Просвещението
Константата на Хъбъл е константа, употребена за разказване на разширението на Вселената. Тя открива връзка сред отдалечеността на галактическите обекти и скоростта на нейното премахване. Космосът става все по-голям и по-голям, откогато е почнал да се уголемява от преди 13,82 милиарда години. Вселената непрестанно се уголемява и това разширение непрестанно се форсира.
Според НАСА учените имат интерес освен от самото разширение и ускорение, само че и от следствията от този развой. Ако разширението ненадейно стартира да се забавя, това би означавало, че във Вселената има нещо, което забавя растежа си и може би става дума за тъмната материя, която не може да бъде открита от актуалните принадлежности. Ако разширението на Вселената продължи да се форсира, то тогава е допустимо тъмната материя да е виновна за това събитие. Като цяло учените към момента не схващат механизма, който кара пространството да трансформира размера си, само че тъмната материя безспорно е отговорна за всичко (тъй като не е открита, което значи, че всичко неразбираемо в пространството може да бъде приписано на нея).
Към януари 2018 година измерванията от множеството телескопи демонстрират, че скоростта на разширение на Вселената се разграничава според от това, на къде гледате. Най-близката до нас част от Вселената (изследвана с орбиталните телескопи Хъбъл и Гея) има скорост на разширение от към 73,5 километра в секунда на мегапарсек. Докато по-далечната Вселена (измерена от галактическия телескоп Планк) се уголемява малко по-бавно, със скорост от към 67 километра в секунда на мегапарсек. Мегапарсекът е разстояние от един милион парсека, или към 3,3 милиона светлинни години, тъй че това е необикновено висока скорост.
Откритието на Хъбъл
Константата била препоръчана за първи път от американския астроном Едуин Хъбъл. Той се занимавал с проучването на галактиките и изключително се интересувал от най-отдалечените от Земята.
През 1929 година въз основа на данни, получени от астроном Харлоу Шапли, предполагащи, че галактиките наподобява се отдалечават от Млечния път, Хъбъл открива, че колкото по-далеч са тези галактики от Земята, толкоз по-бързо те се движат.
По това време учените решили, че това събитие е просто разпръскване на галактиките една от друга. Днес обаче астрономите знаят, че цялата Вселена в действителност се уголемява. Независимо, къде се намирате в космоса, ще наблюдавате едно и също събитие, което се случва със същата скорост.
Първоначалните калкулации на Хъбъл били усъвършенствани през годините, защото за измервания били употребявани все по-чувствителни телескопи, в това число Хъбъл и Гея, данните от които прецизирали цената на константата въз основа на измерванията на галактическия микровълнов декор – непрекъснат температурен декор на Вселената, от време на време даже наричана „ отражения “ на Големия гърмеж.
Цефеидите – маяците на Вселената
Има доста типове променливи звезди, само че тези, които са най-полезни за прецизиране на цената на константата на Хъбъл, се назовават цефеиди. Това са звезди, които постоянно трансформират яркостта си в избран период от време, който нормално варира от 1 до 100 дни (Полюсната звезда е измежду най-известните членове на тази група). Астрономите мерят дистанцията до тези звезди, като мерят променливостта на тяхната светимост.
Колкото по-ярко наподобява цефеидата от Земята, толкоз по-лесно е да се мери дистанцията до нея. Някои цефеиди могат да се видят от Земята, само че за по-точни измервания е най-добре да се направи в космоса.
Едуин Хъбъл съумял да мери дистанциите до Цефеиди на 900 000 светлинни години от Земята с поразителна акуратност. По това време космоса, към момента бил относително покрай Земята. По-нататък в космоса цефеидите отслабват и те се виждат все по-рядко. Само изстрелването на галактическия телескоп Хъбъл съумял да промени обстановката през 90-те години. През 2013 година се появил и галактическият телескоп Gaia, който съумял да дефинира тъкмо позициите и светимостите на към 1 милиард звезди. Неговите данни също помогнали да се обясни смисъла на константата на Хъбъл.
Цефеидите обаче не са идеални за премерване на галактически дистанции. Те постоянно се намират в прашни области (които прикриват някои от дължините на вълните в изображенията). По-отдалечените са сложни за разкриване, тъй като светят едва от наша позиция.
Според Шоко Сакай, откривател в Националната оптична астрономическа обсерватория, астрономите употребяват други способи за допълнение на измерванията на дистанциите до цефеидите, като съотношението на Тули-Фишър, което употребява откритата корелация сред яркостта на спиралната вселена и нейната скорост на въртене.
Телескопите, които могат да мерят галактическия микровълнов декор, като телескопа Планк, употребяват друг способ за премерване на дистанцията, който проучва съмненията в галактическия микровълнов декор, с цел да уточни константата на Хъбъл.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
