В края на VIII век България се изправя пред сериозни

В края на VIII век България се изправя пред съществени вътрешни и външни провокации. След като заема трона през 777 година, 30-годишният кан Кардам стартира своето ръководство с ясна цел – да ликвидира междуособиците, да въдвори вътрешен мир и да изведе страната от политическата ѝ отпадналост.

Тези исторически обстоятелства се преглеждат в книгата „ Българските владетели от VII до XIV век. История на България “ , написана от историка. В нея писателят Румен Петков от Политическа партия „ Единение “ разкрива забавни събития от този интервал.

В книгата може да се запознаете по какъв начин макар различията измежду болярите Кардам съумява да резервира водената от предшественика си външна политика и да сложи началото на един нов интервал на непоклатимост и мощност за българската страна .

Публикуваме целия материал на доктор Петков без редакторска интервенция:

„ Преди да заеме трона 30 годишният Кардам е командващ войските на Телериг. Управлението си стартира с концепцията да ликвидира междуособиците, да въдвори вътрешен мир и да изведе България от политическата ѝ отпадналост. Въпреки различията измежду боилите той съумява да резервира водената от предшественика си външна политика.

На първо време хвърля напъните си за създаване на вътрешната непоклатимост в страната. Създадената от него агентура с изключително внимание търси и отстранява византийските сътрудници в България. С доста старания реализира и другата фантазия на Телериг, съумява да държи боилите в смиреност – канската власт е към този момент от първостепенно значение при взимането на решения.

Успехът му при започване на ръководството не малко се дължи на уговорките на Византия в споровете против Арабския халифат в Мала Азия, заради което империята не заплашва директно България. Другата причина е, че идния български кан, като част от аристокрацията на Византия, също дава своя принос. За което можем да си зададем въпроса: Дали това не е авансово планувано от Кардам и Телериг?

Единственото, което тормози Телериг е, че Византия води преселническа акции в Тракия, като я заселва с еретици-павликяни, само че демонстрира видимо равнодушие. С цената на това безмълвие в продължение на 10 години той съумява освен да резервира мирът, само че и да укрепи вътрешния ред в страната.

На 8 септември 780 година, след дълго боледуване, на 30 години умира Лъв VІ Хазарски. Властта се поема от регентката Ирина Сарантапихина-Атинянката, като брачна половинка на към този момент починалия император.

Ирина осъзнава, че за този интервал от 10 години българското въздействие е пуснало такива дълбоки корени и концепцията за без значение състояние е дотолкоз усвоена от всички славяни, че е почнала да прониква надалеч на юг в самата Гърция.

Поради своя рисков темперамент през 782 година Ирина се принуждава да подписа срамен мир с арабите, с цел да обърне съществено внимание на славянските племена, които от ден на ден симпатизират на политиката водена от Кардам. В това тя вижда заплахата от евентуално разгръщане на българската страна.

През 784 година събира войска и изпраща един от най-хубавите си пълководци Ставракий на поход, чиято цел е да покори всички славянски племена в Македония, Тесалия, Елада и Пелопонес. Със доста свирепост за малко време още през януари 785 година походът се завръща в Константинопол. Ставракии е посрещнат с успех на хиподрума от провъзгласилата се за „ Василевс на ромеите ” – Ирина. Мероприятието няма за цел да разпространява Ставракий като пълководец, а да покаже величието и най-много да даде публичност на купата определена от новия стопанин на империята. Според нормативната уредба монархът-жена би трябвало да се титулува – „ августа “ или „ василиса “.

Няколко месеца по-късно е проведен нов поход, който има демонстративен темперамент. Ирина като Василевс, съпроводена от бъдещия император Константин VІ, взема решение да обиколи покорените от Ставракий области за да покаже престижа на императорската власт, както и да показва мощ пред българите.

Придружена от огромна армия Ирина минава по цялата граница с България. Пътуването се съпровожда с показна церемониалност. Когато доближава до Боруй /Стара Загора/, в тържествена конюнктура отпуска средства за възобновяване на града. Нарича го и на свое име Иринопол /градът на Ирина/. През 2005 година при разкопки в града е открит надпис, изложен в Регионален исторически музей /Стара Загора/, който гласи: Възобновиха тази цитадела Господарите на Вселената Константин и Ирина, премъдри и всеславни императори. След това отива до Филипопол /дн. Пловдив/, а на връщане се прибира през Анхиало /дн. Поморие/, където също оставя средства за възобновяването на двете замъци.

В отговор на това Кардам изпраща войски в региона на Струма. Моментът е доста значим, в случай че не им окаже помощ, ще изгуби всичко градено досега. Каквато и да е цената славянските племена на юг от Стара планина би трябвало да се приобщят към страната, тъй като са врагове на империята, натурален съдружник на България, а пък своя страна съставляват и източник на облаги. На доста основни позиции напълно съзнателно слага славяни, гласувайки им доверие. Той знае, че откакто виждат по какъв начин северните им братя вземат участие интензивно в държавния живот на България сигурно също ще желаят да се причислят.

