К10 Стабилност и риск: Когато облаците се сгъстяват
Когато връхлети стихия, към този момент е късно да се приготвяш за нея. Колкото и да гледаш прогнозите за времето обаче, няма по какъв начин да си квалифициран за всичко.
Така и българските банки още от 2019 година бяха почнали да се готвят за криза. Сигнали даваха доста индикатори за световната стопанска система. Никой от тях обаче не предвещаваше пандемия и дълги интервали, в които хората и компаниите ще останат затворени. А това умерено можеше да провокира и злополука - внезапен скок на неприятните заеми, заледяване на кредитирането и срив на пазарите
Добрата вест е, че всичко това беше избегнато или най-малко отсрочено с разнообразни ограничения от държавните управления и централните банки. Скокът на безработицата беше облекчен с държавни разноски, а длъжниците получиха опция за до девет месеца да се възползват от мораториум и да не вършат вноски. Имаше и регулаторни отстъпки, които дадоха на банките опция краткотрайно да подобрят финансовите си съотношения и да не заделят толкоз хранителни запаси. Така макар изненадващите ураганни ветрове финансовият бранш остана на завет през 2020 година и резервира стабилността си.
Загуба на рисков вкус
Сега, през 2021 година, ще е основно кой по какъв начин е употребявал това в допълнение време за подготовка. Като цяло разумно апетитът за риск на банките поспадна и кредитните им стандарти се позатегнаха. Кредитирането продължи да пораства във всички сегменти, само че темпът на напредък се успокои - в действителност той остана двуцифрен единствено при жилищните заеми, които въпреки всичко са обезпечени и по-нискорискови. А даже и при тях практиките да се финансира на практика без самоучастие изчезнаха. Превантивното провизиране на бъдещи загуби удвои разноските за обезценки и това беше съществена причина облагата да се свие на половина.
Всичко това обаче се случва неравномерно. Част от играчите останаха релативно по-рисково настроени да порастват нападателно. Кой до каква степен е покрил риска си с хранителни запаси също е мъчно да се каже и занапред с приключването на мораториума това ще стартира да личи. Така банките, отчели по-големи спадове на облагите или даже загуби през предходната година, могат да се окажат в по-добра позиция на изхода на рецесията.
Влизането в ERM II и банковия съюз също беше положителен фактор най-много за външното усещане за българската стопанска система. Голяма част от позитивите бяха авансово изконсумирани с промените, направени в хода на самата процедура по влизането. Други още не са се материализирали - доста от измененията на хартия се сблъскват с компликации и опозиция на процедура, а и действителното приемане на еврото, носещо със себе си пряк достъп до ликвидност от ЕЦБ, още не е реалност. Но по този начин или другояче тези стъпки бяха в основата на това рейтинговите организации да не намалят оценките си за България при влошаващите се макроикономически вероятности.
К10 - Най-добрите банки в България Най-добрите банки в България К10 е годишната ранглиста на Капитал, която подрежда най-хубавите банки в България. Изданието включва данни и разбори на банките по следните индикатори:➤ Стабилност и риск: Когато облаците се сгъстяват➤ Ефективност и доходност: Кризисно преполовяване➤ Устойчивост и динамичност: Променящата се картина
В К10 знаците за непоклатимост имат най-голямо тегло (45%) и тяхното значение личи точно в такива моменти. Класирането по-назад по тях не значи безусловно екзистенциална опасност за банката, само че сигурно са свързани с евентуални компликации и възможна потребност от набиране на капитал. Дори да не се стигне до такава степен, сигурно по-ниските му равнища ще изискват изключително внимание и ще са ограничител за агресия.
По-ниските лихвени равнища на привлечения запас, по-разчистените салда от наследството от предходната рецесия, по-балансираните съотношения на заеми към депозити са все фактори, които вършат навигирането през рецесията по-лесно. Със сигурност обаче има и доста характерен риск, който не може да се обхване и мери тъкмо с тези индикатори. Качеството на бизнес моделите на клиентите и на обезпеченията им е друго, тъй че е допустимо растежът на неприятните заеми да е несиметричен. Капацитетът за ръководство на неприятни заеми също варира. А забавен нов миг ще е и до каква степен надзорният метод от ЕЦБ на петте определени от нея редовно значими банки и от Българска народна банка за останалите ще се разграничава като суровост и еластичност.
Позитивни линии
Картината към края на 2020 година в най-общи линии е положителна и като равнища на финансовите индикатори, и като ликвидност. За разлика от 2008 година секторът не излиза от искрено балонизирана фаза с годишни растежи, достигали и до 60 - 70%.
