Елаците – мед добавя още 10 години към живота на медното си находище
Компанията е потвърдила спомагателни ресурси, с които ще търси удължение на концесията си до 2041 година Инвестициите в плана се правят оценка на 1.2 милиарда лева, множеството ще бъдат вложени до 2031 година Благодарение на новите технологии предпирятието скоро ще преработва най-бедните медни руди в света.
" Елаците - мед ", която оперира медно-златното находище над Етрополе, е потвърдила ресурси на руди за още 10 години. Това ще разреши на компанията да работи най-малко до 2041 година, като сега тече процедура по удължение на концесията, която изтича през 2031 година
Инвестицията в плана ще доближи 1.2 милиарда лева, като главната част от средствата ще бъде вложена в построяването на уреди и покупката на техника преди този момент. Това стана ясно на среща на управлението на компанията, която е част от " Геотехмин " на Цоло Вутов, с публицисти. За региона на Етрополе и обогатителната фабрика в Средногорието това значи запазването на над 2 хиляди работни места. В същото време медта беше включена в листата с сериозни първични материали на Европейската комисия поради основното й значение за стопанската система и големите потребности от метала за нови технологии като ВЕИ и електрически коли. Прогнозите са търсенето на мед да се удвои до 2035 година Все по-бедни руди Компанията беше приватизирана през 1999 година от работническо-мениджърско сдружение, като към оня миг се очакваше мината да работи до 2006 година В следствие животът й беше удължаван на два пъти след преоценка на ресурса на руди в находището. С новите потвърдени ресурси добивът ще може да продължи още 10 години.
В същото време наличието на мед в рудите понижава с годините. Причината е, че първоначално са изземвани най-богатите руди - с към 0.4% мед, до момента в който сега компанията добива първични материали при наличие 0.285%. В бъдеще сдружението чака да създава и обогатява най-бедните руди в света. " Още идната година ще преработваме руди с 0.265% ", сподели изпълнителният шеф Драгомир Драганов. По думите му в света има единствено едно находище с по-бедни руди - шведското Aitik (около 0.23%), само че наличието на злато там е доста по-високо, което прави добивът доста по-рентабилен. " Философията ни е да търсим не оптималната облага, а оптимален живот на мината ", сподели той.
При приватизацията през 1999 година се очакваше мината да работи до 2006 година, само че животът й беше удължаван на два пъти до момента Фотограф: Иглика Филипова Реклама
Инвестиции Обработката на все по-бедни руди е допустимо с помощта на въвеждането на нови технологии. В същото време това обезпечава и по-пълно изземване на стеснен запас като медта. От приватизацията до момента компанията е вложила над 1.3 милиарда лева в техника, технологии и запазване на околната среда. " През последните няколко години, с цел да се обезпечи плавният преход към бъдеща употреба, годишно влагаме сред 80 и 90 млн. лева ", сподели Драганов.
Това включва замяна на автопарка, създаване на нова мелница в обогатителната фабрика, увеличение на потенциала за флотация и въвеждане на цялостна автоматизация в процеса на трошене на рудата. " В резултат на това вдигнахме потенциала на произвеждане на цялото дружество с близо 10% и по този начин с по-ниските наличия в рудите, съумяваме да произведем същото количество концентрат ", изясни шефът " Производство " Стоил Димитров. Въведената цифровизация на процесите в мината пък разрешава да се следи и усъвършенства работата на машините, което е повишило продуктивността им с близо 19%.
Нови 1.2 милиарда лева ще бъдат вложени за удължение живота на мината с още 10 години, като упованията са построяването на оборудванията да стартира през 2025 година " Този план планува отработването на бедните руди. За да бъде дейно сдружението, с цел да може то да оцелее, това не може да се случи, без да са внедрени най-съвременните минни технологии в света и да бъде нараснала успеваемостта на работата ", добави Драганов. Компанията в цифри По данни с над 773 млн. лева доходи. Печалбата й е 290.8 млн. лева, което й обезпечава доходност от 37.6%.
Годишно компанията добива над 16 млн. куб. м минна маса, от които 6 млн. куб. м са руда, а останалото са така наречен откривка (в която няма потребен компонент), изясни шефът " Рудодобивен комплекс " Ивайло Николов.
Реклама
Чрез 6.5-километров тунел под Стара планина рудата се транспортира до обогатителната фабрика в село Мирково, където годишно се създават 195-200 хиляди тона концентрат със наличие на мед 22%. Това е и крайният артикул на компанията.
Успоредно с добива и преработката на рудата върви и техническа и биологична рекултивация на терените, като до момента са възобновени към 300 от общо 600 дка от източното насипище на мината, където се депонира откривката. Още към 300 дка са рекултивирани от хвостохранилището " Бенковки 2 " към обогатителната фабрика в Средногорието, сподели шефът " Околна среда и води " Александър Григоров. Хората на " Елаците " В " Елаците - мед " сега работят към 2050 души, което включва и личния състав на туристическите комплекси на сдружението в Мирково, Етрополе и Копривщица, сподели шефът " Човешки запаси " Милена Христова. За привличането на нови служащи компанията разчита на разнообразни стажантски стратегии, а към 100 души от чиновниците й са задочни студенти. От три години " Елаците - мед " има стратегия за дуално образование с учебното заведение в Златица, а от тази година стартира да работи и с професионалната гимназия в Етрополе.
