, а самият той - цялото негово държание приказва за това. На разискването на книгата участваха и членове на посолството на СР Македония, а Влахов, като се изключи че е ръководител на Съюза на свободните писатели е и в управлението на Македонска културнопросветна организация. При първото издание свои сериозни бележки във в. „ Труд”, бр. 130,13.06.1994 година помести проф. доктор Йоно Митев - „ Ботев не е погубен от своите, твърди историк-ботевед”. Влахов-Мицов му дава отговор след няколко броя (в. „ Труд”, бр. 144, 29.06.1944 г.): „ Години наред учени се препитаваха на гърба на националните ни герои”.
В търсене на истината „ Кой умъртви Ботев”, към този момент тази тематика не е табу, нито някакви идеологически забрани тежат над нея, излезе от своите канони и политически мистерии и на дневен ред слагат нов прочит на това, което е било и се е случило. То не се нуждае от белетристика, а от осветяване! Истината е свята, лъжливият национализъм не възпитава, истината, въпреки и горчива, е потребна. Тя е като лекарство, което лекува и ни прави по-силни да преодоляваме утрешни провокации и заблуди.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