Не миналото ти пречи. Ти сам си пречиш с мислите си за него…
Колкото повече мислиш за предишното, толкоз по-трудно ти е да живееш в сегашното. Пусни се. Освободи се!
Неспособността или по-скоро нежеланието на човешкия разум да се освободи от предишното е разказана по доста хубав метод в историята за двама дзен-будистки монаси — Тадзан и Екидо. Веднъж се случило да вървят по селски път, целият в тиня от наскорошните проливни дъждове. Приближавайки се до едно село, монасите срещнали госпожица, която желала да пресече пътя, само че калта била толкоз дълбока, че щяла да съсипе коприненото й кимоно. Без да му мисли, Тадзан я вдигнал на ръце и я пренесъл на другата страна.
Монасите траяли пътя си в безмълвие. Пет часа по-късно, когато към този момент приближавали манастира, където щели да се подслонят, Екидо не издържал и най-сетне заговорил за това, което го гнетяло:
„ Ама за какво взе на ръце това момиче? — запитал той. — Ние, монасите, не трябва да постъпваме по този начин. “
„ Оставих я на земята преди часове — отвърнал му Тадзан — Ти още ли я носиш със себе си? “
Сега си представете какъв би бил животът на някой, който от самото начало живее като Екидо, в никакъв случай не съумява или в никакъв случай не пожелава да се освободи вътрешно от обстановките, натрупвайки от ден на ден и повече „ материал “ вътре в себе си — точно подобен е животът на преобладаващата част от човечеството. Какъв тежък товар от минало носят хората в мозъка си!
Миналото живее във вас под формата на мемоари, само че спомените сами по себе си в никакъв случай не са проблем. Всъщност точно посредством спомените вие се учите от предишното и от предишните си неточности. Единствено когато спомените, т.е. мислите за предишното напълно ви завладяват, те стават задължение, стават проблем, стават част от чувството ви за вашия аз. Вашата персона, обусловена от предишното, се трансформира във ваш затвор…
Вашата история обаче се състои освен от умствена, само че и от прочувствена памет — остарели страсти, които непрестанно се съживяват. Също както оня духовник, носил със себе си товара на своето възмущение пет часа, като го подхранвал с мислите си, по този начин и множеството хора носят съвсем през целия си живот голямо количество непотребен багаж, както мисловен, по този начин и прочувствен. Те лимитират себе си посредством скърбите си, посредством своите недоволства, неприязън, възприятие за виновност. Емоционалното им мислене се е трансформирало в техен аз и те са се вкопчили в старите страсти — тъй като те укрепват идентичността им…
Нищо, случило се в предишното, не може да ви попречи да бъдете присъстващи в сегашното. А откакто предишното не може да ви попречи, каква е тогава силата му?!
Нова земя – Екхарт Толе, eckharttolle.com
Издателство: Кибеа, kibea.net
Инфо: https://mostzaknigi.com
