Кюрдите са най-облагодетелствани от инвазията на САЩ в Ирак
Комплекси от къщи, заведения за хранене за бързо хранене, офиси за недвижими парцели и полуразрушени високи здания са ситуирани наоколо до необятните автомагистрали в Ирбил , седалището на полуавтономния кюрдски район в Северен Ирак . Много членове на политическия и бизнес хайлайф живеят в крайградска затворена общественост , известна под името Американското село , където жилищата се продават за 5 млн. $, а обилните градини употребяват повече от 1 милион литра вода дневно през лятото.
Бляскавият лукс е надалеч от ситуацията преди 20 години. Тогава Ирбил беше изостанала провинциална столица, в която нямаше даже летище. Това обаче се трансформира бързо след управляваната от Съединени американски щати инвазия в Ирак през 2003 година, която води до свалянето на Саддам Хюсеин . Анализаторите настояват, че иракските кюрди и по-специално кюрдската политическа класа са били най-облагодетелствани в един спор , в който спечелилите са малко . Промяната е налице макар обстоятелството, че за елементарните кюрди изгодите от новия ред са лимитирани поради корупцията и битката за власт сред двете съществени кюрдски партии и сред Ирбил и Багдад, иракската столица, написа „ APNews “.
След нашествието на Съединени американски щати огромна част от Ирак изпадна в безпорядък , защото окупационните американски сили се бореха да потушат голям брой протести, а голям брой политически и религиозни общности се опитваха да запълнят „ вакуума “ във властта, останал в Багдад. Въпреки хаоса , кюрдите, считани за правилни съдружници на американците, укрепиха политическите си позиции и бяха привлечени от концепцията за задгранични вложения. Ирбил бързо се трансформира в град на петролния бу м. Две години по-късно, през 2005 година, там беше намерено ново комерсиално летище , издигнато с турски средства, а няколко години по-късно и разширено интернационално летище .
След разпадането на Османската империя след Първата международна война, в клаузите на Севърския контракт от 1920 година на кюрдите е обещана самостоятелна татковина . Договорът обаче по този начин и не е утвърден и „ Кюрдистан “ е раздробен . Оттогава насам в Иран, Ирак и Турция постоянно биват регистрирани кюрдски протести , а в Сирия кюрдите се сблъскват с подкрепяни от Турция сили.
В Ирак кюрдският район получи фактическо самоуправление през 1991 година, когато Съединените щати постановиха над него зона, неразрешена за полети, в отговор на бруталните репресии на Саддам Хюсеин против кюрдските демонстрации на неодобрение. Иракският президент Абдул Латиф Рашид също даде похвална оценка на събитията след 2003 година, като съобщи, че кюрдите са се стремили към „ либерален Ирак и в това време към някаква форма на самоопределяне на своя народ “ . Според него след свалянето на Саддам Хюсеин от власт кюрдската общественост е постигнала огромен прогрес , а точно да се трансформира в мощна група в Багдад.
Конституцията , призната след нашествието, утвърди полунезависимия статут на кюрдския район , а неофициалното съглашение за систематизиране на властта планува президентът на Ирак постоянно да е кюрд, министър-председателят – шиит, а ръководителят на Народното събрание – сунит. В кюрдския район „ наследството “ от нашествието на Съединени американски щати усложнява обстановката. Двете съществени кюрдски партии се борят за власт, а Ирбил и Багдад са в несъгласие във връзка с територията и разпределението на приходите от нефт.
Междувременно арабите в кюрдския район и малцинствата, в това число туркмените и язидите, се усещат отхвърлени от новия ред, както и кюрдите, които не са свързани с една от двете съществени партии, които служат като „ вратари “ на опциите в кюрдския район.
Тъй като през последните години икономическият напредък е в застой както заради вътрешни проблеми, по този начин и заради международните стопански трендове, от ден на ден кюрдски младежи напущат страната в търсене на п о-добри благоприятни условия . По данни на Международната организация на труда през 2021 година в провинция Ирбил 19,2 % от мъжете и 38 % от дамите на възраст 15-24 години са били безработни и не са посещавали учебно заведение.
