Най-важното от света през изминалата седмица – президентът на Иран загина и протести в Нова Каледония
Иранският президент Ебрахим Раиси почина при злополука с хеликоптер, митинги раздрусаха Нова Каледония , а Русия призна присъединяване на „ Ислямска страна “ при офанзивата на концертната зала „ Крокус сити хол “ – това са единствено част от събитията, които белязаха света през миналата работна седмица.
В понеделник публично се удостовери, че президентът на Иран Ебрахим Раиси и министърът на външните работи Амир Абдолахиан са измежду деветте жертви на хеликоптерна злополука в планински район в северозападен Иран. Трагедията се е разиграла при неприятни атмосферни условия , като породиха спекулации дали те, техническа щета или бойкот са повода за произшествието. Иранските управляващи към този момент не са показали публична причина.
Държавният глава и министърът са се прибирали от среща с президента на Азейрбайджан Илхам Алиев , когато хеликоптерът им липсващ от радарите в изискванията на гъста мъгла. Двамата бяха част от иранска делегация за откриването на язовир на границата с Азербайджан , издигнат взаимно от двете страни. След церемонията иранската делегация потегли назад към Техеран с общо 3 хеликоптера , като единствено този, в който се е намирал президентът, се е разрушил.
Президентът постави клетва през август 2021 година, откакто завоюва изборите с малко под 62% като водещ претендент на политическите хардлайнери и желан претендент и протеже на Хаменей. Съгласно иранската конституция, макар купата президент, той беше номер 2 във властовата подчиненост в страната, защото Хаменей се счита за де факто държавен глава и неговата дума е последна по стратегически въпроси. Хаменей е и висш главнокомандващ на въоръжените сили. Експертите смятаха Раиси за вероятния правоприемник на висшия водач, който навърши 85 години през април, напомня „ Българска телеграфна агенция “.
След случая последваха редица незабавни срещи . Съгласно процедурата, след гибелта на Раиси, властта краткотрайно пое вицепрезидент Мохамад Мохбер Мохбер , след утвърждение от висшия водач аятолах Али Хаменей. До 50 дни би трябвало да бъдат създадени нови избори. Беше разгласен 5-дневен печал, а в четвъртък Раиси беше заровен в свещения град Машхад в североизточната част на страната, където хиляди опечалени извършиха улиците за погребението.
На този декор на 20 май прокурорът на Международния углавен съд Карим Хан разгласи, че желае заповеди за арест на водачи на Израел и палестинското ислямистко придвижване „ Хамас “ , в това число на израелския министър председател Бенямин Нетаняху . Според него Нетаяху, израелският боен министър Йоав Галант и трима ръководители на „ Хамас “ са виновни за военни закононарушения и закононарушения против човечеството в Израел и линията Газа. Сред обвиняванията са „ гладът на мирни жители като способ на водене на война “ и „ съзнателно ориентиране на офанзиви против цивилно население “ . Освен Нетаняху и Галант, прокурорът на Международния углавен съд изиска арест също за водача на „ Хамас “ в Газа Яхия Синуар , ръководителя на военното крило на групировката Мохамед Дейф и политическия водач на „ Хамас “ Исмаил Хания , считан и за висш началник на придвижването.
Искането провокира гневни реакции от страна както на Израел, по този начин и на „ Хамас “. Израелският опозиционен водач Яир Лапид назова решението „ злополука “ и изрази очакване Конгресът на Съединени американски щати да разиска въпроса . Високопоставеният представител на „ Хамас “ Сами Абу Зухри сподели, че Хан „ приравнява жертвата с палача “ и окуражава Израел да продължи своята „ война на изтребване “ в Газа.
Малко по-късно израелският президент Ицхак Херцог дефинира като „ повече от възмутително “ решението на Хан да изиска през днешния ден заповеди за арест на премиера Бенямин Нетаняху и на министъра на защитата Йоав Галант наред с трима водачи на палестинското ислямистко придвижване „ Хамас “. Според Херцог това сигурно ще вдъхне храброст на терористите по света.
В понеделник интернационалните организации оповестиха, че Нова Каледония – френска отвъдморска територия в южната част на Тихия океан – отново е обхваната от придружени от принуждение митинги . Те отразяват напрежението, което от десетилетия тлее и от време на време избухва на архипелага, ситуиран на към 17 000 километра от Париж. Основна причина за размириците е желанието на коренното население на Нова Каледония за повече права и автономия , предава „ Българска телеграфна агенция “.