Компанията има подписан групов трудов контракт, съгласно който минималната работна заплата е 40% над тази за страната. " Отделно от това при осъществяване на индустриалната стратегия всички служащи и чиновници получават 25% върху щатното си заплащане ", посочи Драганов.
Невидимият шеф, който заплаща по 2649 лева заплата Със своите над 2 хиляди чиновници " Елаците - мед " е най-големият шеф в Средногорието и Етрополе, като обезпечава над една пета от работните места в района. Средната брутна месечна заплата в компанията е 2649 лева през 2022 година, което е с 50% над междинната заплата в страната и с 10% над тази в добивната индустрия. Това демонстрира разбор на Института за пазарна стопанска система (ИПИ), направен по поръчка на компанията.Въпреки това " Елаците - мед " не се появява в статистиката, като повода за това е методологията на Евростат и надлежно на Националния статистически институт (НСИ). " Компанията е записана в Мирково и надлежно данните за Етрополе са такива, все едно " Елаците - мед " не работи там - междинната заплата в града е ниска, в създадената продукция не се вижда нещо удивително. В същото време данните за Мирково са конфиденциални, тъй като съгласно методологията на Евростат в случай че една компания носи над избран предел от даден индикатор, Национален статистически институт не демонстрира информацията, с цел да не се разкриват самостоятелни данни ", изясни Петър Ганев от ИПИ.Комбинацията от доста работни места и високи заплати носи забележителен стопански резултат за общините, в които " Елаците - мед " работи. През 2022 година компанията генерира близо 53 млн. лева брутни трудови приходи за популацията в Средногорието и Етрополе (без служащите от други региони). Потреблението, което тези приходи обезпечават, от своя страна генерира второстепенен (индуциран) резултат за още 27.8 млн. лева, демонстрират изчисленията на ИПИ.За 2022 година " Елаците - мед " е платила 16.9 млн. лева концесионни хонорари, като съгласно Закона за подземните благосъстояния половината от сумата отива непосредствено за общините, на чиято територия работи компанията (Етрополе, Мирково, Чавдар, Челопеч и Златица). Заедно с локалните налози и такси и даренията, които компанията прави, общият й принос към локалните бюджети съставлява 36% от личните доходи на общините.
" Елаците - мед ", която оперира медно-златното находище над Етрополе, е потвърдила ресурси на руди за още 10 години. Това ще разреши на компанията да работи най-малко до 2041 година, като сега тече процедура по удължение на концесията, която изтича през 2031 година
Инвестицията в плана ще доближи 1.2 милиарда лева, като главната част от средствата ще бъде вложена в построяването на уреди и покупката на техника преди този момент. Това стана ясно на среща на управлението на компанията, която е част от " Геотехмин " на Цоло Вутов, с публицисти. За региона на Етрополе и обогатителната фабрика в Средногорието това значи запазването на над 2 хиляди работни места. В същото време медта беше включена в листата с сериозни първични материали на Европейската комисия поради основното й значение за стопанската система и големите потребности от метала за нови технологии като ВЕИ и електрически коли. Прогнозите са търсенето на мед да се удвои до 2035 година Все по-бедни руди Компанията беше приватизирана през 1999 година от работническо-мениджърско сдружение, като към оня миг се очакваше мината да работи до 2006 година В следствие животът й беше удължаван на два пъти след преоценка на ресурса на руди в находището. С новите потвърдени ресурси добивът ще може да продължи още 10 години.
В същото време наличието на мед в рудите понижава с годините. Причината е, че първоначално са изземвани най-богатите руди - с към 0.4% мед, до момента в който сега компанията добива първични материали при наличие 0.285%. В бъдеще сдружението чака да създава и обогатява най-бедните руди в света. " Още идната година ще преработваме руди с 0.265% ", сподели изпълнителният шеф Драгомир Драганов. По думите му в света има единствено едно находище с по-бедни руди - шведското Aitik (около 0.23%), само че наличието на злато там е доста по-високо, което прави добивът доста по-рентабилен. " Философията ни е да търсим не оптималната облага, а оптимален живот на мината ", сподели той.
При приватизацията през 1999 година се очакваше мината да работи до 2006 година, само че животът й беше удължаван на два пъти до момента Фотограф: Иглика Филипова Реклама
Инвестиции Обработката на все по-бедни руди е допустимо с помощта на въвеждането на нови технологии. В същото време това обезпечава и по-пълно изземване на стеснен запас като медта. От приватизацията до момента компанията е вложила над 1.3 милиарда лева в техника, технологии и запазване на околната среда. " През последните няколко години, с цел да се обезпечи плавният преход към бъдеща употреба, годишно влагаме сред 80 и 90 млн. лева ", сподели Драганов.
