Просвещението
Когато забележим положителен, удовлетворен от себе си и от близките човек, който се радва на живота, постоянно споделяме, че той “Грее от благополучие “.
Екстрасенсите в действителност виждат “щастливия ” искра на аурата му. Подобна визия не е налична за елементарните хора, а ние използваме тази фраза като метафора. Но се оказва, че човек може да свети в дословния, а не в преносния смисъл на думата. Учените са записали доста такива случаи. За страдание, нормално това събитие е обвързвано с някакъв тип заболяване. Но има и изключения от правилото.
Мъж светулка
През 1913 година в цирка Таганрог бил изключително известен номерът на Николай Евдокименко, който имал псевдонима Човекът светулка. Той бил унаследен цирков акробат, като прекарал съвсем 20 години на цирковата сцена. Но един ден се случило злощастие. На подготовка Николай скочил несполучливо и си счупи крайници. Фрактурата била доста огромна, а възобновяване било постепенно. Въпреки, че кракът зараснал с течение на времето, акробатът не съумял да възвърне предходните си качества, и по-специално способността да скача. Това било края на кариерата… Но Еременко, който от детството поглъщал всички трептения на светлата циркова атмосфера, не мислел за различен живот за себе си. Собствениците на цирка не го изхвърлили на улицата, предлагайки му работа като надзирател.
Една вечер, обикаляйки парцела, с цел да не протягат ръка хулиганите на цирковия атрибут, Евдокименко забелязал, че четките му… светят в тъмнината! Изплашеният надзирател се втурнал към килера си и без да възпламени огън скочил до огледалото. Силно жълтеникаво-синкаво зарево излъчвало и от двете му ръце, плещи и глава.
На идната заран Николай решил да отиде да покаже на хирурга, който лекувал крайници му. Но откакто изслушал сърцето и белите дробове, усетил черния дроб, почукал коленете с чук, лекарят не разкрил никакви отклонения в здравето на Николай. Той се осмелил единствено да допусна, че сиянието на ръцете и главата може да е обвързвано с контузията, която е претърпял. След това предписал на пациента успокоително.
След като научили за явлението на своя надзирател, цирковите управляващи незабавно му предложили на Евдокименко да направи нов номер. На пръв взор в него нямало нищо извънредно. Художникът жонглирал с горящи факли на арената. Но когато светлините угаснала, спектакълът придобил различен приказен темперамент. Публиката видяла единствено светещите четки, които трептяли във въздуха, манипулирайки горящите факли, и същите светещи плещи и глава, като че ли откъснати от тялото.
Светилата на здравната просвета по това време се интересували от феномена на Николай Евдокименко, само че той единствено един път им разрешил да стигнат до тялото му и то единствено с цел да потвърдят обществено пред обществеността, че сиянието му е естествено, а не изкуствено. Художникът се страхувал, че в случай че се трансформира в морско свинче в ръцете на ескулапите, може да загуби дарбата си, което му донесла положителни приходи.
Сияещата жена от Пирано
През май 1934 година „ Таймс “ оповестява за „ светещата жена от Пирано “. Синьора Анна Монаро страдала от астма в продължение на доста години. Един ден нейните родственици разкрили, че до момента в който тя спи, от гърдите ѝ излъчвали проблясъци на синя светлина. Лекарите, които са следили това събитие, в никакъв случай не са могли да ѝ дадат рационално пояснение.
Един психиатър предположил, че това е “причинено от електрически и магнитни организми, които са се развили задоволително мощно в тялото на тази жена и затова излъчват зарево “.
Друг доктор пък предложил теорията за електромагнитното лъчение, свързвайки я с избрани химични съставни елементи в кожата на пациента, която била близка до модерната тогава доктрина за биолуминесценцията – способността на живите организми да светят заради личните си протеини или благодарение на симбиотични бактерии.
