Детската ревност – как да я избегнем
Когато в фамилията се появи второ дете, родителите неизбежно се сблъскват с ревността на първородното. Някои считат, че това е каприз, демонстрация на нарцисизъм, липса на образование или даже неприятен темперамент. Но улисани в умножените грижи, те постоянно не осъзнават, че за дребното създание новосъздалата се обстановка е шокираща и ужасна.
Защо децата ревнуват
На процедура новороденото завладява цялото внимание и грижи на родителите и това е напълно естествено. Така по-голямото дете, изключително през първите месеци, се оказва на назад във времето. Мама и баща са или заети или раздразнителни след върволицата от безсънни нощи. Ревността към новопоявилото се братче/сестриче в този случай е напълно закономерна – просто то унищожава целият свят на първородното дете. В началото вие, неговата майка, сте принадлежала само и единствено на него, а в този момент към този момент се постанова да ви дели. И то с кого? С едно творение, което не умее нито да играе, нито да приказва, а единствено яде, спи и реве. Малките деца незабавно усещат смяната в целите на своите родители и ги изживяват изключително мъчително.
Често родителите още повече усложняват ситуацията на дребното създание. При появяването на новороденото, те автоматизирано вземат решение, че то към този момент е „ огромно ” и стартират да го товарят с отговорности и отговорности, непостижими за годините му. Разбира се, има деца, на които им подхожда, че са считани за „ възрастни ” и те с горделивост поемат новата си роля. Но нормално се получава тъкмо противоположното – за детето изненадващото „ порастване ” се трансформира в източник на всички несгоди. Вместо нехайно да играе, то би трябвало да извършва досадни задания към развъждането на дребното си братче или сестриче. В същото време, всеки опит да го подържи или допре провокира у родителите странна реакция. Изводът е неминуем – колкото си по-малък, толкоз по-силно те обичат.
За да избегнат такава обстановка, на родителите постоянно им идва на разум, да връчат огромното дете на роднините или напряко да го преселят при тях, до момента в който „ новороденото порасте ”. Бабата и дядото му дават цялото внимание и обич, на което са способни. Но детето непрекъснато се усеща откъснато от фамилията си и излишно за мама и баща. Връщайки се, то е безмълвно и отчуждено. В този случай възприятието на ревнивост се потиска надълбоко в подсъзнанието и се демонстрира под най-завоалирани форми.
Лицата на ревността
Към ревнивост са най-склонни децата с дребна разлика във възрастта. Тогава по този начин нареченото огромно дете е към момента тясно обвързвано с майката и остро се нуждае от нейното внимание и обич. От значение също какъв е неговия характер, темперамент и обкръжението.
Ревността може да бъде, както нападателна, по този начин и скрита. В първия случай детето е нетърпеливо към братчето или сестричето си, недоволства, когато то стане център на внимание и до момента в който сякаш му се радва, го стиска задушаващо или хапе. След забележката на родителите нормално става доста яростно, чупи разнообразни движимости с цел да си отмъсти и крещи: „ Вие към този момент не ме обичате! ” или „ Мразя го! ”
Агресивната ревнивост се демонстрира и в непрекъснато съпоставяне сред подаръците, лакомствата и изграчките, които се купуват за него и тези за новороденото. Сметка, несъмнено, се дължи също отделеното време от родителите в обятия, игри и целувки. Макар на пръв взор сходно държание да е стряскащо, нападателната ревнивост е по-малкото зло. Тя дава опция на родителите, да осъзнаят, че детето им страда, както и да облекчат обстановката.
Много по-лошо е, когато съперничеството е прикрито. Това се случва при интровертните деца или тези, които са били наказвани за откритата си ревнивост. Те страдат безмълвно и чакат да го забележите – плачат постоянно, не могат да заспят нощем, боледуват дълготрайно, разсеяни и тъжни са. Тревогата и отрицателните им усеща би трябвало допустимо най-скоро да намерят изява, с цел да не се трансфорат в мъчителна контузия, която ще остави белег върху бъдещия им живот.
