Скандал в Турция! Посещение на Ердоган в алевитски храм предизвика конфронтация
Конфликт раздруса общността на алевитите, втората по бройка религиозна общественост в Турция след тази на сунитите, въпреки и непризната публично. Повод стана посещаване на турския президент Реджеп Тайип Ердоган в алевитския храм (джемеви) " Хюсеин Гази " в квартала Мамак в Анкара, който е под управлението на Фондацията за изкуство и просвета " Хюсеин Гази " с ръководител Хюсеин Йоз, именуван " деде " (според алевитската терминология - водач).
От много години насам това е първото посещаване на турския президент в алевитски храм. Ердоган насрочи визитата си по случай празничния Мухаррем айъ (месец мухаррем, първия месец от ислямския календар), който включва и 10-дневен пост (оруч), преустановяван по мюсюлманска традиция с вечеря " ифтар ".
По всяка възможност визитата нямаше да прекрачи границите на почитание към празника и приемливост, както евентуално е било замислено, в случай че не се бе случило нещо, което за необятната аудитория може да наподобява необичайно и маловажно. Оказа се, че поради визитата на Ердоган са били отстранени, тъй че да не се виждат от гостите сунити, портретът на пророка Хазрети Али (Свети Али), племенник и шурей на пророка на сунитите Мохамед (привързаността към пророка Али е въздигната в фетиш при алевитите) и на Хюнкяр Хаджи Бекташ-и Вели, считан за набожен лидер, а също по този начин и на създателя на Република Турция Мустафа Кемал Ататюрк.
От Федерацията на алевитите (AVF), която сплотява сдруженията на общността упрекнаха домакините от Фондацията за просвета и изкуство " Хюсеин Гази " в провокиране на разединение и борба на алевите в сгода на ръководещата Партия на справедливостта и развиването (ПСР) и на президента. Според президента на AVF Хайдар Баки Доган Фондацията за просвета и изкуство " Хюсеин Гази " е част от Федрацията. Но информацията за такова значимо посещаване, каквото е това на президента Ердоган не е била споделена, с нейното управление.
В изявление пред Т24 той описа следното:
" От фондацията без наше познание са показали на президентството лист от седем души, които бяха домакини на проявата. Но не това е основното. По-важното е, че портретите на Хазрети Али, Хюнкар Хаджи Бекташ-и Вели и на Ататюрк са неизменен инвентар на всеки джемеви, без които не е допустимо той да бъде храм за ритуали и визити. И тяхното унищожаване е дълбока засегнатост и неуважение на изконните усеща на алевитите. Освен това в нашия храм не е признато да се прекъсва оруч (поста) в централната зала, както направиха при визитата на Ердоган. Това се прави в друго помещение (столовата, б.а.). Всичко това нанася щета на верските усеща на нашите членове и считаме, че това е дълбока провокация, чиято цел е да конфронтира и да разедини общността посредством Фондацията. Ето за какво предприехме процедура за изключването ѝ от Федерацията”.
От Асоциацията на демократичните алевити и Асоциацията за просвета Пир Султан Абдал също скочиха против визитата, като упрекнаха в двуличие и двоен стандарт ръководещата ПСР и президента.
„ Джемеви е дом за поклонения, свято място, а не място за банкет на публични посетители. За това си има кабинети. Нима когато желаяме среща с президента или с някоя виновна персона, ни насрочват среща в техните джамии. Не беше ли президентът Ердоган този, който назова джемевите „ домове за развлечение ". Какво се промени, че в този момент влезе в подобен дом? ", съобщи Исмаил Атеш, секретар на Фондацията Пир Султан Абдал.
Ръководителят на фондацията " Хюсеин Гази ", деде Хюсeин Йоз, хазаин на визитата на Ердоган, удостовери, че визитата е провокирала бездънен спор, който по думите му не е оневинен.
Пред проправителствения вестник " Хюриет " Хюсеин Йоз уточни, че визитата е била знак на почитание.
“Президентът се придружаваше от вицепрезидента Фуат Октай, министъра на вътрешните работи Сюлейман Сойлу, министъра на културата и туризма Мехмет Нури Ерсой и представителя на президентството Ибрахим Калън, които ни пристигнаха на посетители от почитание. Считам, че визитата е доста значимо за общността на алевитите. В законите на нашата страна храмовете джемеви не попадат като места за религиозно поклонение макар решението на Европейския съд за правата на индивида, което не бе изпълнено от ръководещите страната. Може би това посещаване ще бъде мотив най-накрая това да се осъществи”.
Поредният скандал се разпростра на фона на набези, осъществени против три храма на алевити в Анкара преди две седмици. Полицията залови 30-годишен мъж от Измир, който съгласно личните му самопризнание бил направил независимо нападенията. Впоследствие обаче бяха арестувани и други трима души във връзка със случая.
Полицията е открила, че офанзивите са били планувани или поръчкови. Смята се, че надълбоко в основата на нападението стоят избрани сили.
Преди няколко години националистически детайли направиха нахлуване против опозиционния водач Кемал Кълъчдалоглу, представител на алевитската общественост, до момента в който той бе на среща с гласоподаватели. Благодарение на защитата на Кълъчдароглу животът на опозиционния водач бе избавен.
