За две неща харчи най-много пари българинът през пандемията
Коронавирусната пандемия е трансформирала коренно потребителското държание и финансовото състояние на българите, написа в отчет за COVID-19 на интернационалния снабдител на финансови услуги EOS, направен след анкета, направена през януари измежду 7000 души в България, Германия, Хърватия, Румъния и Испания.
По време на пандемията българите са харчили пари главно за здраве (35 на сто), за техника (27 на сто) и домашен уреди (25 на сто). Мъжете над 30 години са най-активната група в закупуването на електроника.
Преобладаващата част от хората (89 на сто) са лимитирали редица нужни или планувани разноски в хода на пандемията. Потребителите най-често са се въздържали от разноски за отмора (65 на сто) или поправки (36 на сто), само че от листата им са отпаднали и разноски, свързани със здравето (17 на сто) или образованието (11 на сто).
Един от всеки трима интервюирани българи е взел пари назаем в резултат на рецесията, като сумите са най-вече до 5000 лева Най-голямо предизвикателство се явяват настоящите битови разноски, посочвани като водеща причина от 68 на 100 от взелите пари назаем консуматори. На второ място се подрежда нуждата да се посрещнат разноски за здравето (33 на сто).
Всеки пети от интервюираните се притеснява, че няма да може да покрива отговорностите си към банкови институции (20 на сто), следвани от заеми към родственици (14 на сто) и другари (13 на сто). Най-ниска е задлъжнялостта заради пандемията във възрастовата група 50-65 години, а най-висока при 30-39-годишните (34 на 100 от които са взели пари назаем). Младите хора (18-29 години) търсят най-често финансова помощ от близки и родственици (21 на сто), а 40-49-годишните избират да се извърнат към банка (23 на сто).
Сферите, от които се е спестявало най-вече, са тези, за които се възнамеряват разноски след края на пандемията. Близо двама от трима българи считат първо да отидат на отмора (60 на сто), а една трета (32 на сто) ще похарчат средства за реновации и поправки.
По време на пандемията българите са харчили пари главно за здраве (35 на сто), за техника (27 на сто) и домашен уреди (25 на сто). Мъжете над 30 години са най-активната група в закупуването на електроника.
Преобладаващата част от хората (89 на сто) са лимитирали редица нужни или планувани разноски в хода на пандемията. Потребителите най-често са се въздържали от разноски за отмора (65 на сто) или поправки (36 на сто), само че от листата им са отпаднали и разноски, свързани със здравето (17 на сто) или образованието (11 на сто).
Един от всеки трима интервюирани българи е взел пари назаем в резултат на рецесията, като сумите са най-вече до 5000 лева Най-голямо предизвикателство се явяват настоящите битови разноски, посочвани като водеща причина от 68 на 100 от взелите пари назаем консуматори. На второ място се подрежда нуждата да се посрещнат разноски за здравето (33 на сто).
Всеки пети от интервюираните се притеснява, че няма да може да покрива отговорностите си към банкови институции (20 на сто), следвани от заеми към родственици (14 на сто) и другари (13 на сто). Най-ниска е задлъжнялостта заради пандемията във възрастовата група 50-65 години, а най-висока при 30-39-годишните (34 на 100 от които са взели пари назаем). Младите хора (18-29 години) търсят най-често финансова помощ от близки и родственици (21 на сто), а 40-49-годишните избират да се извърнат към банка (23 на сто).
Сферите, от които се е спестявало най-вече, са тези, за които се възнамеряват разноски след края на пандемията. Близо двама от трима българи считат първо да отидат на отмора (60 на сто), а една трета (32 на сто) ще похарчат средства за реновации и поправки.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