Адв. Александър Кашъмов: Стенограмите от заседания на КСНС един ден ще видят „бял свят”
Коментар на юрист Александър Кашъмов, началник на правния екип на Програма Достъп до информация във връзка стенограмите " КТБ " и разсекретяването на диалозите от Консултативните препоръки за национална сигурност (КСНС) при президента в годините обратно. Публикуваме текста от страницата на ПДИ.
През последните два месеца сформира на Административен съд – София град постановиха решения, с които анулираха като незаконосъобразни отводите на основния секретар на президента на Република България да даде достъп до наличието на две стенограми, формирани при извършени при президента Росен Плевнелиев съвещания на 29 юни и 14 юли 2014 година Консултациите са свързани рецесията, зародила към проблемите с Корпоративна комерсиална банка (КТБ). На срещите са взели участие президентът, водачите на парламентарно показаните партии, народни представители, депутат от Европейския парламент, представители на държавното управление, на Управителния съвет на Българската национална банка (БНБ), основния прокурор. Тези срещи са част от публичния спор към проблемите с КТБ, които доведоха поредно до затварянето на банката, отнемането на лиценза й и оповестяването й в неплатежоспособност. Тeзи съвещания целят приемането на разнообразни ограничения, включително законодателни, за оправянето с рецесията.
Искания за достъп до информация и отводи
Наличието на записи от двете срещи при президента генерира висок публичен интерес. През мандата на президента Росен Плевнелиев са били подадени няколко заявки за достъп до тях, само че са получили отвод. Жалби против отводите на президентството по това време няма. Като че ли в интервала 2014 – 2016 година е налице естествено схващане, че публичният ужас от събитията към банката е прекомерно близо във времето и неотдавна нормализираната система заслужава отбрана от рискована гласност.
В началото на мандата на президента Румен Радев ползата към узнаване на наличието на стенограмите се възроди. Това е ненапълно естествено, защото не за първи път при промяна на властта в дадена институция се установи предпочитание за по-голяма бистрота по въпрос, който е бил поставян в предишния й мандат. Такъв беше да вземем за пример въпросът с информация по отношение на помилванията, която бе поискана от президента Росен Плевнелиев директно след встъпването му в служба при започване на 2001 година, откакто информацията бе отказана от администрацията на предшественика му президента Георги Първанов. От обява в уеб страницата „ Биволъ ” на основата на отговор от президентството стана ясно, че броят на подадените заявки за достъп до стенограмите е общо 45. Това число дава минималния брой такива заявки, доколкото съществуват заявки, които не са отразени в дадената от президентството информация (например липсват данни за подаденото от журналиста от Би Ай Ти Илия Вълков заявление).[1]
Достъпът до текста на първата от двете стенограми бе отхвърлен по заявки на разнообразни заявители при започване на 2017г. с позоваване на така наречен „ професионална загадка ”, регламентирана в чл.63, ал.1 от Закона за кредитните институции (ЗКИ). Втората стенограма се оказа, че е била класифицирана като държавна загадка с равнище на отбрана „ поверително ”, заради което достъпът и до нея бе стеснен на съображение това ограничаване. Отказите бяха връчени в писмен тип на другите жалбоподатели.
Паралелно на тези писмени претекстове за отвод, по които се произнесе съдът, в общественото пространство бяха направени разнообразни мнения. Беше изразено мнението, че изявленията на висшите политици по време на срещи с сходен формат е потребно да бъдат предпазени от гласност за те свободно да си показват мнението и срещите да имат потребен за обществото резултат. Че откриването на стенограмите от Консултативния съвет за национална сигурност при президента може да навреди на публичния интерес. Друго изразено мнение бе, че осведомителната стойност на стенограмите евентуално не е висока. Поставяше се и въпросът какво чакат питащите да научат от наличието на извършените при президента Плевнелиев полемики.
Консултации при президента или Съвет за национална сигурност?
