Колко дълго може да продължи една война? Това е добър

Колко дълго може да продължи една война? Това е добър въпрос, изключително откакто имаме една дейна такава. За да отговорим на този въпрос ще обърнем внимание на Демилитаризираната зона, която се намира извънредно покрай Лаос. Куанг Три провинцията през днешния ден е в територията на Южен Виетнам и несъмнено още доста години ще помни едно от най-зловещите сражения.

През 1975 година ще открием, че Северен Виетнам реализира една от най-големите си победи и ще я назова „ Победата над Сайгонския режим и империалистическите съдружници “. Едва при започване на 80-те години стартира възобновяване и комунистическият основен секретар Ле Дуан ще назова територията „ любезен революционен град “. Това е една значима точка, която притегля деца, туристи, студенти и още доста други.

Тук се споделя за невероятния подвиг и пролетно-лятната инвазия. Тук американците хвърлят доста бомби, само че резултатът е повече от явен. Никой обаче не споделя, че Северен Виетнам влиза в цитаделата на 1 май 1972 година и след 5 месеца е заставен да я съобщи назад. Този интервал е прочут като Великденската атака и е един от най-големите в целия спор. Комунистите се надяват на бърза победа благодарение на голямо числено предимство.

Идеята им е, че ще изморят доста бързо американската поддръжка и по-късно ще ги прогонят, с цел да завършат своята съществена задача. Стратегията е победа или нищо, свалянето на президента Нгуен Ван Тиеу. Северен Виетнам минава през демилитаризираната зона и се насочва към Лаос, употребявайки автомагистрала 9, а по-късно задачата е да се стигне до остарялата столица в Хюе.

В утрото на 3 април стартира нападението над разнообразни бази в централните висоти, а по-късно не престават и с нахлуване в Контум – началната фаза на войната е да се превземе междинната точка. След четири дни в зоната на Сайгон, бойците на Северен Виетнам ще продължат до границата на Камбоджа и обкръжават Ан Лок – намиращ се на към 100 километра от столицата.

По калкулации излиза наяве, че армията е сред 30-40 хиляди души – някои от най-силните дивизии в този миг, разполагат с към 200 танка и Противовъздушна отбрана батареи. По това време и разузнаването на Южен Виетнам ще споделя, че има голямо скупчване на сили, само че няма време за реакция. Най-добрите пехотинци на Южен Виетнам ще охраняват западните планини и за изненада ще бъдат нападнати от друга посока.

Преди да правят отстъпка, някои от американците в съответните бази ще побързат да унищожат оръжието, с което разполагат, с цел да бъде несъмнено, че съперникът няма да ги употребява против тях. Два от американските батальони ще изпратят и известие, че се отдръпват към Сайгон. Командването упорства да останат, само че това се трансформира в самоубийствена задача.

С помощта на транспортни хеликоптери Chinook, всички се изтеглят и заемат по-добра позиция. Загубата на лагера Корал в действителност е и причина за бързото оттегляне и съсредоточаването на силите покрай Донг Ха. Южен Виетнам оказва помощ за отдръпването, само че не на време и само въздушните удари разрешават да се завоюва малко повече време. На 28 април Донг Ха също пада, а след три дни Куанг Три е публично изоставен.

Дори и при напускането, бойците на Северен Виетнам не престават да стрелят и по отстъпващите колони. В града ще открият и голямо количество военна техника, която включва всевъзможни типове от коли и камиони до БТР и танкове. Южен Виетнам съумява да спре настъплението на към 30 километра от Хюе. Ранните триумф на Северен Виетнам и скоростта, с която идват подкрепленията, ускорява фрапантно упоритостите на Политбюро и бързо задейства пропагандата и приказва за успеха. Обещава, че в границите на седмици борбата ще завърши и най-сетне Виетнам ще бъде единен благодарение на комунистическите сили.

Не се пропуща и опцията да се насочи специфична насмешка и към Ричард Никсън с изказванието, че неговата войска към този момент е изморена и няма мощ да се бори против големия капацитет. Проблемът на Северен Виетнам е, че бърза да приказва за победа и освен не е победил, само че и не счита, че ще има прегрупиране. По това време в действителност американците нямат доста благоприятни условия да отговорят.