Така и българските банки още от 2019 година бяха почнали да се готвят за криза. Сигнали даваха доста индикатори за световната стопанска система. Никой от тях обаче не предвещаваше пандемия и дълги интервали, в които хората и компаниите ще останат затворени. А това умерено можеше да провокира и злополука - внезапен скок на неприятните заеми, заледяване на кредитирането и срив на пазарите
Добрата вест е, че всичко това беше избегнато или най-малко отсрочено с разнообразни ограничения от държавните управления и централните банки. Скокът на безработицата беше облекчен с държавни разноски, а длъжниците получиха опция за до девет месеца да се възползват от мораториум и да не вършат вноски. Имаше и регулаторни отстъпки, които дадоха на банките опция краткотрайно да подобрят финансовите си съотношения и да не заделят толкоз хранителни запаси. Така макар изненадващите ураганни ветрове финансовият бранш остана на завет през 2020 година и резервира стабилността си.
Загуба на рисков вкус
Сега, през 2021 година, ще е основно кой по какъв начин е употребявал това в допълнение време за подготовка. Като цяло разумно апетитът за риск на банките поспадна и кредитните им стандарти се позатегнаха. Кредитирането продължи да пораства във всички сегменти, само че темпът на напредък се успокои - в действителност той остана двуцифрен единствено при жилищните заеми, които въпреки всичко са обезпечени и по-нискорискови. А даже и при тях практиките да се финансира на практика без самоучастие изчезнаха. Превантивното провизиране на бъдещи загуби удвои разноските за обезценки и това беше съществена причина облагата да се свие на половина.
Всичко това обаче се случва неравномерно. Част от играчите останаха релативно по-рисково настроени да порастват нападателно. Кой до каква степен е покрил риска си с хранителни запаси също е мъчно да се каже и занапред с приключването на мораториума това ще стартира да личи. Така банките, отчели по-големи спадове на облагите или даже загуби през предходната година, могат да се окажат в по-добра позиция на изхода на рецесията.
Влизането в ERM II и банковия съюз също беше положителен фактор най-много за външното усещане за българската стопанска система. Голяма част от позитивите бяха авансово изконсумирани с промените, направени в хода на самата процедура по влизането. Други още не са се материализирали - доста от измененията на хартия се сблъскват с компликации и опозиция на процедура, а и действителното приемане на еврото, носещо със себе си пряк достъп до ликвидност от ЕЦБ, още не е реалност. Но по този начин или другояче тези стъпки бяха в основата на това рейтинговите организации да не намалят оценките си за България при влошаващите се макроикономически вероятности.
К10 - Най-добрите банки в България Най-добрите банки в България К10 е годишната ранглиста на Капитал, която подрежда най-хубавите банки в България. Изданието включва данни и разбори на банките по следните индикатори:➤ Стабилност и риск: Когато облаците се сгъстяват➤ Ефективност и доходност: Кризисно преполовяване➤ Устойчивост и динамичност: Променящата се картина
В К10 знаците за непоклатимост имат най-голямо тегло (45%) и тяхното значение личи точно в такива моменти. Класирането по-назад по тях не значи безусловно екзистенциална опасност за банката, само че сигурно са свързани с евентуални компликации и възможна потребност от набиране на капитал. Дори да не се стигне до такава степен, сигурно по-ниските му равнища ще изискват изключително внимание и ще са ограничител за агресия.
По-ниските лихвени равнища на привлечения запас, по-разчистените салда от наследството от предходната рецесия, по-балансираните съотношения на заеми към депозити са все фактори, които вършат навигирането през рецесията по-лесно. Със сигурност обаче има и доста характерен риск, който не може да се обхване и мери тъкмо с тези индикатори. Качеството на бизнес моделите на клиентите и на обезпеченията им е друго, тъй че е допустимо растежът на неприятните заеми да е несиметричен. Капацитетът за ръководство на неприятни заеми също варира. А забавен нов миг ще е и до каква степен надзорният метод от ЕЦБ на петте определени от нея редовно значими банки и от Българска народна банка за останалите ще се разграничава като суровост и еластичност.
Позитивни линии
Картината към края на 2020 година в най-общи линии е положителна и като равнища на финансовите индикатори, и като ликвидност. За разлика от 2008 година секторът не излиза от искрено балонизирана фаза с годишни растежи, достигали и до 60 - 70%.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