Когато стюардесата на Alaska Airlines Мери за първи път облича

Когато стюардесата на Alaska Airlines Мери за първи път облича новата си униформа, усеща, че нещо не е наред. Скоро по-късно стартира кашлицата ѝ. После по гърдите ѝ се появява обрив. Следват главоболия, учестен пулс и замъглено зрение.    Скоро още стотици стюардеси оповестяват за сходни признаци. Общото сред всички тях – новата униформа. В един от най-тежките случаи се стига до алергична реакция и проблеми с дишането. Стюардът е откаран по неотложност в болница.    Въпреки притеснителните известия и признаци компанията отхвърля да изтегли новото униформено облекло. След проби на синтетичната материя, от която е направено, се открива съществуване на трибутил фосфат (използван за производството на някои бои), олово, арсен, кобалт, багрила, за които е известно, че предизвикват алергии, и диметилфумарат, вещество, неразрешено за потребление в Европейски Съюз.    Срещу компанията производител на униформите е заведено дело. Служителите на самолетната компания обаче губят, тъй като сдружението съумява да потвърди, че смесицата от всички тези химични материали не може да провокира техните признаци. Това се случва през 2016 година, а три години по-рано самолетната компания афишира, че ще размени проблематичните униформи, споделя The Guardian.     През 2018 година обаче проучване, извършено в Харвард, открива, че след въвеждане на новото служебно облеклко, броят на служащите с разнообразни признаци се е удвоил. Авторите му декларират, че има директна връзка с носените облекла.    През 2021 година откараният по неотложност в болница стюард Джон умира. Тогава е на 66 години, а през последните си месеци непрестанно влиза и излиза от болница. Причината за гибелта му е белодробно заболяване в резултат на астма. Мери, която макар всички компликации, остава чиновник на авиoкомпанията, преди година е диагностицирана с три автоимунни болести. Тя, както и брачната половинка на Джон, са уверени, че повода са униформите.     Alaska Airlines не е единствената самолетна компания с такива проблеми. Подобна е обстановката с Delta, както и със Southwest Airlines. При всички става дума за блестящо оцветени полиестерни тъкани. Освен това са обработени срещу мачкане, устойчиви са на петна и са негорими.    Служителите на американски авиолинии не са единствените потърпевши от това събитие. От години се разказват болесттите на заети в предприятия за текстил в по-слабо развити страни. Има даже известия за смъртни случаи.    Карли Хайзер от Мичиган споделя, че преди години кожната екзема на сина ѝ се утежнява. Тя се пробва да го лекува със стероидни смазки и други медикаменти, само че без необикновен триумф. Като всеки родител с стеснен бюджет, тя купува облекла от евтини магазини. Синът ѝ обаче отхвърля да ги носи. В припадък на обезсърчение тя поръчва платове от естествени материали и сама ушива облекла за детето си. Екземата му се успокоява.    Въпреки че Хайзер е медицински служащ, ѝ лишава повече от година преди да се сети, че повода може да е в облеклата. Сега към този момент е уверена.  „ Бих желала облеклата да имат етикети като храните. И на тях да е разказано всичко. Не всеки химикал е нездравословен, само че би било добре да знам с какво са обработени облеклата на детето ми “, споделя тя.   Всеки път, когато отвориш кутия с дреха, идваща от Азия или Южна Америка, усещаш миризмата на химикалите, с които тъканите са обработвани, споделя Жаклин, бивш управител на фешън марки в Ню Йорк. След като години наред се занимава с такива образци, тя развива обрив по ръцете. След няколко проучвания се открива, че е алергична към редица детайли, изпозлвани при производството на облекла. Жаклин няма по какъв начин да се защищити. Обработката с сходни субстанции е изцяло законна. Дори и да напусне работа, въпреки всичко ще би трябвало да си купува облекла.      Изпозлването на субстанции при производството и обработка на облекла е сива зона. Нито е изследвана задоволително, нито по тематиката се приказва чак толкоз постоянно.    За да напише своята докторска степен, Кирстен Овърдал години наред изследва багрила, употребявани при произвеждане на облекла. Казва, че съгласно нея човешката кожа постоянно е доста сензитивна към тях. А огромна част от изпозлваните субстанции даже не са разказани в литературата.    „ Често има хиляди химикали в една проба, които не могат да бъдат съпоставени с към този момент прочут подобен. Което е ужасяващо “, споделя тя.  Това не значи, че всяко вещество е наложително нездравословно. Но излиза наяве какъв брой непозната е тази сфера. Т.е. не можеш да кажеш, че е рисково, само че не си и сигурен, че е безвредно.      През последните години зачестиха опитите за тестване на облекла от разнообразни потребителски организации и проучвателен центрове. В Калифорния да вземем за пример бяха открити високи равнища на химикал в чорапи и спортни сутиени на няколко огромни спортни марки.    Когато канадска медия тества детски облекла от Zaful, AliExpress и Shein се откриват нараснали равнища на олово и токсични химикали във всеки пети продукт.  За някои от откритите субстанции е потвърдено, че могат да бъдат нездравословни. Смята се също, че могат да доведат както до алергии, по този начин и до смъртоносни болести.      Учените към момента не са сигурни дали употребяваните материали могат да бъдат с решителност класифицирани като рискови. Някои споделят, че с времето концентрацията им понижава. Но въпросът е дали те не се придвижват в човешкия организъм посредством допира до кожата и процеси като изпотяване да вземем за пример. За някои експерти тази възможност е задоволителен мотив да сигнализират, че проблем има.