През април са оставени към 68 100 боеца, до момента в който преди няколко години са били половин милион. Администрацията на Никсън е задействала връщането на огромна част от бойците назад вкъщи. Остават единствено две бригади, които би трябвало да запазят контрола – една се намира в северните елементи на Южен Виетнам, до момента в който другата е позиционирана в Сайгон, където поддържа авио базите и логистиката. Никсън не може да върне назад бойните сили, това ще коства една доста сериозна и злокобна злополука за неговата президентска позиция, само че пък армията към момента разполага с задоволително самолети.

Базите от Югоизточна Азия също са подготвени да заминат на север и да оказват помощ за отслабването на позициите. Около 206 B-52 ще потеглят, придружавани от още 800 изтребителя. В началото на Май ще стане ясно, че тази война ще е доста по-солена и сметката ще се заплаща от Южен Виетнам. Загубата на Куанг Три и възможностите за разнообразни маневри до Хюе ще се окажат доста по-страшни, в сравнение с запазването на други точки.

Извикан е и военачалник Нго Куанг Труонг, пълководец на Меконг Делта силите и един от най-хубавите стратези на Южен Виетнам. Първите асистенти идват в сериозните точки за към 24 часа. След разглеждането на позициите, основният корпус се мести от Да Нанг в цитаделата на Хюе. Самият военачалник ще идва за няколко часа, с цел да приказва с бойците, а по-късно ще се връща в Да Нанг, с цел да рапортува и да играе тенис през следобедните часове.

Офицерите на Труонг ще го назовават „ Изгубеният военноначалник “. Редиците по река Ми Чан имат потребност от укрепване и Труонг се пробва да ги достави. В началото на май идва 2-ра въздушна бригада и укрепва защитната линия. След две седмици идва и 3-та въздушна бригада, която би трябвало да достави задоволително материали до Хюе. Изпратени са най-хубавите единици – от пехотата и Военновъздушни сили до барети и други по-опитни фрагменти.

Всички те остават на линия за Труонг. Със стабилизирането на предните позиции, генералът може да стане по-агресивен. Бригада 369 от Южен Виетнам ще се укрепи от още два батальона и въздушно подкрепление. След това атакува съперника на юг от Куанг Три. Само след два дни – 15 май ще се върне остарялата американска база. Западните позиции към Хюе се укрепват. По предложение на генерала, бойците би трябвало да продължат да атакуват и да връщат позиции.

Операцията продължава благодарение на точна въздушна интервенция, която е опустошителна за съперника. Първи Корпус получава разпореждане да върне Северен Виетнам оттатък демилитаризираната зона. Труонг съумява да стигне до Куанг Три и има проекти да го заобиколи. Самият град няма никаква стойност, не дава никакво преимущество за нахлуване, не дава и някакво по-сериозно поле за изява.

Генералът даже не желае да го задържа, а просто да концентрира армията си в изтласкването на повече от нападателите, като по този начин ще затвори бранителите на града. Президентът обаче е на друго мнение и упорства тази точка освен да се превземе, само че и да се пази с цената на всичко. Следователно идва време за една доста кървава борба, почтена за кино сага. Използват се най-различни тактики, с цел да се объркат бойците на Северен Виетнам и да не е ясно къде ще бъде направена идната офанзива.

По това време и парашутна дивизия с още амфибии идват на околните плажове, затваряйки напълно Куан Три. Северен Виетнам знае всички проекти, става известно, че има задоволително шпиони на линия и всички те знаят по какъв начин да водят война, като тъкмо тя става още по-страшна и нападателна.

Операция Лам Сон 72 започва на 28 юни и обединените сили на Южен Виетнам, американска морска пехота и пара военни настъпват самоуверено към позициите. Офицерите имат вяра, че ще им трябват към 9 дни, с цел да вземат града, само че срокът е доста по-дълъг, което ни подсказва, че явно никой не би трябвало да бърза с прогнозите.

Напредването на армията е подсигурено с непрекъснати удари от B-52 и пукотевица от морските сили, непрекъснато се правят и набези с изтребители. Два от южновиетнамските батальони и пехотата съумяват да скочат оттатък отбранителната линия на съпротивата. Само за тази интервенция е нужна цяла седмица. Благодарение на бавният прогрес, съперникът съумява да ускори своята отбрана в цялата крепост и да я трансформира в цитадела.

