Точно когато европейската крайна десница е на път да постигне

Крайната десница в Европа се пропуква. И какво от това?

Точно когато европейската последна десница е на път да реализира огромни триумфи на изборите за Европейски парламент идващия месец, разпрата сред две от най-силните ѝ партии рискува да провали парада на успеха още преди да е отворено шампанското, написа „ Politico “.

Тази седмица избухна дългогодишната омраза сред Алтернатива за Германия /AfD/ и Националния съюз на Марин Льо Пен във Франция. Партията на Льо Пен е преди всичко в изследванията във Франция, изпреварвайки президента Еманюел Макрон, до момента в който AfD е на второ място в Германия. Заедно те могат да върнат към 50 евродепутати в идващия парламент и да се обединят като националистическа, антиимиграционна политическа мощ . Но най-малко към този момент Льо Пен желае да държи германците на разстояние от себе си. Ръководителят на акцията на нейния водещ претендент Йордан Бардела съобщи, че мненията за нацистите на водещия претендент на AfD Максимилиан Крах са отишли прекомерно надалеч, като са декларирали, че членовете на SS (Schutzstaffel – съществена паравоенна организация по времето на Адолф Хитлер и нацистката партия в нацистка Германия бел. ред.) не са били безусловно военнопрестъпници .

Националното обединяване в този момент упорства, че към този момент не може да заседава дружно с AfD в тяхната секта „ Идентичност и народна власт “ в Европейския парламент. Ако нацистките мнения не бяха задоволителни, предишния месец немските управляващи упрекнаха един от парламентарните сътрудници на Крах в шпионаж в интерес на Пекин , а претендент на AfD беше замесен в скандал за пари за въздействие , в който взе участие проруски агитационен канал . Докато Националното обединяване се издига в социологическите изследвания, AfD губи скорост.

Французите са раздразнени и от конференция на крайната десница, на която представители на AfD приказват за „ ремиграция “ на милиони хора от Германия , както и от насмешки от страна на депутати от AfD по отношение на правния статут на френския отвъдморски департамент Майот в Индийския океан.

Неспособността на Националното обединяване и AfD да работят в група може да се окаже забележителна. Депутатите от Европейски Съюз се избират на национално ниво, само че по-късно основават интернационалните съюзи, с цел да упражняват по-голямо въздействие в Европейския парламент, който дефинира законите и разноските на Европейски Съюз . Други елементи на групата на „ Идентичност и народна власт “, като Лигата на Матео Салвини и Датската национална партия на Андерс Вистисен , също забиха обувки, призовавайки за изключване на AfD.

Дори и AfD да не бъде публично изхвърлена от „ Идентичност и народна власт “, тя може просто да бъде пропусната при повторното съставяне на групата след изборите, допуска един от чиновниците на „ Идентичност и народна власт “.

Следват главните въпроси, които стоят пред Европейски Съюз в интервала на разгорещена акция преди изборите на 6-9 юни .

Какво значи това за европейската последна десница?

В някои връзки напрежението не е нещо ново: европейската последна десница към този момент е разграничена на сцената на Европейски Съюз, разграничена сред три обособени лагера в Европейския парламент: твърдо десен лагер от евроскептици и националисти, който включва „ Братя на Италия “ на Джорджия Мелони и полската „ Право и правдивост “ , крайнодясната група на „ Идентичност и народна власт “ и тогавашния батальон от евродепутати на унгарския министър-председател Виктор Орбан , които са необвързани и оставени на студено.

От 2019 година насам французите и германците в групата на „ Идентичност и народна власт “ се управляват от партията „ Лига “ на Матео Салвини. „ Идентичност и народна власт “ чака редиците ѝ да се разширят в идващия парламент с помощта на притока на евродепутати от „ Партията на свободата “ на Герт Вилдерс в Холандия, Влаамс Беланг във Фландрия и набиращата скорост Чега в Португалия – само че французите и германците (ако бъдат признати отново) към момента ще бъдат надалеч най-големите блокове в нея.

Германската последна десница и френската последна десница по този начин или другояче не са исторически съидейници в Европейския парламент. AfD заседава дружно с френския Национален съюз едвам от 2019 година и се причисли към неговата общоевропейска чадърна партия едвам предходната година.

