коригира икономическата си прогноза за България към по-оптимистична. Очакваният спад

коригира икономическата си прогноза за България към по-оптимистична. Очакваният спад поради ковид към този момент не е 8.5, а 5,5 %. Възстановяването, обаче ще бъде по-дълго и по-плавно. Това разгласи подуправителят на Българска народна банка Калин Христов в особено изявление за предаването " Бизнес.БГ по Българска национална телевизия.
" На процедура всички страни трансформираха и ревизираха прогнозите си и понижиха спада на стопанските системи си за сметка на възобновяване, при нас се чака да се върнем към равнище на Брутният вътрешен продукт отпреди пандемията едвам през средата на 2022 година ", съобщи Калин Христов.
Лъчезар Борисов: Вложихме в стопанската система над 400 млн. лева за 2 месеца
" За по-малко от два месеца сме внесли над 400 млн. лева в стопанската система ". Това съобщи по NOVA министърът на стопанската система Лъчезар Борисов. "...
Много бързия спад на стопанската система по време на пандемията неизбежно докара до въздействие на качеството на портфейлите на банките, защото рецесията накара доста бизнеси да спрат да работят, сподели още той.
По мотив приемането на България в Банковия съюз Христов посочи, че концепцията на Банковия съюз е не да отстранява банковите банкрути, а да понижи вероятността това да се случва. Особеността, която има за България и Хърватия е, че влизаме в Банковия съюз преди страната ни да е в Еврозоната.
На въпрос за избора на банки за директния контрол на Европейската централна банка, Христов съобщи, че хората не схващат регулацията на един контрол. " Директен контрол са трите най-големи банки, банки, които имат трансгранични групи и активност. ПИБ имаше дефицит на капитал, в резултат на отрицателния стрес тест, т.е. по българските регулации тя нямаше дефицит на капитал. Няма никаква тайнственост в избора на банки, той е изработен тъкмо по разпоредбите ", сподели Христов.