Нешка Робева: Сбогом, Бояне. Сбогом, приятелю. Обещах да дойда. Не дойдох
Легендата на българската художествена гимнастика Нешка Робева излезе с трогателен пост в обществените мрежи по отношение на кончината на великия Боян Радев.
„ Сбогом, Бояне. Сбогом, приятелю.
За последно се чухме на рождения ти ден.
Обещах да дойда. Не пристигнах.
Исках да те видя. Да си побъбрим. Да се посмеем, тъй като няма случай да сме се събрали и да не сме се смели до сълзи. Поне аз. А ти леко – под мустак.
Чухме се с Райна и Гюро /Райна Киркова и Гюро Гюров Спортистите би трябвало да знаят кои са. Феновете – също/…
Одумвахме те.
Макар и по телефона, помолих Гюро, за кой ли път, да опише историята за Иран и „ подвига “ ти в хотел „ Хилтон “, с фонтана във фоайето, насядалите тежкари – милионери, разискват бизнес-дела и предлагането на Гюро – 100 $ за 5 минути в шадравана, заедно с балтона.
Отговорът се схваща – печелиш за смут на съпровождащия тима комсомолски началник, който поруменял от позор се мъчи да те измъкне по-бързо от водата. Печелиш, след което с парите на Гюро, обилно развързваш кесията и купуваш плат за костюми на тримата…
Дълги години бяхме фамилни другари.
На рождения ми ден ми подари златно медалионче със зодия близнак. /Тогава в България не се продаваше злато/ Бях щастлива, бях толкоз щастлива – за първи път в живота имах нещо златничко.
Откраднаха го, само че споменът остана.
Припомнихме си Младежкия фестивал в София.
Ти – възпламени огъня. Мария Гигова и аз бяхме твои асистентки. А по-късно, вместо да спазим режима и почиваме преди старта, прескочихме оградата на стадион ЦСКА и лудяхме в парка цяла нощ. Никой не разбра. В парка младостта на планетата ликуваше, не можехме да изпуснем купона…
Ти стана първенец, ние – също.
Понякога, когато тренировките натежаваха и аз или девойките, се размеквахме, когато умората и болката ставаха непоносими, те давах за образец, по какъв начин след интервенция, със незатворена рана, се състезаваш и ставаш Световен първенец.
Защото България имаше потребност от победи…
А ние вярвахме.
Воювахме, побеждавахме – Европа за нас не бе задоволителна. Побеждавахме света, изправяхме на крайници препълнените зали и ги заставяхме са слушат „ Мила Родино “.
Последно се видяхме на „ Витошка “ – ти с чаша уиски, пура и артистично накривено бомбе. Трябваше ми твоят автограф – спасявахме ТОТО-то. Отговорът беше предстоящ „ Неше, подписвай, няма за какво да ме питаш “ /Неше ми споделяше майка и моят брат…/
След това ме заведе да видя сбирката ти. Беше голям претъпкан с картини, пластики и артефакти апартамент, /с един диван, на чийто борд ми сподели, че спиш, с цел да пазиш съкровището си/…
И показваше, и разказваше, и се радваше, като дете… И тъгуваше, че нито общината, нито страната демонстрират интерес, да придобият и запазят това благосъстояние.
Хвалеше се и интересуваше, какво споделя Маестрото /Св.Русев/ за сбирката ти. /И тук се състезаваше/! А маестрото признаваше, че в България ти си най- огромният колекционер…
На потегляне ми подари пластика от огромния Павел Койчев. Знам, какво значи за колекционер да направи подобен подарък.
Момчето от с. Мошино, без дипломи и трофеи, даже без приблизително обучение, надарено от Бога със изключителна мощ, благотворителност, ученолюбивост, блян и нюх към хубостта, покорил два пъти Олимпийския връх, неведнъж вдигал на крайници света след успехите си… си отиде.
А щяхме да се забележим.
И щяхме да се смеем, да бъбрим, да се потопим в спомените… Да се чудим – по кое време остаряхме?
А от кое потомство бяхме?
Джен – дзи?
Джен-дър,дър-и?
Джен-л-г-б-т-и?
Ти, обезателно щеше да им теглиш една, както единствено ти можеш…
И отново щяхме да се смеем и да се тюхкаме, че ето към този момент ни прибират – един по един и по този начин си тръгваме, завалийките – ние – от поколението без име…
Сбогом, Бояне.
Сбогом, Приятелю.
Да е ярък и лек пътят ти, към следващия връх.
И когато пристигнеш, там Горе, предай на Шампионите, че не са забравени.
Че имената им са вградени надълбоко в темелите на България… “, написа Робева в профила си във Фейсбук.
България се прости през днешния ден с първия ни повторен олимпийски първенец.
