Ковид кризата разкри огромния неизползван потенциал за гъвкава работа(снимка: CC0

Ковид рецесията разкри големия необработен капацитет за гъвкава работа
(снимка: CC0 Public Domain)

Вече една година трудовият свят работи по нов метод – в това число в „ домашния офис ” и нищо не подсказва, че той ще бъде преустановен след края на пандемията. Същевременно Европейският парламент възнамерява да отбрани правото на чиновниците да преустановяват работните си отговорности отвън работното време. Очаква се Европейската комисия да предложи съответния законодателен акт.

Ковид рецесията разкри големия необработен капацитет за гъвкава работа. Онлайн изследване, извършено от Eurofound, откри, че 37% от заетите лице са почнали работа от у дома по време на пандемията. Броят на хората, които са минали към работа от разстояние, е друг в обособените страни, достигайки повече от половината от работещото население в Белгия, Дания, Люксембург и Холандия, и 60% във Финландия.

Страните от Северна и Западна Европа нормално са по-бързи в дигитализацията на работните места и въвеждането на правната инфраструктура, която разреши гладко прекосяване от единия трудов режим към другия. В тези страни културата на работа, основана на планове с висока степен на самостоятелност и отговорност на чиновниците, е по-подходяща за работа от разстояние, в сравнение с твърдо работно време и непоколебим контрол.

Според евродепутата Петър Витанов, „ разликата сред служебния и персоналния живот се разми и една трета от тези хора, които работят надомно, се оплакват, че им се постанова да работят повече от оптимално избраните 48 часа на седмица. Много постоянно служащи и чиновници се трансформират в обект на употреба ”.
още по тематиката
Защитен ли е обаче работодателят, когато чиновниците преминат в режим на „ хоум офис ”?

„ Остава неразбираемо кое тъкмо е работното място на служителя – съобщи доктор Мария Титопулу, зам. шеф на ЛОТ-Консулт в ефира на БНР – Не можем да измерим дали служащият съблюдава разписанията, които са в сходство с към момента настоящата разпоредба за работното време, почивките и отпуските. Знаем, че всеки служащ работи с един физиологичен режим на труд и отмора, само че дали този режим дава отговор на действителността, дали не е единствено на хартия? Проблем е, в случай че се открие при тези замервания противоречие, примерно незанулен контакт, за чия сметка е отстраняването на това противоречие? Ако стане трудов случай, каква е тънката разлика сред това дали той е трудов, или битов? ”

„ Законодателно единствено в Кодекса на труда в един-единствен член (107) се регламентира работата от разстояние и надомната работа. Няма публикуван подзаконов нормативен акт, в който съответно да бъдат избрани отговорностите и отговорностите както на работодателите, по този начин и на работещите при работа в „ хоум офис ”. Това затруднява в огромна степен работодателите, които имат предпочитание да извършват съзнателно отговорностите си за запазване здравето и живота на своите чиновници, работещи в такава среда ”, разяснява е доктор Титопулу.

Съгласно българското законодателството, работодателят следва да  ревизира: дали се поддържа пода чист в помещението, в което работи служителя, дава отговор ли работното му място на наредбата за сигурност при работа с видеодисплей, разполага ли с работна маса, бюро, употребява ли постоянен и ергономичен стол, има ли обезпечено задоволително пространство за безвредно осъществяване на другите обвързване, каква е осветеността на хоум офиса и така нататък Това обвързване е затруднено от нуждата инспекциите да се вършат в домовете на чиновниците. При несъблюдение обаче, работодателят носи административно наказателна отговорност.

„ Освен психологичното здраве на работещите, има доста други неща, които крият рискове и следва да им бъде обърнато особено внимание. Става въпрос за новата нормативна  уредба, която до някаква огромна степен да отразява новата реалност… От една година трудовият свят работи по нов метод. И нищо не ни подсказва, че този нов метод и работа от разстояние ще бъдат прекъснати след края на пандемията. През цялото това време ние чакаме нормативна уредба, инструкции, методическа помощ, която да направи по-ясна рамката на тази нова действителност ”, заключи доктор Титопулу.