След публикуването на стенограмата от 29 юни 2014 година като последица от правосъдно решение стана ясно, че не става въпрос за разискване, извършено в границите на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС), а за съвещания при президента отвън този формат. Следователно по начало не е подложен въпросът за „ разкриване ” на тези стенограми за необятен достъп. Впрочем скорошно заявление за достъп до информация, подадено от журналиста от в. ”Капитал ” Росен Босев разкри, че стенограмите от КСНС се маркират съответно с грифове според Закона за отбрана на класифицираната информация (ЗЗКИ), за доста от които срокът за отбрана според закона не е изминал. Тук обаче се обяснява и различен значим миг. Дори стенограмите от съвещания на КСНС един ден ще видят „ бял свят ” и ще станат налични по Закона за достъп до социална информация (ЗДОИ). Това следва от експлицитна наредба в Закона за отбрана на класифицираната информация (ЗЗКИ), съгласно която след приключване на периода на отбрана поставеният гриф се отстранява и документът става наличен по реда на ЗДОИ (чл.34, ал.3 от ЗЗКИ). Тоест, значимо е да се знае, че при актуалното законодателство „ безконечна загадка ” няма. Това законодателно решение е в сходство с правилата на правото и интернационалните стандарти по отношение на достъпа до информация и неговите ограничавания.
Ограничението, обвързвано с „ професионална загадка ”
Според Закона за кредитните институции, професионална загадка е информацията, която Българска народна банка придобива или основава за задачите на банковия контрол или по отношение на него (чл.63, ал.1). В решението на Административен съд – София град по делото (адм. дело № 1178/2017 г.), заведено от журналиста Атанас Чобанов от уеб страницата „ Биволъ ” съдът приема, че не са изложени никакви претекстове за съществуване на „ професионална загадка ” в стенограмата (по смисъла на Закона за кредитните институции). Отбелязано е, че въпреки хипотетично е допустимо в диалозите да се съдържа информация, която под формата на консултация да съставлява „ професионална загадка ”. Още тук обаче е изразено известно подозрение, че е допустимо полемиката в нейната целокупност да съдържа такава загадка. Същевременно е посочено, че липсва цялостно съвпадение сред служебните лица, които работят с такава професионална загадка по смисъла на ЗКИ и присъстващите на срещата при президента. Също по този начин, административният съд акцентира, че консултациите при президента на Република България, извършени на 29.06.2014 година са се състояли точно по отношение на разискване на опити за дестабилизиране на банковата система и нужните ограничения за гарантиране на банковата непоклатимост в страната, като на тях шефът на Българска народна банка е направил разбор на обстановката. „ Тази обосновка не се вмества в афишираната „ професионална загадка ”, е изводът на съда.
Ограничението, обвързвано със отбраната на държавна загадка
Според отхвърли на президенството по делото, формирано по тъжба на журналиста Илия Вълков от Би Ай Ти, информацията за извършените полемики на 14 юли 2014 година е класифицирана на съображение две разпореждания от Закона за отбрана на класифицираната информация. В решението на Административен съд – София град по това дело (адм. дело № 1781/2017 г.) се приема, че търсената информация несъмнено е социална, защото е обвързвана с публичния живот в страната. Това е по този начин, защото тя се отнася до разискванията и решенията във връзка зародилата банкова рецесия, въпрос с изключително огромна социална значителност. Според съда, тази информация дава опция на жителите да си сформират лично мнение по отношение на активността на отговорности индивид. В решението се приема, че общественото обявяване на всички обстоятелства, свързани с банкрута на КТБ и последствията от това, към юли 2014 година фактически би довело до повишение на напрежението в обществото с непредсказуеми последствия. Всички тези събития обаче са с отминалост от съвсем три години, т.е. данните, изнесени пред присъстващите на консултацията на 14.07.2014г., касаещи финансовата непоклатимост на страната и оттова националната сигурност, са изгубили своята новост.