Д-р Проти предположил, че неприятното здраве на синьора Монаро, съчетано с глада, усилва количеството сулфиди в кръвта. Човешката кръв излъчвала лъчи в ултравиолетовия диапазон и сулфидите можели да бъдат луминисцирани с ултравиолетово излъчване, което изяснява блясъка. Но препоръчаната доктрина не изяснява странната честота или локализирането на синкавите факели.
“Горещия ” ловджия
Ето какво сподели ловецът от Чита Валери Сухарев: „ Това се случи през 1954 година С брат ми ловувахме и прекарвахме всички зимни месеци в тайгата. Една вечер чужд ловджия почука в нашите зимни квартири. Предложихме му парещ чай и храна. Но той отхвърли, без да се съблече, и седна до печката и задряма. Решихме, че той не се усеща добре – той потръпна в съня си, измърмори нещо, лицето му беше покрито с някакви кафяви петна…
По-късно, когато гостът се съгласи да хапне, смъкна ръкавиците и видяхме, че едната му ръка е превързана с парцали. След диалог с него той сподели, че в действителност си проправя път в града, с цел да види лекарите и че му се е случило необичайно заболяване – дясната му ръка горяла в огън в най-буквалния смисъл. Размота превръзките, и в действителност видяхме, че дясната длан на нашия посетител свети в тъмното. Не единствено това, от върховете на пръстите му капеше някакво зарево, сходно на пламъка на ацетиленова факла.
На сутринта ловецът се елементарни с нас и си потегли.
Какво беше? Радиация? Инфекция? Някакви микроби? Малко евентуално. Факт е, че сиянието, предавано от ръката му, било съвсем горещо – не като същински огън, само че доста покрай това. Когато гостът поставил ръка на вестника, покриващ масата, той пожълтя на това място, като че ли беше изложен на температура или киселина… “
Както на рентгенова фотография
Късно през нощта водачът на камион Алберт Пей се движел по автомагистралата в планините на Ню Мексико (САЩ). След един завой той видял светлина в профил на пътя, сходна на зелен пламък. В канавката имаше разрушена кола, а наоколо ранена жена. Ръката ѝ била счупена, а от раната, която светела, стърчала кост. Шофьорът откарал дамата до най-близката болница, където незабавно била сложена на операционната маса.
Пациентът бил в безсъзнание в продължение на две седмици. Според документите, открити в колата се схванало, че дамата се казвала Линда Хемурл и живее в Калифорния. По специалност – рентгенолог. Съпругът на Линда, който дошъл в болничното заведение, признал, че от дълго време е забелязал удивителни неща в къщата. Многократно в цялостен мрак той видял неразбираеми проблясъци в стаята. Това се случвало единствено когато брачната половинка му била наоколо. Но той в никакъв случай не е мислил, че точно Линда може да свети и се е убедил в това едвам след кошмарния случай.
Благодарение на напъните на лекарите Линда Хемурл скоро се изправила на крайници. Въпреки че контузията не оставила съществени последствия, дамата била арестувана в болничното заведение за по-нататъшно проучване. Било належащо да се откри повода за блясъка на костите. Предполагало се, че това се дължи на незнайно заболяване, породено от нейната професионална активност. В последна сметка дамата е била облъчвана дълги години, само че не било допустимо да се потвърди това.
Междувременно Линда почнала да свети от ден на ден и повече. Вече се е стигнало до такава степен, че на мрачно светлината, идваща от костите, е била толкоз мощна, че нейният скелет се виждал толкоз ясно, колкото на рентгенова фотография.
Описаните нагоре случаи демонстрират, че блясъкът на човешките тела е комплициран и двузначен феномен. Повечето учени, изучавали това събитие в продължение на доста години и имат вяра, че то е обвързвано с явлението биолуминесценция. Други пък настояват, че това се предизвиква от избрани типове микроби, които били рискови. Хората, които са били изложени на радиоактивно облъчване, също могат да светят, само че науката към момента не може да даде ясно пояснение на това събитие.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
