Хъбъл видя звезда на близо 28 млрд. светлинни години
Космическият телескоп " Хъбъл " е постигнал нов връх на засечена най-отдалечена звезда от нас - WHL0137, или " Еарендел " е на 28 милиарда светлинни години от нас.
А светлината, която " Хъбъл " е засякъл, е пътувала към 12,9 милиарда години (заради разширението на Вселената във всички направления дистанцията е повече от удвоено). Това значи, че " Еарендел " е съществувала в първите милиард години след Големия гърмеж. Тя е с алено отместване (разтягане на вълната на лъчението) от 6,2, при едвам 1,49 при предходния рекордьор, който е " единствено " на 14 милиарда светлинни години то нас.
Как този връх е реализиран, в случай че " Хъбъл ", въпреки да е получавал няколко ъпгрейда през годините, е в орбита от 1990 година?
Късмет.
Светлината от звездата е била засечена с помощта на гравитационна лупа от космически клъстър сред нея и Земята, което я е усилило задоволително - сред 1000 и 40 000 пъти - с цел да я засечем.
Звездата е кръстена " Еарендел " - в случай че ви звучи като име от Толкин, това е тъй като има полуелф с сходно име в " Силмарилион ", само че думата в действителност е от староанглийски и значи просто " остаряла звезда ".
Еарендел е от 10 до 50 пъти по-голяма от нашето слънце и по всяка евентуално от дълго време е избухнала в супернова. А проучването й може да разкрие информация за ера от историята на Вселената, за която знаем извънредно малко.
А светлината, която " Хъбъл " е засякъл, е пътувала към 12,9 милиарда години (заради разширението на Вселената във всички направления дистанцията е повече от удвоено). Това значи, че " Еарендел " е съществувала в първите милиард години след Големия гърмеж. Тя е с алено отместване (разтягане на вълната на лъчението) от 6,2, при едвам 1,49 при предходния рекордьор, който е " единствено " на 14 милиарда светлинни години то нас.
Как този връх е реализиран, в случай че " Хъбъл ", въпреки да е получавал няколко ъпгрейда през годините, е в орбита от 1990 година?
Късмет.
Светлината от звездата е била засечена с помощта на гравитационна лупа от космически клъстър сред нея и Земята, което я е усилило задоволително - сред 1000 и 40 000 пъти - с цел да я засечем.
Звездата е кръстена " Еарендел " - в случай че ви звучи като име от Толкин, това е тъй като има полуелф с сходно име в " Силмарилион ", само че думата в действителност е от староанглийски и значи просто " остаряла звезда ".
Еарендел е от 10 до 50 пъти по-голяма от нашето слънце и по всяка евентуално от дълго време е избухнала в супернова. А проучването й може да разкрие информация за ера от историята на Вселената, за която знаем извънредно малко.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