В решението е признато, че макар че желаният документ е систематизиран, отводът е незаконосъобразен. Не е задоволително, съгласно съда, ответникът да се позове единствено на събитието, че информацията е класифицирана, без да прегледа случая всъщност и да извърши оценка на риска от даването на желаната информация в сходство със закона (чл.28, ал.2, т.3 от ЗЗКИ). Отбелязва се още, че в отхвърли не са изложени и претекстове какво е наложило класифицирането на информацията и на какво съображение тя е класифицирана, като основанието за това се открива едвам от показано по делото писмо на основния секретар на президента. Обратно на тезата на ответника, съгласно съда отвод за достъп при съществуване на класифицирана информация не се постановява „ по хипотеза “ без излагане на претекстове.
Освен това изразените отзиви и мнения на присъстващите на срещата няма по какъв начин да съставляват, и то напълно, информация според цитираните в отхвърли учредения. Като се погледнат съответните разпореждания от ЗЗКИ се вижда, че съгласно президентството наличието на втората стенограма следва да се употребява от отбраната на материали на Министерския съвет, касаещи стратегическия капацитет на страната и стратегически поръчки или документи за договаряния по подписване на финансови контракти с общодържавно значение (т.26 от раздел ІІ и т.1 от раздел ІІІ от приложение № 1 към ЗЗКИ).
Най-сетне, не е прегледана опцията за непълен достъп до информацията.
Ограничението, обвързвано със отбраната на полемики
Любопитното е, че такова съображение за отвод по-скоро не се сочи от президенството. Това е обяснимо с събитието,че според закона такова съображение не може да се ползва след приключването на 2 години от основаването на информацията (чл.13, ал.2, т.1 от ЗДОИ). В сравнителноправен аспект, информацията по отношение на разискванията по избрани въпроси могат да бъдат лимитирани при избрани условия. Според използвания за документите на Европейския съюз Регламент № 1049/2001 достъпът до документи, съдържащи отзиви за вътрешно прилагане и предварителни съвещания, може да бъде стеснен, в случай че се поврежда процесът на взимане на решения в институцията, в случай че не е налице надделяващ публичен интерес (чл. 4, пар.3, изр.2). Така откриваме, че у нас уредбата е сходна. Според чл.13, ал.4 от ЗДОИ достъпът до мнение и мнения преди приемане на извънредно решение не може да се лимитира в случаите на надделяващ публичен интерес.
През годините последователно бе създавана правосъдна процедура по приложението на този текст. През 2001 година администрацията на Министерския съвет отхвърли да даде на журналиста Алексей Лазаров от в. ”Капитал ” достъп до стенограма от съвещание на държавното управление. След приключването на няколко години от решението на съда информацията да бъде предоставена, първото държавно управление на Борисов взе решение за издание на стенограмите от съвещанията му онлайн. През 2010 година администрацията на президента Първанов отхвърли достъп до стенограмата от срещата му с съветския министър-председател Владимир Путин през 2008 година След решение на Административния съд – София град президентството разгласява цялото наличие на стенограмата.
Някои заключителни бележки
В ден сегашен виждаме, че всички опасения за рисковете в резултат на публикуването на стенограмите на държавните съвещания или на срещите на държавни глави са останали в предишното. Видя се също по този начин, че никакви катаклизми не произтекоха от публикуването на стенограмата от 29 юни 2014 година Чуха се някои нестройни гласове, че нищо ново не се било научило.
Напротив, разбра се за първи път същинската информация за това какво са обсъждали висшите държавни фигури и какви причини са излагали. Узна се също по този начин, че въпреки в избрани случаи да е потребно за облекчаване на публичното напрежение дадена информация да остане за известно време в загадка, прозрачността на процеса на вземането на решения изисква постоянно да пристигна миг, в който тази загадка се отстранява и жителите имат право да четат. Защото ръководството на една демократична страна може да се реализира единствено на „ слънчева светлина ”. Едни от жителите виждат в извършената тогава полемика рационална и насочена към общия интерес активност, до момента в който други подлагат на критика политиците. Всеки има правото на лично мнение, което обаче е значимо да е осведомено, с цел да може след това да се реализира осведомен избор.
Може да се каже, че още една страница от напредването към по-голяма бистрота и отчетност бе отгърната, като се видя, че някои опасения няма да се осъществен. Очакваме активността на президентската администрация по декласифицирането на втората стенограма, според правосъдното решение и направената от президента Радев обществена поръчка.