Построен през 1824 година в града ще открием четири съществени линии за нахлуване и високи стени, защитавани от големи блатисти зони. Височината на всяка една стена е от близо 10 метра и към това има добавена специфична наблюдателна кула във всеки ъгъл. Изпратени са към 2000 парашутиста, които би трябвало да подкрепят силите, приказва се за победа, само че тя е прекомерно надалеч. Дори и с подобен прогрес, военачалник Линч ще желае да се вземат ограничения при възможна контра офанзива. Майор Ле Ван Ме към този момент е забелязал проблемите на командването и споделя на капитан Гайл Фъроу, че е редно градът да бъде заобиколен и силите да се насочат на север.

Неговите препоръки също са пропуснати. Противник в това стълкновение ще бъде лейтенант-генерал Тран Ван Куанг, който към този момент знае, че Тиеу е подготвен да лее кръв по всеки вероятен метод. За да е сигурен, че борбата ще се води до последния човек, той приканва още няколко елементи да бъдат изпратени в цитаделата и да стартират да строят спомагателни укрепления в града. Добавени са гранатомети и минохвъргачки, сложена е руска артилерия и са предоставени боеприпаси за месеци напред. Ефективността на далекобойната артилерията може да покрива към 20 километра.

Именно този боеприпас ще бъде и повода за огромните жертви. 2-ра въздушна бригада на Южен Виетнам ще стартира своето нахлуване на 10 юли. Два батальона атакуват от юг, до момента в който трети е ориентиран да атакува от северозапад. Първите два нямат никакви спомагателни сили и качествено оръжие. Повечето ще посочат, че би трябвало да са острието на офанзивата, само че даже нямат и задоволително бойци, с които да нанесат спомагателни провали.

Изпратени са новобранци, които нямат опит и никаква подготовка. Напредъкът може да се мери в метри, само че нищо повече. Активира се и въздушно нахлуване на към 2 километра североизточно от Куанг Три и в утрото на 11 юли се стопира придвижването по път 560 – значимата линия за доставки на комунистическите сили. Река Тхач Хан също е предпазена. Хеликоптери доставят още американски бойци и на потегляне множеството съпътстващи Кобри ще изпратят похвали.

Дори и след редица бомбардировки, Северен Виетнам отхвърля да се съобщи. Постоянно има престрелки от сухопътните сили, постоянно хеликоптерите са обстрелвани с ракети земя-въздух В рамките на няколко часа са свалени три хеликоптера, носещи спомагателни сили. Стига се до там, че един хеликоптер е погубен посредством пряк огън от танк. Пилотът в никакъв случай не вижда добре маскираният танк и е нужен единствено един прецизен изстрел.

Майор Нгуен Данг Хоа и капитан Лорънс Ливингстън ще поведат офанзивата на 11 юли и ще се опитат да отворят пътя към града. Това стълкновение ще продължи към 3 дни. На 14 юли, макар опитите за преодоляването на път 560, още веднъж ще бъде видяно напредването на вражеска техника. Оказва се, че има и обиколни направления, които би трябвало да се отделят.

По същото време опитите на 5-ти батальон да стигнат до града са също провалени. Въпреки сериозните въздушни попадения, бранителите не престават да се крият зад огромните стени. На 15 юли се не разрешава на авиацията да нанася въздушни удари в града – там има и цивилни. По това време Тиеу ще изиска да завладее града без помощта на американците. След като авиацията е била мотив за избавление на две значими точки, в този момент било ред на Южен Виетнам да покаже на какво е кадърен.

Северен Виетнам също няма желание единствено да се пази и в един миг минава към офанзива. 5-ти батальон е ударен съвсем незабавно след прекъсването на настъплението и в границите на половин час позициите им са пометени. По някаква причина комунистическите сили не не престават напред. След два дни същият сюжет се повтаря и с 6-ти батальон, където престрелките ще преминат в ръкопашен пердах, само че там няма толкоз огромен триумф. Задържането на Куанг Три ще докара до по-висока сигурност за Ханой.

Провизиите се доставят по най-различни способи, само че постоянно стигат до цитаделата. По това време в Сайгон към този момент няма толкоз хора и всеки ден идват още и още условия за изпращането на подкрепления. 2-ра въздушна бригада ще бъде изпратена за още една офанзива. Този път 5-ти батальон ще получи разполагаем елитни десантчици и танкове.