Продължава:
Детската ревнивост – по какъв начин да я избегнем - II
Защо децата ревнуват
На процедура новороденото завладява цялото внимание и грижи на родителите и това е напълно естествено. Така по-голямото дете, изключително през първите месеци, се оказва на назад във времето. Мама и баща са или заети или раздразнителни след върволицата от безсънни нощи. Ревността към новопоявилото се братче/сестриче в този случай е напълно закономерна – просто то унищожава целият свят на първородното дете. В началото вие, неговата майка, сте принадлежала само и единствено на него, а в този момент към този момент се постанова да ви дели. И то с кого? С едно творение, което не умее нито да играе, нито да приказва, а единствено яде, спи и реве. Малките деца незабавно усещат смяната в целите на своите родители и ги изживяват изключително мъчително.
Често родителите още повече усложняват ситуацията на дребното създание. При появяването на новороденото, те автоматизирано вземат решение, че то към този момент е „ огромно ” и стартират да го товарят с отговорности и отговорности, непостижими за годините му. Разбира се, има деца, на които им подхожда, че са считани за „ възрастни ” и те с горделивост поемат новата си роля. Но нормално се получава тъкмо противоположното – за детето изненадващото „ порастване ” се трансформира в източник на всички несгоди. Вместо нехайно да играе, то би трябвало да извършва досадни задания към развъждането на дребното си братче или сестриче. В същото време, всеки опит да го подържи или допре провокира у родителите странна реакция. Изводът е неминуем – колкото си по-малък, толкоз по-силно те обичат.
За да избегнат такава обстановка, на родителите постоянно им идва на разум, да връчат огромното дете на роднините или напряко да го преселят при тях, до момента в който „ новороденото порасте ”. Бабата и дядото му дават цялото внимание и обич, на което са способни. Но детето непрекъснато се усеща откъснато от фамилията си и излишно за мама и баща. Връщайки се, то е безмълвно и отчуждено. В този случай възприятието на ревнивост се потиска надълбоко в подсъзнанието и се демонстрира под най-завоалирани форми.
Лицата на ревността
Към ревнивост са най-склонни децата с дребна разлика във възрастта. Тогава по този начин нареченото огромно дете е към момента тясно обвързвано с майката и остро се нуждае от нейното внимание и обич. От значение също какъв е неговия характер, темперамент и обкръжението.
Ревността може да бъде, както нападателна, по този начин и скрита. В първия случай детето е нетърпеливо към братчето или сестричето си, недоволства, когато то стане център на внимание и до момента в който сякаш му се радва, го стиска задушаващо или хапе. След забележката на родителите нормално става доста яростно, чупи разнообразни движимости с цел да си отмъсти и крещи: „ Вие към този момент не ме обичате! ” или „ Мразя го! ”
Агресивната ревнивост се демонстрира и в непрекъснато съпоставяне сред подаръците, лакомствата и изграчките, които се купуват за него и тези за новороденото. Сметка, несъмнено, се дължи също отделеното време от родителите в обятия, игри и целувки. Макар на пръв взор сходно държание да е стряскащо, нападателната ревнивост е по-малкото зло. Тя дава опция на родителите, да осъзнаят, че детето им страда, както и да облекчат обстановката.
Много по-лошо е, когато съперничеството е прикрито. Това се случва при интровертните деца или тези, които са били наказвани за откритата си ревнивост. Те страдат безмълвно и чакат да го забележите – плачат постоянно, не могат да заспят нощем, боледуват дълготрайно, разсеяни и тъжни са. Тревогата и отрицателните им усеща би трябвало допустимо най-скоро да намерят изява, с цел да не се трансфорат в мъчителна контузия, която ще остави белег върху бъдещия им живот.
Продължава:
Детската ревнивост – по какъв начин да я избегнем - II Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