До моето първо дете: благодаря ти за всичко!
Когато се роди още едно дете, цялото внимание на родителите се трансферира върху него. Но ето какво биха желали да кажат всички майки на своите първородни деца:
Чинията ти с каша – от горната страна върху камиона, моите чорапи – върху закачалкта, а цялата маса – в шоколад. А ти просто плачеш, тъй като кучето не желае да яде пица.
Ти тичаш из у дома, моето неуморно момченце, а аз деликатно оставям новородения ти брат да спи. Без отмалялост приказваш за змейове, коли, ракети.
Мисля за това по какъв начин единствено преди няколко седмици с теб бяхме двама неразделни най-хубави другари. Състезавахме се със спортни колички и стреляхме по цели.
А след това се появи брат ти, мъничкото бебенце. И аз го обикнах незабавно, а ти към този момент единствено го поглеждаш.
Сега ти си играеш сам, а мен ме мъчи съвестта. Защото ти не обичаш да играеш самичък.
Всичко, което ти споделям в този момент, е почакай, стой, нямам време, заета съм.
Аз те жертвам.
Когато се роди по-малкото ти братче, сърцето ми не се разцепи на половина, с цел да ви обичам двамата еднообразно. То стана два пъти по-голямо. Но моето тяло е както преди.
Иска ми се да се клонирам, с цел да отстранявам време на всеки от вас. И когато ти отблъскваш брат си от мен, аз се тревожа.
Но ти ме обичаш, казваш ми, че съм най-хубавата от всички. Въпреки че не ти отстранявам време.
Обичаш ме макар неуспехите ми, макар неналичието на време, макар суетата. Благодаря ти за всичко. Моят сладичък по-голям наследник.