Преди да стартира нощната офанзива на 23 юли, Военновъздушни сили на Съединени американски щати благодарение на F-4 Phantom са готови да хвърлят бомби с лазерно ориентиране и да отворят стените. На идната заран още веднъж е неразрешено да вършат полети. При следващ заход, един от водачите ще хвърли своята бомба над другарски сили и ще убие на място 45 души и ще рани още 100 души, по този начин опитите за изненадваща офанзива са завършени. След две седмици в пердах, всеки един батальон стартира да търпи загуби.

Позициите на 5-ти батальон се заплащат с кръв, тъй като към този момент има убити към 98 души и още 400 са ранени. Останалите два също стартират да страдат. Около 4-ма от 6-мата американски съветници са в болница. С идването или най-малко доближаването на Куанг Три, един от последните здрави съветници ще забележи в какво се е трансформирал града.

Вместо да открият руина от бомбардировки и артилерийски огън, те се изправят пред една голяма цитадела, която е опасана с най-различни отбрани. Няколко здрави форта на запад от автомагистрала 1 ще продължат да действат, въпреки и да са неведнъж удряни. Военновъздушни сили ще се оправдае, че са доста надалеч от главната позиция и няма по какъв начин да бъдат задействани в офанзива.

Около 3 август офанзивата се възобновява и силите на Тиеу ще стартират да подвигат рестриктивните мерки за въздушни удари в града. Дори и след тях, южновиетнамските сили нямат задоволително опция да продължат нападението. През целият август борбите ще се водят от къща в къща и ще се съпровождат от артилерия. Последната ще редуцира доста силите на Южен Виетнам.

От края на март до този миг са регистрирани към 1358 убити и още 5500 ранени – а тук приказваме за сили от 15 000 души. Ситуацията с американските елементи не е по-различна. В началото на юли са извикани по неотложност 9 офицера, които да заменят убитите. Искането за още бойци не престават чак до 8 септември. На разположение са добавени три батальона, които да освободят пехотата от 147 бригада.

С 6 батальона, съсредоточени на юг и север, задачата наподобява доста по-възможна. За да се отвлече вниманието на съперника, пехотинци от 9-та бригада на Съединени американски щати ще употребяват амфибии и подправени радио сигнали, с цел да заявят, че ще създадат десант на плажа. На 9 септември кораби обстрелват позициите на Северен Виетнам, откакто е ясно, че там са изпратени още бранители.

След края на обстрела, окупаторите на града влизат в бункерите си и чакат сухоземните сили, само че вместо това са ударени от въздушни офанзиви. Приближаващите лодки по този начин и не вършат десанта, а се връщат назад. Докато тази измама се извършва, сухопътните сили атакуват и имат време да нареждат своята артилерия. Куанг Три обаче занапред стартира да демонстрира своите опциите.

Изкопаните лабиринти в града ще се окажат доста потребни и могат да устоят огъня. Седмици наред този град не се разпада. Артилерията на Южен Виетнам ще употребява времето на диверсията, с цел да обстрелва още веднъж и още веднъж стените, до момента в който не отваря дупка в отбраната.

Отваря се ново стълкновение и действието ще се води до 11 септември като югозападната част на града ще падне. През отвореният процеп стартират да влизат сили на Съединени американски щати и Южен Виетнам. Река Тхач Хан е отцепена и към този момент няма нови продоволства. Отстъпващите комунистически сили са посрещнати от 3-ти и 7-ми батальон в утрото на 15 септември.

Дори и с мощна артилерия, резултатите са извънредно слаби. Американците назовават града – зоната на гибелта. Южен Виетнам го афишира за една от най-големите победи. Подписва се помирение, което няма да се почете и на 30 април 1975 година танковете на Северен Виетнам ще съумеят да окупират още веднъж града и по-късно ще продължат чак до вратите на Сайгон. След това република Виетнам стопира да съществува дефинитивно.

Редица специалисти считат, че в случай че времето за деяние и фокусирането в други точки е било изпълнено, повторна офанзива от Северен Виетнам няма да се преведе. Инатът на някои политици и генерали ще докара до края на Южен Виетнам. Но всяка точка има някаква стойност и цена.