Смъртоносните вълнения избухнаха, откакто френският парламент утвърди конституционна промяна , която ще разреши на хора, заселили се неотдавна там, да гласоподават на локални избори . Според представители на коренното население – канаките , това ще даде право на гласа на хиляди етнически французи и надлежно заселниците ще придобият по-голяма политическа и електорална тежест.
На 21 май Австралия и Нова Зеландия обявиха, че ще изпратят държавни самолети в Нова Каледония , с цел да изтеглят свои жители от френската територия, която към този момент цяла седмица преживявала смъртоносни протести. На 23 май президентът Еманюел Макрон дойде в страната за да възвърне разговора и да форсира възобновяване на реда на френския архипелаг в южната част на Тихия океан след седмица на принуждение, съобщи Агенция Франс Прес.
„ Моето желание… е да поддържа хората, с цел да може мирът, спокойствието и сигурността да бъдат възобновени допустимо най-бързо “, съобщи той, слизайки от самолета, и добави, че е пристигнал с „ огромно почитание и примирение “.
Президентът промени графика си и измина към 16 000 км , подбуден от най-тежкото принуждение в Нова Каледония от 80-те години насам. Визитата, която продължи единствено един ден, му разреши да види разрушенията от първа ръка. Макрон се срещна с представители на локалните управляващи и съобщи, че в Нова Каледония са изпратени 3000 чиновници по сигурността . По думите му ще останат там толкоз дълго, колкото се смята за належащо, даже в случай че това значи да останат там по време на Летните олимпийски и параолимпийски игри, на които Париж и други елементи на Франция ще бъдат домакини от края на юли.
Във вторник Русия заяви, че въоръжените й сили са стартирали първата фаза от плануваните си тактически учения , включващи „ тренировки за разполагане и потребление на нестратегически нуклеарни оръжия „, в Южния боен окръг на страната. Руският президент Владимир Путин издаде заповед за провеждането на ученията по-рано този месец. Руското военно министерство посочи, че в първата фаза се отработват тактики с ракети „ Искандер “ и „ Кинжал “ . Ученията би трябвало да покажат, че бойците и оборудването са приведени в подготвеност за „ бойни дейности с нестратегически нуклеарни оръжия за отбрана и абсолютно опазване на териториалната целокупност и цялост на съветската страна в отговор на провокативни изказвания и закани от страна на обособени представители на Запада по адрес на Руската федерация “, означи министерството.
На 21 май Ирландия , Норвегия и Испания оповестиха, че ще признаят палестинската страна на 28 май , с цел да оказват помощ за прекъсването на израелското нахлуване в линията Газа и за възобновяването на мирните договаряния, прекъснати преди 10 години. На идващия ден белгийското държавно управление не одобри решение за признаването на палестинска страна. Точка за разискване на въпроса бе включена в дневния ред на държавното съвещание.
„ Все още е прекомерно рано за признание на палестинска страна, Белгия към този момент се старае към непосредственото възстановяване на ситуацията на място “, разясни министър председателят Александер де Кро . Според външния министър Хаджа Лабиб признаването на страната на палестинците е въпрос на време и е значимо да не бъде просто алегорично.
9 от 27 страни членки на Европейския съюз признават Държавата Палестина. 8 от тях го направиха преди присъединението си към блока – още откакто палестинският водач Ясер Арафат разгласи на 15 ноември 1988 година Палестина за самостоятелна страна – Малта, Кипър, Чехия и Словакия (до 1993 година Чехословакия), Унгария, Румъния, България и Полша. Те бяха последвани през 2014 година от Швеция, която стана първата страна, признала Палестина след влизането си в Европейски Съюз.
В петък Русия за първи път ясно призна отговорността на организацията „ Ислямска страна “ /ИД/ за офанзивата против концертната зала „ Крокус сити хол “ , при която на 22 март починаха най-малко 144 души , а Москва съобщи, че Украйна е виновна за нея, съобщи Франс прес.
„ По време на следствието /…/ беше открито, че подготовката, финансирането, нападението и изтеглянето на терористите са били координирани по интернет от членове на „ Ислямска държава-Хорасан “ – афганистанския клон на ИД “ , съобщи шефът на съветската работа за сигурност /ФСС/, Александър Бортников , представен от „ РИА Новости “.
Най-важното от света през миналата седмица – Простреляха словашкия министър председател, а Путин смени Шойгу
