Коментарът е препубликуван от Дойче веле.Още не е започнала обичайната

Коментарът е препубликуван от " Дойче веле ".

Още не е почнала нормалната суматоха по тематики като " Махат " Аз съм българче " от букварите " или " Заместват Пайсий с третия пол ", а ето, че образованието въпреки всичко се намести в новините. Щели, слушам, да възвръщат военното образование в учебните заведения и да учат младежи по какъв начин да обезвреждат мини.

Служебната власт ще вкарва часове за " отбрана на отечеството " в 10-и и 11-и клас

Само това ми липсваше. И без друго при започване на всеки октомври получавам като студенти досегашни възпитаници, които могат да цитират " България на три морета ", само че за пръв път чуват, че има три управляващи, които би трябвало да бъдат държани разграничени. А на всичко от горната страна даже не знаят кои са трите морета.

Болното българско обучение

Училищното обучение в България е тежко болно най-малко от момента на въвеждането на руски учебници и методики през 1948 година. Напоследък на места виждаме плахи оздравителни процеси, само че те са прекомерно слаби, с цел да вдъхнат живот в гангренясалия организъм.

За образованието са писани тонове, доста от които - от комплексирани и комично невежи, въпреки тежко титулувани човеци. Затова казусът е затрупан с тонове плесенясала паяжина, която просто би трябвало да бъде разсечена. Това най-добре става благодарение на ясно ориентиран въпрос. Както изяснявам на моите студенти: " Ако имаш някакво терзание - превърни го във въпрос. Когато имаш въпрос - започни да го задаваш ".

От огромните философи американецът Джон Дюи, следвайки англичанина Джон Стюарт Мил, слага въпроса по метод, който може да бъде свестен от всеки. Образованието е политически проблем, тъй като се отнася до общото богатство. Затова, както политиката, образованието е диалог за бъдещето. Оттук идва въпросът на Дюи: В какво общество желаеме да живеем след 20 години? Когато намерим отговора, ще знаем с какво да занимаваме децата в учебно заведение през днешния ден. Да забележим какви просветителни резултати би дал методът на Дюи, като зададем въпроси за бъдещето.

Искаме ли в България след 20 години да живеем в общество, цялостно с юначни човеци, които героически да изтребват врага чужденец и неговите локални помагачи предатели? Или желаеме да живеем в общество, в което не се планува никакво изтребване, та въпреки и героическо?

Ако желаеме първото, в учебните заведения през днешния ден ще би трябвало да учим децата:

- да ненавиждат чужденците, които не са " като нас " и затова са врагове;

- внимателно да разкриват техните локални помагачи;

- да имат уменията да убиват враговете;

- да се въодушевяват от сходни убийства на врагове, вършени от разнообразни герои в предишното ни.

Ако желаеме да живеем във втория вид на общество, в учебните заведения ще би трябвало да учим децата на напълно разнообразни неща:

- че чужденецът не е зложелател, а евентуален сътрудник в общи начинания;

- че другият от нас не е безусловно предател;

- че колкото по-разнообразни хора живеят в едно общество, толкоз по-жизнеспособно е то;

- че при зараждащи разногласия е по-разумно да се договаря по съгласувани сред всички правила, в сравнение с да се ползва героическо изтребване.

След 20 години желаеме да живеем в общество, в което всеки си има шеф и извършва неговите заповеди? Или желаеме да живеем в общество, в което всеки взема решение независимо какво да прави?

Духът на времето: Как стигнахме от Love Me Do до Доналд ТръмпС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Ако желаеме да живеем в първия тип общество, в учебно заведение ще би трябвало да учим децата:

- да развиват умения за послушание и безрезервно приемане на нещата;

- да схващат получените заповеди, да извършват тъкмо и в период поставените задания и да рапортуват ясно за тяхното изпълнение;

- да рапортуват навреме за другари и познати, които не се подчиняват в нужната степен.

Ако желаеме да живеем в общество, в което хората взимат независими решения, ще се наложи да учим днешните възпитаници:

- да могат да формулират цели и задачи;

- да могат да проучват обстановки и да възнамеряват систематични действия;

- да развиват лидерски и екипни умения;

- да са наясно за какво не е възможно да реализират своите цели с цената на пострадване на други хора.

След 20 години желаеме да живеем в общество, формирано от небогати и лесни за ръководство хора - или в общество на състоятелни и сложни за ръководство хора?

Затова се стига до такива гротески

На този стадий съм безусловно сигурен, че който е прочел текста дотук, ще може самичък да направи лист с това, на което ще би трябвало да учим децата през днешния ден, с цел да живеем на следващия ден в едното или в другото общество.

Точно дефинираните въпроси имат това свойство: да създават явни и разбираеми за всички отговори, последвани от ясни дейности. Може би по тази причина българите - и образователите в частност - не задават сходни въпроси. Защото след намирането на отговорите ще се наложи да се правят някакви неща.

Затова е по-лесно да се измислят гротески от вида деца да се учат да обезвреждат мини в възхвала на Отечеството.

Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.