За 1 пробит долар субсидия
Колаж: бТВ
Въпросът по какъв начин да се финансират партиите у нас е остарял колкото самата народна власт. Няма рационален човек, който да има вяра, че политическа конструкция може да се устоя единствено от членски импорт. Защото и в най-дебелата домова книга -тази на ГЕРБ, има единствено 90 000 имена. Затова от зората на прехода стои алтернативата
страната или бизнесът да бъдат главният донор на политическия живот
Хазната заплаща дотации на партиите, с цел да не са подвластни от олигарси, бе тезата на досегашния модел. От 2005 година на партиите е неразрешено да имат стопанска активност и одобряват дарения от компании, подаръците от физически лица не могат да са над 10 000 лева годишно. Кривиците на системата обаче са прекомерно доста. Според нея всички партии, спечелили над 1 % на парламентарни избори получават по 11 лева за автентичен глас. Коалициите горят. Така, горкото Съюз на демократичните сили, да вземем за пример, няма лев държавна пара, загуби половината си къща и щеше да гледа Брюксел единствено на картичка, в случай че не бе приютено под крилото Борисово. Чак в този момент пък лъсна грозната истина, че всички партии с държавни дотации безмълвно са прибирали не по 11, а по 13,23 на глас. Защото общата сума, планувана в бюджета, се определяна на база всички действителни гласове и по-късно се разпределяла съразмерно. Сега, след разкриването на грижливо защитаваната 14 години загадка, следва връщанка. И прокурорско следствие.
Защо данъкоплатците би трябвало да устоят
партии като тази на музиканта Светльо Витков, които вземат участие на избори, с цел да завоюват дотация, стимулират се съперниците на модела. С спомагателния рефрен " плащаме за 240 фикуса в Народното събрание " Слави провокира прословутия референдум. Резултатът от който - 1 лев за глас, към този момент е признат на първо четене.
Докато Българска социалистическа партия плачеше, че е опукала 6-те си милиона за телевизия и нелепости в изгубените евроизбори, а ГЕРБ предостатъчно потриваше ръце, залагайки на спестяванията си, Движение за права и свободи даде решението, от което 30 години партиите у нас се плашат: американски модел - 0 лв. дотация и финансиране без предел от жители и компании, само че 100% обществено.
Американската народна власт е потвърдила, че системата е почтена и работи
Защото в Америка политиката не е срамна работа, а авторитет. Най-добрите политици са потомствени. Никой не се срами да изкаже поддръжката си гласно и финансово. Но и когато пусне чека за акцията, никой не счита, че си купува закон. През 30-те години преход обаче бизнесът у нас мина през какви ли не преси. Натирен в ъгъла от Жан Виденов, разграничен на касти от Иван Костов, подценяван от царя, ласкан от Станишев, той дава благо и драго да не бъде прикачен към партия. Готов е да заплаща под масата, в случай че се наложи, само че не и да влезе в партиен указател. Даде ли на опозицията, не помни за държавни поръчки. Подкрепи ли властта, след 4 години палачинката може да се обърне и тогава ще би трябвало да заплаща тройно. А хейтът от всички страни ще му съсипе и здравето, и покупко-продажбите. Затова най-големият плюс на концепцията на Движение за права и свободи за отворено финансиране, която към този момент получи поддръжката и на ГЕРБ, е, че ще смъкна маските. Ще осветли сивия бранш в политиката и ще освети задкулисието.
А дали дотацията ще е 0 или 1 лев, това е без огромно значение.
Въпросът по какъв начин да се финансират партиите у нас е остарял колкото самата народна власт. Няма рационален човек, който да има вяра, че политическа конструкция може да се устоя единствено от членски импорт. Защото и в най-дебелата домова книга -тази на ГЕРБ, има единствено 90 000 имена. Затова от зората на прехода стои алтернативата
страната или бизнесът да бъдат главният донор на политическия живот
Хазната заплаща дотации на партиите, с цел да не са подвластни от олигарси, бе тезата на досегашния модел. От 2005 година на партиите е неразрешено да имат стопанска активност и одобряват дарения от компании, подаръците от физически лица не могат да са над 10 000 лева годишно. Кривиците на системата обаче са прекомерно доста. Според нея всички партии, спечелили над 1 % на парламентарни избори получават по 11 лева за автентичен глас. Коалициите горят. Така, горкото Съюз на демократичните сили, да вземем за пример, няма лев държавна пара, загуби половината си къща и щеше да гледа Брюксел единствено на картичка, в случай че не бе приютено под крилото Борисово. Чак в този момент пък лъсна грозната истина, че всички партии с държавни дотации безмълвно са прибирали не по 11, а по 13,23 на глас. Защото общата сума, планувана в бюджета, се определяна на база всички действителни гласове и по-късно се разпределяла съразмерно. Сега, след разкриването на грижливо защитаваната 14 години загадка, следва връщанка. И прокурорско следствие.
Защо данъкоплатците би трябвало да устоят
партии като тази на музиканта Светльо Витков, които вземат участие на избори, с цел да завоюват дотация, стимулират се съперниците на модела. С спомагателния рефрен " плащаме за 240 фикуса в Народното събрание " Слави провокира прословутия референдум. Резултатът от който - 1 лев за глас, към този момент е признат на първо четене.
Докато Българска социалистическа партия плачеше, че е опукала 6-те си милиона за телевизия и нелепости в изгубените евроизбори, а ГЕРБ предостатъчно потриваше ръце, залагайки на спестяванията си, Движение за права и свободи даде решението, от което 30 години партиите у нас се плашат: американски модел - 0 лв. дотация и финансиране без предел от жители и компании, само че 100% обществено.
Американската народна власт е потвърдила, че системата е почтена и работи
Защото в Америка политиката не е срамна работа, а авторитет. Най-добрите политици са потомствени. Никой не се срами да изкаже поддръжката си гласно и финансово. Но и когато пусне чека за акцията, никой не счита, че си купува закон. През 30-те години преход обаче бизнесът у нас мина през какви ли не преси. Натирен в ъгъла от Жан Виденов, разграничен на касти от Иван Костов, подценяван от царя, ласкан от Станишев, той дава благо и драго да не бъде прикачен към партия. Готов е да заплаща под масата, в случай че се наложи, само че не и да влезе в партиен указател. Даде ли на опозицията, не помни за държавни поръчки. Подкрепи ли властта, след 4 години палачинката може да се обърне и тогава ще би трябвало да заплаща тройно. А хейтът от всички страни ще му съсипе и здравето, и покупко-продажбите. Затова най-големият плюс на концепцията на Движение за права и свободи за отворено финансиране, която към този момент получи поддръжката и на ГЕРБ, е, че ще смъкна маските. Ще осветли сивия бранш в политиката и ще освети задкулисието.
А дали дотацията ще е 0 или 1 лев, това е без огромно значение.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