Кожата се определя като най-големия орган в организма, въпреки някои

Кожата се дефинира като най-големия орган в организма, макар някои нови открития във връзка с интерстициума. Тя е в директен допир с факторите от околната среда и осъщесвява своята бариерна и защитна функционалност за организма.

Кожата с ненарушена целокупност обезпечава защита по отношение на евентуални алергени или иританти-дразнители за организма. При увреждане на нейната конструкция се улеснява проникването на непознати сътрудници (включително и бактерии), които улесняват кожната иритация и ускоряват деянията на сенсибилизация.

Факторите на околната среда са разнородни – биологични – разнообразни микроорганизми (бактерии, вируси, някои паразити и гъбички); механични – контузия, радиацинно излъчване, излагане на доста висока или рисково ниска температура; химични – разнообразни съединения, които могат да оказват въздействие върху кожата като иританти или алергени . Отношение имат още оксидативният стрес, както и психо-емоционалните фактори (напрежение, стрес).

Увреждането на епидермалната преграда и проникването на разнообразни непознати за организма сътрудници води до обособяване на проинфламаторни цитокини , които имат отношение към реакцията на инфектиране и следваща демонстрация на признаци като сърбеж, раздразнение, зачервяване на кожата, в някои случаи и разчесване, което води до екскориации – входни порти за вторични бактериални инфекции.

За проучване бариерната функционалност на кожата се употребява пробата за установяване на трансдермалната водна загуба. Методът се ползва рутинно в практиката и е с висока сензитивност и специфика. Чрез него се дефинира бариерната функционалност на кожата и има значение както в диагностиката, по този начин и в следенето на резултата от лекуване при някои болести на кожата – образец за такова е атопичният дерматит.

Методът за установяване на трансдермалната водна загуба е доста потребен в ранните стадии на развиването на сенсибилизацията на кожата, както при субклинични, непроявена симптоматично иритация (раздразнение) на кожата, по този начин и под въздействието на слаби или в ниско количество иританти.

Генетично заложени разновидности в някои гени, отговарящи за синтеза на протеини в кожата има отношение към образуването на протеинови молекула с понижена функционалност, което от своя страна води до ендогенно нарушаване на епидермалната преграда.

Свързани публикации.. Атопичен дерматит и нетипични прояви на болестта 0 Дерматози и кожни проблеми ни дебнат през лятото 0 Екземи по ръцете – каква може да бъде повода? 0

Пример за това е разновидност в гена, отговарящ за синтеза на белтъка филагрин. Подобна разновидност се открива при пациенти с атопичен дерматит и хронични екземи. При тези пациенти хидратацията на кожата е незадоволителна, заради нарасналите загуби през нарушената кожна преграда, което от своя страна води до микро „ напуквания “ и нараснала пропускливост за иританти и алергени.

При лекуването на тези пациенти използването на емолиенти води до предотвратяване на кожата от спомагателни водни загуби и поддържането и хидратирана.

На бази клинични опити е открито, че при разрушение на епидермалната преграда на кожата се води до повишение на имунния отговор към разнообразни алергени и иританти и следваща изява на реакция на свръхчувствителност.

Разнообразни са факторите за пораждане на сенсибилизация и нараснала податливост за демонстрация на иритация на кожата – някои генетични разновидности в гени, отговарящи за синтеза на значими протеини, съществуването на съпътстващи дерматози (заболявания на кожата), както и фактори на околната среда – чести и повтарящи се микротравми, излагане на доста ниски или високи температури, нараснала мокрота и други. Някои алергени и иританти могат да потенцират взаимно действието си и да доведат да развиване на свръхчувствителност.