_______
[1] Възможно е в справката да са отразени единствено заявките за достъп до първата стенограма, само че не и тези, с които се желае достъп до втората стенограма.
През последните два месеца сформира на Административен съд – София град постановиха решения, с които анулираха като незаконосъобразни отводите на основния секретар на президента на Република България да даде достъп до наличието на две стенограми, формирани при извършени при президента Росен Плевнелиев съвещания на 29 юни и 14 юли 2014 година Консултациите са свързани рецесията, зародила към проблемите с Корпоративна комерсиална банка (КТБ). На срещите са взели участие президентът, водачите на парламентарно показаните партии, народни представители, депутат от Европейския парламент, представители на държавното управление, на Управителния съвет на Българската национална банка (БНБ), основния прокурор. Тези срещи са част от публичния спор към проблемите с КТБ, които доведоха поредно до затварянето на банката, отнемането на лиценза й и оповестяването й в неплатежоспособност. Тeзи съвещания целят приемането на разнообразни ограничения, включително законодателни, за оправянето с рецесията.
Искания за достъп до информация и отводи
Наличието на записи от двете срещи при президента генерира висок публичен интерес. През мандата на президента Росен Плевнелиев са били подадени няколко заявки за достъп до тях, само че са получили отвод. Жалби против отводите на президентството по това време няма. Като че ли в интервала 2014 – 2016 година е налице естествено схващане, че публичният ужас от събитията към банката е прекомерно близо във времето и неотдавна нормализираната система заслужава отбрана от рискована гласност.
В началото на мандата на президента Румен Радев ползата към узнаване на наличието на стенограмите се възроди. Това е ненапълно естествено, защото не за първи път при промяна на властта в дадена институция се установи предпочитание за по-голяма бистрота по въпрос, който е бил поставян в предишния й мандат. Такъв беше да вземем за пример въпросът с информация по отношение на помилванията, която бе поискана от президента Росен Плевнелиев директно след встъпването му в служба при започване на 2001 година, откакто информацията бе отказана от администрацията на предшественика му президента Георги Първанов. От обява в уеб страницата „ Биволъ ” на основата на отговор от президентството стана ясно, че броят на подадените заявки за достъп до стенограмите е общо 45. Това число дава минималния брой такива заявки, доколкото съществуват заявки, които не са отразени в дадената от президентството информация (например липсват данни за подаденото от журналиста от Би Ай Ти Илия Вълков заявление).[1]
Достъпът до текста на първата от двете стенограми бе отхвърлен по заявки на разнообразни заявители при започване на 2017г. с позоваване на така наречен „ професионална загадка ”, регламентирана в чл.63, ал.1 от Закона за кредитните институции (ЗКИ). Втората стенограма се оказа, че е била класифицирана като държавна загадка с равнище на отбрана „ поверително ”, заради което достъпът и до нея бе стеснен на съображение това ограничаване. Отказите бяха връчени в писмен тип на другите жалбоподатели.
Паралелно на тези писмени претекстове за отвод, по които се произнесе съдът, в общественото пространство бяха направени разнообразни мнения. Беше изразено мнението, че изявленията на висшите политици по време на срещи с сходен формат е потребно да бъдат предпазени от гласност за те свободно да си показват мнението и срещите да имат потребен за обществото резултат. Че откриването на стенограмите от Консултативния съвет за национална сигурност при президента може да навреди на публичния интерес. Друго изразено мнение бе, че осведомителната стойност на стенограмите евентуално не е висока. Поставяше се и въпросът какво чакат питащите да научат от наличието на извършените при президента Плевнелиев полемики.
Консултации при президента или Съвет за национална сигурност?
