Комбинирайки преките наблюдения с компютърното моделиране, геофизици на НАСА са

Комбинирайки директните наблюдения с компютърното моделиране, геофизици на НАСА са основали модел на придвижването на плазмата в короната на Слънцето, която ще разреши на учените да схванат по-добре природата на магнитното поле на нашата звезда.

Повърхността на Слънцето непрестанно кипи и танцува. Отделящите се от нея струи плазма се огъват, образувайки примки, завихрят се в циклони и доближават горните пластове на слънчевата атмосфера – короната, която доближава температура от милиони градуси.

Това постоянно придвижване, което не може да се следи във забележимата светлина, за първи път е видяно през 50-те години и от този момент физиците се пробват да схванат за какво се случва то. Сега към този момент е известно, че веществото, от което се състои Слънцето, се движи в сходство със законите на електромагнетизма.

С проучването на магнитното поле на Слънцето може по-добре да се разбере природата на Космоса в цялата Слънчева система – то въздейства както на междупланетното магнитно поле и радиацията, през която се движат галактическите кораби, по този начин и на галактическото време на Земята (полярни сияния, магнитни стихии и така нататък зависят от слънчевите изригвания).

Но без значение от многогодишните проучвания към момента няма дефинитивно схващане на природата на магнитното поле на Слънцето. Смята се, че то поражда от придвижванията на заредените частици, които се движат по комплицирани траектории заради въртенето на Слънцето (слънчево динамо) и топлинната конвекция, поддържана от термоядрения синтез в центъра на Слънцето. Но всички елементи на процеса до момента са незнайни.

По-конкретно незнайно е къде точно се основава магнитното поле – покрай слънчевата повърхнина, надълбоко в Слънцето или в необятен диапазон от дълбочини.

Как може да се види невидимото магнитно поле? По придвижването на слънчевата плазма. И ето, с цел да схванат повече за „ магнитния живот “ на Слънцето, учените от НАСА са решили да проучват придвижването на плазмата през неговата корона, като комбинирали резултатите от компютърното моделиране с данните, получени при наблюдения в действително време.

Магнитното поле ръководи придвижването на заредените частици, електроните и йоните, от които се състои плазмата. Образуващите се освен това примки и други плазмени структури светят блестящо на фотосите, направени в крайния ултравиолетов диапазон. Освен това техните следи на повърхността на Слънцето, или фотосферата, може много тъкмо да се измерят благодарение на инструмент, наименуван магнитограф, който мери силата и посоката на магнитните полета.

Резултатите от наблюденията, които разказват напрегнатостта на магнитното поле и неговата посока, по-късно се сплотяват с модел на движещата се слънчева плазма в магнитното поле. Заедно те дават добра визия за това, по какъв начин наподобява магнитното поле в короната на Слънцето и по какъв начин то се колебае.

В интервалите на оптималната слънчева интензивност магнитното поле има доста комплицирана форма с огромно количество дребни структури на всички места, представляващи дейни райони. В минимума на слънчева интензивност полето е по-слабо и се концентрира на полюсите. Образува се доста гладка конструкция без петна.