Появиха се също по този начин информации, че в редица градове на Турция по домовете на алевитите били поставяни разнообразни знаци.
Сред най-трагичните дати в актуалната история на алевитите е палежът през 1993 година на хотел в град Сивас, в който починаха 37 души, видни представители на интелектуалния хайлайф на алевитите. Палежът бе осъществен от фанатизирани сунитски ислямисти след молитва в джамията.
Според разнообразни данни алевитите в Турция наброяват към 12-15 млн. души, което съставлява 15 на 100 от турците. В същото време обаче доста алевити не смеят да се обявяват поради опасения, че ще станат обект на тормоз от страна на управляващите. Господстващата вяра в Турция е тази на сунитите, които се смятат за единствените " правоверни ".
Алевитската общественост в Турция е считана за опора на светския темперамент на страната (заради това и портретът на Ататюрк е неизменим признак в джемеви) и на равнопоставеността сред другите вероизповедания. Те са едни от най-сериозните критици на президента Реджеп Тайип Ердоган и на неговата ислямоконсервативна Партия на справедливостта и развиването.
Лидерът на главната опозиционна мощ - Народнорепубликанската партия (НРП) - Кемал Кълъчдароглу е най-видният политик алевит на Турция. Традиционно алевитите съставляват ядрото на електората на НРП.
Близки до опозицията медии свързват визитата на Ердоган с идните следващата година избори за президент и парламент. Те дефинират визитата като тактически ход на Ердоган, който ще се кандидатира още веднъж за президент, целящ да притегли част от представителите на общността да гласоподават за него.
Журналистът Ихсан Чаралан от опозиционния вестник " Дикен " написа, че " с това посещаване Ердоган се цели да удари с един патрон три заека: да жигосах последните набези, да успокои своите последователи, а точно сунитските ислямисти, че в действителност е посетил културна фондация на алевитите, и в последна сметка да разцепи единството на алевитите “.
Коментаторът от опозиционния вестник " Сьозджю " Дениз Зейрек дефинира визитата на Ердоган в храма на алевитите в Анкара като " избирателен тактически ход ".
“Не знам дали алевититe ще оценят като откровен жест този ход на президента, с цел да гласоподават за него ", написа той, " само че очевидно е, че Ердоган осъзнава, че с цел да завоюва нов мандат, ще би трябвало да притегли на своя страна последователите на Ататюрк, които го обичат същински, на тези, които се афишират против корупцията, беззаконията и желаят да се води дейна битка против тях, както и гласовете на алевитите. И в това време е наясно, че няма да завоюва, без да притегли на своя страна гласовете на кюрдите, в случай че, несъмнено, успее да предолее съпротивата на колегата си, националиста Девлет Бахчели”.
От много години насам това е първото посещаване на турския президент в алевитски храм. Ердоган насрочи визитата си по случай празничния Мухаррем айъ (месец мухаррем, първия месец от ислямския календар), който включва и 10-дневен пост (оруч), преустановяван по мюсюлманска традиция с вечеря " ифтар ".
По всяка възможност визитата нямаше да прекрачи границите на почитание към празника и приемливост, както евентуално е било замислено, в случай че не се бе случило нещо, което за необятната аудитория може да наподобява необичайно и маловажно. Оказа се, че поради визитата на Ердоган са били отстранени, тъй че да не се виждат от гостите сунити, портретът на пророка Хазрети Али (Свети Али), племенник и шурей на пророка на сунитите Мохамед (привързаността към пророка Али е въздигната в фетиш при алевитите) и на Хюнкяр Хаджи Бекташ-и Вели, считан за набожен лидер, а също по този начин и на създателя на Република Турция Мустафа Кемал Ататюрк.
От Федерацията на алевитите (AVF), която сплотява сдруженията на общността упрекнаха домакините от Фондацията за просвета и изкуство " Хюсеин Гази " в провокиране на разединение и борба на алевите в сгода на ръководещата Партия на справедливостта и развиването (ПСР) и на президента. Според президента на AVF Хайдар Баки Доган Фондацията за просвета и изкуство " Хюсеин Гази " е част от Федрацията. Но информацията за такова значимо посещаване, каквото е това на президента Ердоган не е била споделена, с нейното управление.
В изявление пред Т24 той описа следното:
" От фондацията без наше познание са показали на президентството лист от седем души, които бяха домакини на проявата. Но не това е основното. По-важното е, че портретите на Хазрети Али, Хюнкар Хаджи Бекташ-и Вели и на Ататюрк са неизменен инвентар на всеки джемеви, без които не е допустимо той да бъде храм за ритуали и визити. И тяхното унищожаване е дълбока засегнатост и неуважение на изконните усеща на алевитите. Освен това в нашия храм не е признато да се прекъсва оруч (поста) в централната зала, както направиха при визитата на Ердоган. Това се прави в друго помещение (столовата, б.а.). Всичко това нанася щета на верските усеща на нашите членове и считаме, че това е дълбока провокация, чиято цел е да конфронтира и да разедини общността посредством Фондацията. Ето за какво предприехме процедура за изключването ѝ от Федерацията”.