След публикуването на стенограмата от 29 юни 2014 година като последица от правосъдно решение стана ясно, че не става въпрос за разискване, извършено в границите на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС), а за съвещания при президента отвън този формат. Следователно по начало не е подложен въпросът за „ разкриване ” на тези стенограми за необятен достъп. Впрочем скорошно заявление за достъп до информация, подадено от журналиста от в. ”Капитал ” Росен Босев разкри, че стенограмите от КСНС се маркират съответно с грифове според Закона за отбрана на класифицираната информация (ЗЗКИ), за доста от които срокът за отбрана според закона не е изминал. Тук обаче се обяснява и различен значим миг. Дори стенограмите от съвещания на КСНС един ден ще видят „ бял свят ” и ще станат налични по Закона за достъп до социална информация (ЗДОИ). Това следва от експлицитна наредба в Закона за отбрана на класифицираната информация (ЗЗКИ), съгласно която след приключване на периода на отбрана поставеният гриф се отстранява и документът става наличен по реда на ЗДОИ (чл.34, ал.3 от ЗЗКИ). Тоест, значимо е да се знае, че при актуалното законодателство „ безконечна загадка ” няма. Това законодателно решение е в сходство с правилата на правото и интернационалните стандарти по отношение на достъпа до информация и неговите ограничавания.
Ограничението, обвързвано с „ професионална загадка ”
Според Закона за кредитните институции, професионална загадка е информацията, която Българска народна банка придобива или основава за задачите на банковия контрол или по отношение на него (чл.63, ал.1). В решението на Административен съд – София град по делото (адм. дело № 1178/2017 г.), заведено от журналиста Атанас Чобанов от уеб страницата „ Биволъ ” съдът приема, че не са изложени никакви претекстове за съществуване на „ професионална загадка ” в стенограмата (по смисъла на Закона за кредитните институции). Отбелязано е, че въпреки хипотетично е допустимо в диалозите да се съдържа информация, която под формата на консултация да съставлява „ професионална загадка ”. Още тук обаче е изразено известно подозрение, че е допустимо полемиката в нейната целокупност да съдържа такава загадка. Същевременно е посочено, че липсва цялостно съвпадение сред служебните лица, които работят с такава професионална загадка по смисъла на ЗКИ и присъстващите на срещата при президента. Също по този начин, административният съд акцентира, че консултациите при президента на Република България, извършени на 29.06.2014 година са се състояли точно по отношение на разискване на опити за дестабилизиране на банковата система и нужните ограничения за гарантиране на банковата непоклатимост в страната, като на тях шефът на Българска народна банка е направил разбор на обстановката. „ Тази обосновка не се вмества в афишираната „ професионална загадка ”, е изводът на съда.
Ограничението, обвързвано със отбраната на държавна загадка
Според отхвърли на президенството по делото, формирано по тъжба на журналиста Илия Вълков от Би Ай Ти, информацията за извършените полемики на 14 юли 2014 година е класифицирана на съображение две разпореждания от Закона за отбрана на класифицираната информация. В решението на Административен съд – София град по това дело (адм. дело № 1781/2017 г.) се приема, че търсената информация несъмнено е социална, защото е обвързвана с публичния живот в страната. Това е по този начин, защото тя се отнася до разискванията и решенията във връзка зародилата банкова рецесия, въпрос с изключително огромна социална значителност. Според съда, тази информация дава опция на жителите да си сформират лично мнение по отношение на активността на отговорности индивид. В решението се приема, че общественото обявяване на всички обстоятелства, свързани с банкрута на КТБ и последствията от това, към юли 2014 година фактически би довело до повишение на напрежението в обществото с непредсказуеми последствия. Всички тези събития обаче са с отминалост от съвсем три години, т.е. данните, изнесени пред присъстващите на консултацията на 14.07.2014г., касаещи финансовата непоклатимост на страната и оттова националната сигурност, са изгубили своята новост.
В решението е признато, че макар че желаният документ е систематизиран, отводът е незаконосъобразен. Не е задоволително, съгласно съда, ответникът да се позове единствено на събитието, че информацията е класифицирана, без да прегледа случая всъщност и да извърши оценка на риска от даването на желаната информация в сходство със закона (чл.28, ал.2, т.3 от ЗЗКИ). Отбелязва се още, че в отхвърли не са изложени и претекстове какво е наложило класифицирането на информацията и на какво съображение тя е класифицирана, като основанието за това се открива едвам от показано по делото писмо на основния секретар на президента. Обратно на тезата на ответника, съгласно съда отвод за достъп при съществуване на класифицирана информация не се постановява „ по хипотеза “ без излагане на претекстове.