В по-общ проект крайната десница е разграничена и във връзка с политиката , което притъпява нейната успеваемост: Войната на Русия в Украйна е тематика, която провокира разделяне, както и това по какъв начин да се отнасяме към Китай . Дясноцентристите, измежду които, наподобява, е и актуалният ръководител на Комисията Урсула фон дер Лайен, считат, че някои елементи от групата на ЕКР – най-много депутатите на Мелони – могат да бъдат изкушени да се оттеглен от по-крайните детайли на своята група и да работят дружно с проевропейските сили.

Защо Льо Пен прави това?

Предстоят избори. Освен това AfD и Националното обединяване от години се движат по разнообразни траектории. Докато AfD се радикализира с проруска изразителност и даже отчуждава някои от сегашните си евродепутати, които са надълбоко недоволни от посоката на партията, Льо Пен е на кръстоносен поход, с цел да показа партията си като честна, незастрашаваща и подготвена да ръководи Франция. Това не е чудно: тя евентуално още веднъж ще се бори за президентския пост във Франция през 2027 година

Макар че сигурно ще отслаби числено групата на „ Идентичност и народна власт “ в Европейския парламент, скъсването на връзките с извънредно десните германци в Брюксел играе добре вкъщи и отстранява тоягата, с която Макрон – или неговият водещ претендент Валери Хайер – може да я бие.

Какво може да значи това за идващия Парламент?

Ако се има вяра на социологическите изследвания, идващият парламент се чака да се измести вдясно. Границите сред Европейските консерватори и реформисти и „ Идентичност и народна власт “ обаче към този момент са размити, което прави объркващо даже за най-опитните парламентарни наблюдаващи да схванат за какво някои партии принадлежат към разнообразни лагери. Така да вземем за пример напълно неотдавна крайнодясната партия „ Реконкиста “ на крайнодесния пожарникар Ерик Земмур (ръководена от племенницата на Марин льо Пен Марион Марешал) разгласи, че един от нейните евродепутати се причислява към Европейските консерватори и реформисти. Виктор Орбан също следи групата на Европейските консерватори и реформисти, като изрази възторг да се причисли към нея.

Така че, въпреки Льо Пен да може да завоюва вътрешнополитически точки, като съобщи, че няма да се съюзи с AfD , тя въпреки всичко може да бъде уверена, че грубите групировки на десницата могат да оказват помощ да се гласоподава в интерес на нейните политически ползи в Брюксел .

Какво би могло да значи за AfD, в случай че в последна сметка се окажат без групи?

Да си без политическа група (в момента те са седем) значи, че нямаш достъп до милиони евро финансиран е, които идват от бюджета на Европейски Съюз , не получаваш същото систематизиране на времето за изявления в пленарната зала на Парламента, нито престижа на принадлежността към някое от политическите фамилии на институцията.

Перспективата някоя от партиите в „ Идентичност и народна власт “ да бъде изтласкана в така наречен необвързана част на Народното събрание обаче няма да промени доста, защото неофициалният хигиеничен кордон към този момент блокира AfD и всички партии в „ Идентичност и народна власт “ да държат перото на законодателната работа или да ръководят комисия. Техните промени на законодателството автоматизирано се пренебрегват и от останалите евродепутати в Парламента.

Възможно ли е това да докара до доста по-голямо обвързване на крайната десница?

Групите на Европейските консерватори и реформисти и „ Идентичност и народна власт “ към този момент се пробваха да се обединят преди няколко години – само че не съумяха.

Въпреки че на хартия излизането на Германия може да наподобява по този начин, като че ли просто поражда повече фрагментация и безпорядък в извънредно десния фланг на Парламента , някои считат, че то може да проправи пътя за задълбочаване на съдействието и даже за обединение сред групите на „ Идентичност и народна власт “ и Европейските консерватори и реформисти. Ето какво написа в Х Николай декор Ондарза, политолог в SWP Europe:

„ Сега стана допустима и по-фундаментална смяна, като Льо Пен ще употребява това, с цел да аргументира сливането с Мелони, Орбан, Вилдерс и Ко. към обединена последна десница без най-радикалната част. “

Перспективата за основаване на единна група на крайната десница – която в действителност би могла да има последствия за политическия дневен ред на Европа – и да бъде втората по величина мощ в Парламента , обаче се появява постоянно преди европейските избори и е изключена от депутатите на Джорджия Мелони .