Това включва замяна на автопарка, създаване на нова мелница в обогатителната фабрика, увеличение на потенциала за флотация и въвеждане на цялостна автоматизация в процеса на трошене на рудата. " В резултат на това вдигнахме потенциала на произвеждане на цялото дружество с близо 10% и по този начин с по-ниските наличия в рудите, съумяваме да произведем същото количество концентрат ", изясни шефът " Производство " Стоил Димитров. Въведената цифровизация на процесите в мината пък разрешава да се следи и усъвършенства работата на машините, което е повишило продуктивността им с близо 19%.
Нови 1.2 милиарда лева ще бъдат вложени за удължение живота на мината с още 10 години, като упованията са построяването на оборудванията да стартира през 2025 година " Този план планува отработването на бедните руди. За да бъде дейно сдружението, с цел да може то да оцелее, това не може да се случи, без да са внедрени най-съвременните минни технологии в света и да бъде нараснала успеваемостта на работата ", добави Драганов. Компанията в цифри По данни с над 773 млн. лева доходи. Печалбата й е 290.8 млн. лева, което й обезпечава доходност от 37.6%.
Годишно компанията добива над 16 млн. куб. м минна маса, от които 6 млн. куб. м са руда, а останалото са така наречен откривка (в която няма потребен компонент), изясни шефът " Рудодобивен комплекс " Ивайло Николов.
Реклама
Чрез 6.5-километров тунел под Стара планина рудата се транспортира до обогатителната фабрика в село Мирково, където годишно се създават 195-200 хиляди тона концентрат със наличие на мед 22%. Това е и крайният артикул на компанията.
Успоредно с добива и преработката на рудата върви и техническа и биологична рекултивация на терените, като до момента са възобновени към 300 от общо 600 дка от източното насипище на мината, където се депонира откривката. Още към 300 дка са рекултивирани от хвостохранилището " Бенковки 2 " към обогатителната фабрика в Средногорието, сподели шефът " Околна среда и води " Александър Григоров. Хората на " Елаците " В " Елаците - мед " сега работят към 2050 души, което включва и личния състав на туристическите комплекси на сдружението в Мирково, Етрополе и Копривщица, сподели шефът " Човешки запаси " Милена Христова. За привличането на нови служащи компанията разчита на разнообразни стажантски стратегии, а към 100 души от чиновниците й са задочни студенти. От три години " Елаците - мед " има стратегия за дуално образование с учебното заведение в Златица, а от тази година стартира да работи и с професионалната гимназия в Етрополе.
Компанията има подписан групов трудов контракт, съгласно който минималната работна заплата е 40% над тази за страната. " Отделно от това при осъществяване на индустриалната стратегия всички служащи и чиновници получават 25% върху щатното си заплащане ", посочи Драганов.
Невидимият шеф, който заплаща по 2649 лева заплата Със своите над 2 хиляди чиновници " Елаците - мед " е най-големият шеф в Средногорието и Етрополе, като обезпечава над една пета от работните места в района. Средната брутна месечна заплата в компанията е 2649 лева през 2022 година, което е с 50% над междинната заплата в страната и с 10% над тази в добивната индустрия. Това демонстрира разбор на Института за пазарна стопанска система (ИПИ), направен по поръчка на компанията.Въпреки това " Елаците - мед " не се появява в статистиката, като повода за това е методологията на Евростат и надлежно на Националния статистически институт (НСИ). " Компанията е записана в Мирково и надлежно данните за Етрополе са такива, все едно " Елаците - мед " не работи там - междинната заплата в града е ниска, в създадената продукция не се вижда нещо удивително. В същото време данните за Мирково са конфиденциални, тъй като съгласно методологията на Евростат в случай че една компания носи над избран предел от даден индикатор, Национален статистически институт не демонстрира информацията, с цел да не се разкриват самостоятелни данни ", изясни Петър Ганев от ИПИ.Комбинацията от доста работни места и високи заплати носи забележителен стопански резултат за общините, в които " Елаците - мед " работи. През 2022 година компанията генерира близо 53 млн. лева брутни трудови приходи за популацията в Средногорието и Етрополе (без служащите от други региони). Потреблението, което тези приходи обезпечават, от своя страна генерира второстепенен (индуциран) резултат за още 27.8 млн. лева, демонстрират изчисленията на ИПИ.За 2022 година " Елаците - мед " е платила 16.9 млн. лева концесионни хонорари, като съгласно Закона за подземните благосъстояния половината от сумата отива непосредствено за общините, на чиято територия работи компанията (Етрополе, Мирково, Чавдар, Челопеч и Златица). Заедно с локалните налози и такси и даренията, които компанията прави, общият й принос към локалните бюджети съставлява 36% от личните доходи на общините.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