Освен това изразените отзиви и мнения на присъстващите на срещата няма по какъв начин да съставляват, и то напълно, информация според цитираните в отхвърли учредения. Като се погледнат съответните разпореждания от ЗЗКИ се вижда, че съгласно президентството наличието на втората стенограма следва да се употребява от отбраната на материали на Министерския съвет, касаещи стратегическия капацитет на страната и стратегически поръчки или документи за договаряния по подписване на финансови контракти с общодържавно значение (т.26 от раздел ІІ и т.1 от раздел ІІІ от приложение № 1 към ЗЗКИ).
Най-сетне, не е прегледана опцията за непълен достъп до информацията.
Ограничението, обвързвано със отбраната на полемики
Любопитното е, че такова съображение за отвод по-скоро не се сочи от президенството. Това е обяснимо с събитието,че според закона такова съображение не може да се ползва след приключването на 2 години от основаването на информацията (чл.13, ал.2, т.1 от ЗДОИ). В сравнителноправен аспект, информацията по отношение на разискванията по избрани въпроси могат да бъдат лимитирани при избрани условия. Според използвания за документите на Европейския съюз Регламент № 1049/2001 достъпът до документи, съдържащи отзиви за вътрешно прилагане и предварителни съвещания, може да бъде стеснен, в случай че се поврежда процесът на взимане на решения в институцията, в случай че не е налице надделяващ публичен интерес (чл. 4, пар.3, изр.2). Така откриваме, че у нас уредбата е сходна. Според чл.13, ал.4 от ЗДОИ достъпът до мнение и мнения преди приемане на извънредно решение не може да се лимитира в случаите на надделяващ публичен интерес.
През годините последователно бе създавана правосъдна процедура по приложението на този текст. През 2001 година администрацията на Министерския съвет отхвърли да даде на журналиста Алексей Лазаров от в. ”Капитал ” достъп до стенограма от съвещание на държавното управление. След приключването на няколко години от решението на съда информацията да бъде предоставена, първото държавно управление на Борисов взе решение за издание на стенограмите от съвещанията му онлайн. През 2010 година администрацията на президента Първанов отхвърли достъп до стенограмата от срещата му с съветския министър-председател Владимир Путин през 2008 година След решение на Административния съд – София град президентството разгласява цялото наличие на стенограмата.
Някои заключителни бележки
В ден сегашен виждаме, че всички опасения за рисковете в резултат на публикуването на стенограмите на държавните съвещания или на срещите на държавни глави са останали в предишното. Видя се също по този начин, че никакви катаклизми не произтекоха от публикуването на стенограмата от 29 юни 2014 година Чуха се някои нестройни гласове, че нищо ново не се било научило.
Напротив, разбра се за първи път същинската информация за това какво са обсъждали висшите държавни фигури и какви причини са излагали. Узна се също по този начин, че въпреки в избрани случаи да е потребно за облекчаване на публичното напрежение дадена информация да остане за известно време в загадка, прозрачността на процеса на вземането на решения изисква постоянно да пристигна миг, в който тази загадка се отстранява и жителите имат право да четат. Защото ръководството на една демократична страна може да се реализира единствено на „ слънчева светлина ”. Едни от жителите виждат в извършената тогава полемика рационална и насочена към общия интерес активност, до момента в който други подлагат на критика политиците. Всеки има правото на лично мнение, което обаче е значимо да е осведомено, с цел да може след това да се реализира осведомен избор.
Може да се каже, че още една страница от напредването към по-голяма бистрота и отчетност бе отгърната, като се видя, че някои опасения няма да се осъществен. Очакваме активността на президентската администрация по декласифицирането на втората стенограма, според правосъдното решение и направената от президента Радев обществена поръчка.
_______
[1] Възможно е в справката да са отразени единствено заявките за достъп до първата стенограма, само че не и тези, с които се желае достъп до втората стенограма.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