От Асоциацията на демократичните алевити и Асоциацията за просвета Пир Султан Абдал също скочиха против визитата, като упрекнаха в двуличие и двоен стандарт ръководещата ПСР и президента.
„ Джемеви е дом за поклонения, свято място, а не място за банкет на публични посетители. За това си има кабинети. Нима когато желаяме среща с президента или с някоя виновна персона, ни насрочват среща в техните джамии. Не беше ли президентът Ердоган този, който назова джемевите „ домове за развлечение ". Какво се промени, че в този момент влезе в подобен дом? ", съобщи Исмаил Атеш, секретар на Фондацията Пир Султан Абдал.
Ръководителят на фондацията " Хюсеин Гази ", деде Хюсeин Йоз, хазаин на визитата на Ердоган, удостовери, че визитата е провокирала бездънен спор, който по думите му не е оневинен.
Пред проправителствения вестник " Хюриет " Хюсеин Йоз уточни, че визитата е била знак на почитание.
“Президентът се придружаваше от вицепрезидента Фуат Октай, министъра на вътрешните работи Сюлейман Сойлу, министъра на културата и туризма Мехмет Нури Ерсой и представителя на президентството Ибрахим Калън, които ни пристигнаха на посетители от почитание. Считам, че визитата е доста значимо за общността на алевитите. В законите на нашата страна храмовете джемеви не попадат като места за религиозно поклонение макар решението на Европейския съд за правата на индивида, което не бе изпълнено от ръководещите страната. Може би това посещаване ще бъде мотив най-накрая това да се осъществи”.
Поредният скандал се разпростра на фона на набези, осъществени против три храма на алевити в Анкара преди две седмици. Полицията залови 30-годишен мъж от Измир, който съгласно личните му самопризнание бил направил независимо нападенията. Впоследствие обаче бяха арестувани и други трима души във връзка със случая.
Полицията е открила, че офанзивите са били планувани или поръчкови. Смята се, че надълбоко в основата на нападението стоят избрани сили.
Преди няколко години националистически детайли направиха нахлуване против опозиционния водач Кемал Кълъчдалоглу, представител на алевитската общественост, до момента в който той бе на среща с гласоподаватели. Благодарение на защитата на Кълъчдароглу животът на опозиционния водач бе избавен.
Появиха се също по този начин информации, че в редица градове на Турция по домовете на алевитите били поставяни разнообразни знаци.
Сред най-трагичните дати в актуалната история на алевитите е палежът през 1993 година на хотел в град Сивас, в който починаха 37 души, видни представители на интелектуалния хайлайф на алевитите. Палежът бе осъществен от фанатизирани сунитски ислямисти след молитва в джамията.
Според разнообразни данни алевитите в Турция наброяват към 12-15 млн. души, което съставлява 15 на 100 от турците. В същото време обаче доста алевити не смеят да се обявяват поради опасения, че ще станат обект на тормоз от страна на управляващите. Господстващата вяра в Турция е тази на сунитите, които се смятат за единствените " правоверни ".
Алевитската общественост в Турция е считана за опора на светския темперамент на страната (заради това и портретът на Ататюрк е неизменим признак в джемеви) и на равнопоставеността сред другите вероизповедания. Те са едни от най-сериозните критици на президента Реджеп Тайип Ердоган и на неговата ислямоконсервативна Партия на справедливостта и развиването.
Лидерът на главната опозиционна мощ - Народнорепубликанската партия (НРП) - Кемал Кълъчдароглу е най-видният политик алевит на Турция. Традиционно алевитите съставляват ядрото на електората на НРП.
Близки до опозицията медии свързват визитата на Ердоган с идните следващата година избори за президент и парламент. Те дефинират визитата като тактически ход на Ердоган, който ще се кандидатира още веднъж за президент, целящ да притегли част от представителите на общността да гласоподават за него.
Журналистът Ихсан Чаралан от опозиционния вестник " Дикен " написа, че " с това посещаване Ердоган се цели да удари с един патрон три заека: да жигосах последните набези, да успокои своите последователи, а точно сунитските ислямисти, че в действителност е посетил културна фондация на алевитите, и в последна сметка да разцепи единството на алевитите “.
Коментаторът от опозиционния вестник " Сьозджю " Дениз Зейрек дефинира визитата на Ердоган в храма на алевитите в Анкара като " избирателен тактически ход ".
“Не знам дали алевититe ще оценят като откровен жест този ход на президента, с цел да гласоподават за него ", написа той, " само че очевидно е, че Ердоган осъзнава, че с цел да завоюва нов мандат, ще би трябвало да притегли на своя страна последователите на Ататюрк, които го обичат същински, на тези, които се афишират против корупцията, беззаконията и желаят да се води дейна битка против тях, както и гласовете на алевитите. И в това време е наясно, че няма да завоюва, без да притегли на своя страна гласовете на кюрдите, в случай че, несъмнено, успее да предолее съпротивата на колегата си, националиста Девлет Бахчели”.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