Просвещението
Когато стартираме да приказваме за историята на Германия или по- тъкмо нацисткото създаване на нуклеарни оръжия по време на Втората международна война, тогава ще видим, че тази глава от историята им е обгърната в тайнственост и до през днешния ден. Понякога откривателите откриват следи от тяхната работа даже на най-необичайни места.
Надпревара във въоръжаването на Германия
Историята на „ Манхатънския план на съдружниците ”, който е учреден през 1942 година, с цел да победи Германия в конкуренцията за „ атомната бомбата ”, е добре известна и до през днешния ден. Много по-малко известно на обществеността е какъв триумф в действителност била постигнала Германия в това съревнование.
В известното въображение и в страховете на съюзническите водачи от това време било елементарно да си представим, че двата плана са огледални облици един на различен. Всъщност те били съвсем цялостна диаметралност един на различен.
Усилията на съдружниците били да обединят ресурсите на Съединените щати, Англия и Канада, изпращайки най-хубавите учени и инженери в особено издигнати секрети уреди, работещи в сходство с военната дисциплинираност, с цялостната поддръжка на съюзническите държавни управления и с ограничавания бюджет.
Когато Германия стартира работа по своята бомба
през април 1939 година, малко откакто атомното разделяне било демонстрирано в лаборатория, съдружниците помислили, че изостават с три години и почнали трескаво да работят по построяването на лично оръжие, преди немска версия да може да бъде хвърлена върху Лондон или Вашингтон.
Истината била, че напредъкът на германците в това време бил… ненапълно надалеч от зареждането на атомните бомби върху ракетите V2. Част от повода била, че нацистките антиеврейски погроми предиздвикали водещите физици в света да избягат от немската сфера на въздействие за Запад, до момента в който тези, които останали, били или мобилизирани в армията, или изпратени да работят по други планове като да вземем за пример първата балистична ракета.
Още по-лошо, министърът на въоръженията Алберт Шпеер и водачите на Урановия клуб, както бил наименуван планът, съзнателно омаловажили концепцията за създаване на бомба, тъй че Хитлер да не бъде въодушевен от това. Отчасти това се дължи на обстоятелството, че учените от плана вярвали, че няма да имат време да основат бомба преди края на войната, тъй като никой не желал да осведоми фюрера за неуспеха. Подобни вести постоянно завършвали с живота на тези, които са взели участие в плана.
В резултат на това немският план бил нефокусиран. Разделен на няколко групи, екипът работел главно върху теоретичната идея за бомбата, като предпочитали да се съсредоточат върху създаването на атомния мотор. Това била и повода планът да се мести от един отдел в различен. Учените постигнали толкоз дребен прогрес, че когато основният академик Вернер Хайзенберг бил хванат и по-късно осведомен, че атомна бомба е хвърлена върху Япония, той отхвърля да повярва.
Ураново завещание на Германия
Когато Германия паднала през 1945 година, британците и американците към този момент имали специфични екипи, подготвени да се състезават из цялата страна, с цел да обезпечат противников проучвателен уреди, преди нахлуващата Червена войска да може да ги превземе. Те включвали немски пробен реактор, наименуван Leipzig-IV в Хайгерлох, който се състоял от към 650 куба уран, необятни към 5 см, които са били сложени върху влакна от самолетна тел и по-късно окачени във вана с тежка вода, в която са били водородните атоми.
Тези кубчета трябвало да провокират реакция на разделяне с водата, която забавяла неутроните толкоз доста, че вероятността за взаимоотношението им с урановия атом се усилва фрапантно. По-късните калкулации посочили, че ще са нужни най-малко още хиляда от тези кубчета, с цел да съумеят, а реакторът бил развален заради насъбрания вътре О2. Това довело до детонацията и първата в света нуклеарна повреда.
След войната доста от тези кубчета били изпратени в Съединените щати и Англия, а други пък били изгубени при пренос. Интересното е, че през последните 75 години някои от тях са се появявали на най-неочаквани места.
Реактор “Лайпцниг-4 ” и кубчета уран Едно от тези кубчета се озовало в Тихоокеанската северозападна национална лаборатория (PNNL) в Ричланд, Вашингтон. Как е попаднало там остава мистерия. Учените даже не са били сигурни, че в действителност е един от изчезналите кубчета на немския реактор. Надявайки се да намерят отговора на въпроса, екипа, управителен от Джон Швантес, употребявал модерни криминалистични техники, с цел да съпостави оживелите кубчета и да разбере, с кои проучвателен групи то е обвързвано.
Смята се, че PNNL кубът, е кубът, на Хайзенберг от Хайгерлох, само че доказателствата са доста смътни. За да сложи нещата на по-научна основа, членът на екипа Британи Робъртсън употребила техника, наречена радиохронометрия, с цел да събере някои твърди доказателства.
Радиохронометрията е същото като въглеродното датиране,
което се употребява за установяване на възрастта на археологическите находки. Когато един организъм е жив, той всмуква въглерод от околната среда. Част от този въглерод е радиоактивният изотоп въглерод-14, който се основава от галактическите лъчи, удрящи атмосферата и оставащ допълнително или по-малко случаи непрекъснато съответствие до въвеждането на промишленото замърсяване и тестване на атмосферните атомни оръжия.
Когато един организъм почине, въглерод-14 се разпада със скорост, известна на учените. Чрез премерване на съотношението на въглерод-14 към естествения въглерод, с който е допустимо да се пресметна (с невероятна точност) датата на появяването, да вземем за пример, на египетска мумия.
Робъртсън държи PNNL куба По отношение на кубовете на реактора могат да се създадат сходни заключения. Тъй като кубчетата в началото са били направени от съвсем чист уран, определянето на възрастта им е относително елементарно. В допълнение, микроелементите и техните изотопи също могат да опишат доста за кубчетата и техния генезис, в това число, къде е била добита истинската руда. Последното е доста значимо, тъй като може да помогне да се дефинира дали кубът PNNL принадлежи на групата на Хайзенберг, която почнала това произвеждане в Берлин (но се реалокира в Хайгерлох), или на изследователската група на Кърт Дибнер, работеща в Готоу.
Друга част от детективската игра
е покритието на куба, което е нанесено през 40-те години на предишния век, с цел да се предотврати окисляването. Групата на Хайзенберг употребила покритие въз основата на цианид, а кубът PNNL е затрупан със стирен, същото като някои от кубовете на Dibner. Това значи, че кубът може да е от групата на Дибнер или да е един от тези, които по-късно са трансферирани от групата на Дибнер в групата на Хайзенберг.
Според екипа това следствие има повече историческа стойност. Същите способи, които се употребяват за реакторните кубчета, се употребяват и за следене на противозаконния трафик на нуклеарни материали, който може да включва нелегално получено гориво от нуклеарни реактори, материали, които могат да се употребяват за производството на оръжия, терористични действия и елементарна контрабанда на употребяваните радиоактивни изотопи в медицината и промишлеността.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
