Азис – различен ли е или подобен?
Коментар на доцент Георги Лозанов от авторското му предаване " необикновените обвинени " по телевизия Bulgaria On Air.
Не е въпросът единствено в това да отдадеш респект на жертвите на Баташкото кръвопролитие, да вземем за пример, да страдаш за ориста им и да пазиш паметта им, в случай че се постанова и с цената на митологизации и идеализации. Въпросът е да си взаимен с непознатата болежка и когато историята се доближава към теб, когато за злото в нея към момента липсват национални консенсуси и би трябвало персонално да го разпознаеш и персонално да се преклониш пред жертвите му. Но и повече от това – въпросът е да можеш да се преклониш и пред жертви в името на дела, които не споделяш и на които даже може самичък да се чувстваш жертва. Защото в днешния свят няма по-голяма идея от човешкия живот и по тази причина отнемането му обезценява всяка идея.
Такъв, да го назовем съвременен, хуманизъм носи самодейността на отец Поало Кортези за удостояване на почтените жертви на тоталитарните режими у нас. Тези, които умират по време на Третото българско царство в годините на Втората международна война – основно евреи от Македония и Беломорието. И тези, които умират през годините на комунизма, а през днешния ден са жертва повторно – на непринуден отвод от памет.
Инициативата на отец Кортези стартира на международния ден за възпоменание на жертвите на нацистките и комунистическите режими – 23 август, на която дата през 1939 година е подписано споразумението сред Хитлер и Сталин. Искаме ли и можем ли да си представим, в случай че това споразумение беше оживяло до края на войната, какво щеше да съставлява Европа през днешния ден... Но и без споразумение двата режима лишиха милиони почтени човешки животи и в този смисъл напълно не е инцидентна и датата, на която приключи самодейността на отец Кортези с реквиема на Моцарт – 9 септември. Нищо, че продължава да има такива, които желаят да честват на този ден.
Азис е потвърденият занаятчия на абсурда у нас – постоянно намира метод да звучи като опасност за полезностите най-малко на половината от българите. Дълго го правеше, като безогледно демонстрираше своята различност – полова и етническа, във усета, държанието и външния си тип. Настояваше – аз не съм като вас, само че вие би трябвало да ме приемете, тъй като другояче вечно ще си останете „ българи от остаряло време ”. Напоследък обаче той обърна посланието и упорства – би трябвало да ме приемете, не тъй като съм друг, а тъй като съм същият като вас – подобен към този момент е и типът ми, и държанието ми, и полезностите ми... Присъствието в клипа му „ Позна ли ме? ” на Цветана Манева – актриса и дама, емблема на положителния звук – би трябвало да удостовери смяната.
Дали Азис е станал като нас или ние под звучите на чалгата като него е безперспективен спор, само че по този начин или другояче реакциите против клипа демонстрираха, че надалеч по-лесно одобряваме другите като разнообразни, в сравнение с като сходни. И това е едно допустимо пояснение за какво интеграцията на малцинствата у нас върви толкоз мъчно.
Тази вечер в предаването „ Необичайните обвинени ” ще приказваме за самодейността на отец Кортези със самия отец Кортези, а за клипа на Азис с младия политолог Александър Карагеоргиев.
Не е въпросът единствено в това да отдадеш респект на жертвите на Баташкото кръвопролитие, да вземем за пример, да страдаш за ориста им и да пазиш паметта им, в случай че се постанова и с цената на митологизации и идеализации. Въпросът е да си взаимен с непознатата болежка и когато историята се доближава към теб, когато за злото в нея към момента липсват национални консенсуси и би трябвало персонално да го разпознаеш и персонално да се преклониш пред жертвите му. Но и повече от това – въпросът е да можеш да се преклониш и пред жертви в името на дела, които не споделяш и на които даже може самичък да се чувстваш жертва. Защото в днешния свят няма по-голяма идея от човешкия живот и по тази причина отнемането му обезценява всяка идея.
Такъв, да го назовем съвременен, хуманизъм носи самодейността на отец Поало Кортези за удостояване на почтените жертви на тоталитарните режими у нас. Тези, които умират по време на Третото българско царство в годините на Втората международна война – основно евреи от Македония и Беломорието. И тези, които умират през годините на комунизма, а през днешния ден са жертва повторно – на непринуден отвод от памет.
Инициативата на отец Кортези стартира на международния ден за възпоменание на жертвите на нацистките и комунистическите режими – 23 август, на която дата през 1939 година е подписано споразумението сред Хитлер и Сталин. Искаме ли и можем ли да си представим, в случай че това споразумение беше оживяло до края на войната, какво щеше да съставлява Европа през днешния ден... Но и без споразумение двата режима лишиха милиони почтени човешки животи и в този смисъл напълно не е инцидентна и датата, на която приключи самодейността на отец Кортези с реквиема на Моцарт – 9 септември. Нищо, че продължава да има такива, които желаят да честват на този ден.
Азис е потвърденият занаятчия на абсурда у нас – постоянно намира метод да звучи като опасност за полезностите най-малко на половината от българите. Дълго го правеше, като безогледно демонстрираше своята различност – полова и етническа, във усета, държанието и външния си тип. Настояваше – аз не съм като вас, само че вие би трябвало да ме приемете, тъй като другояче вечно ще си останете „ българи от остаряло време ”. Напоследък обаче той обърна посланието и упорства – би трябвало да ме приемете, не тъй като съм друг, а тъй като съм същият като вас – подобен към този момент е и типът ми, и държанието ми, и полезностите ми... Присъствието в клипа му „ Позна ли ме? ” на Цветана Манева – актриса и дама, емблема на положителния звук – би трябвало да удостовери смяната.
Дали Азис е станал като нас или ние под звучите на чалгата като него е безперспективен спор, само че по този начин или другояче реакциите против клипа демонстрираха, че надалеч по-лесно одобряваме другите като разнообразни, в сравнение с като сходни. И това е едно допустимо пояснение за какво интеграцията на малцинствата у нас върви толкоз мъчно.
Тази вечер в предаването „ Необичайните обвинени ” ще приказваме за самодейността на отец Кортези със самия отец Кортези, а за клипа на Азис с младия политолог Александър Карагеоргиев.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