Ходовете му се оказват печеливши. Политиката на Константинопол да задържи славяни в смиреност със строгите си ограничения се оказва непечеливша, българите от ден на ден причисляват едно след друго околните славянски племена. Вбесена от това, през 789 година Ирина изпраща стратега на Тракия Филит да навлезе по течението на р. Струма и със мощ да покори славянското племе стримонци /струмци/, тъй като е признало Кардам за собствен държател. След като минават границата българска армия ги пресреща и избива до един.

През месец април 791 бъдещият византийски император Константин VІ събира войската и взема решение да оглави първия си поход против българите. Открито декларира за задачата си да ги накаже поради избиването на ромейските войски. Кан Кардам научава за това и напълно изненадващо ги посреща на византийска територия, при градчето Проват край Адрианопол /дн. Одрин/. Привечер двете войски влизат в стълкновение, само че ромеите отстъпват, а като се стъмва от боязън напущат лагера си и се прибират в Константинопол. Сражението няма съдбоносен темперамент, макар че на бойното поле победител е Кардам.

От нерешителните дейности на малолетния император Константин VІ, време, в което в действителност ръководи майка му Ирина, връзките с аристокрацията в Константинопол стартират да се обтягат поради протестите на славяните в Тракия и Македония. За да потвърдят, че заслужават властта си, при започване на юли 792 година Константин VІ идва с войските си край българо-византийската граница и се заема с укрепването на крепостта Маркели /дн. Карнобат/. Като ответна мярка на 20 юли Кардам разполага войските си по околните възвишения и изчаква византийците. Започва интензивно разузнаване и подготовка за борба на двете армии, само че никоя от страните не се взема решение да нападне.

Въодушевен от това, че българите се усещат слаби, Константин VІ непринудено строява войските и потегля към българската стан за уверено стълкновение с българите. Ромейските командири нямат никакъв проект, липсва координация на дейностите им, което разстройва редиците им и те претърпяват тежко проваляне. Загиват доста хора, включително и астрономът Панкратий, който уверявал императора, че разположението на звездите му предвещава сигурен триумф.

Константин VІ едвам съумява да се избави от борбата при Маркели и идва като дезертьор в столицата. Скоро двамата владетели стартират договаряния, които приключват с подписването на кротичък контракт, с който империята още веднъж се задължава да заплаща годишен налог на българите.

През 796 година византийците забавят заплащането на налога и кан Кардам изпраща писмо до Константин VІ с предизвестие:

”Или ми заплати налога, или ще дойда до Златните врата и ще опустоша цяла Тракия! ”

Константин VІ дава отговор прекомерно самоуверено и обидно, като праща конски тор вместо злато, съпроводен с писмо:

”Изпратих ти налог, какъвто ти прилича. Ти си остарял и аз не желая да се мориш чак дотук. Аз ще дойда до Маркели и ти излез отсреща, пък каквото Бог отсъди. ”

Константин VІ потегля на нов поход, само че стига единствено до покрайнините на Адрианопол и разполага войската си в крепостта Версиникия /дн. с. Мелница Ямболско/. Кардам също се явява с огромна армия, която скрива в околните гори на Обраслия Авролева /дн. Сакар планина/. В продължение на 17 дни императорът приканва Кардам да влязат в открита борба в местността Голия Авролева /първата височина е Сакар планина/, само че българският кан търпеливо изчаква и изтощава съперника. До огромно стълкновение не се стига, тъй като двамата владетели подписват по-късно нов контракт с главно обвързване за Византия да си заплаща налога.

Военните дейности на Кардам демонстрират неговите умения като пълководец. Той постоянно води отбранителна война, само че както виждаме даже и тогава заобикаля сражения – ловко се възползва от слабостите на съперника, щади силите на поверената му войска, като се старае да принуди без пердах неприятеля самичък да желае мир. А всичко това видяно от днешна позиция е било единствено в изгода за страната.

С самообладание съумява да се оправи с вътрешните и външните врагове, укрепвайки освен своята власт, само че и с политиката си на привличане на славяните трансформира България в мощна страна. Със своята последователност на хрумвания извежда България от тежката политическа рецесия, траяла над 40 години. Кан Кардам се оказва един внимателен, дръзновен и несломим държател, а точно като подобен удържа властта си в мир до края на живота си. Водената от него политика е основата страната ни да се устреми доста по-силна и единна към великите събития и новите провокации, които я чакат през ІХ век. “

Поемането на властта от Телериг: Византийска опасност и войната през 773 година