Когато преди 15 години за първи път стъпих в Ирак,

Когато преди 15 години за първи път стъпих в Ирак, с цел да направя серия от материали за няколкото паралелни цивилен войни, които започнаха след свалянето на Саддам Хюсейн, снимах едно момче, седнало край шосето на пътя за Мосул. Малкият търговец, измежду десетки бидони и туби, цялостни с бензин и дизел. Под парещото слънце на иракския север, в петата най-богата на петрол страна в света, огромна част от горивото, в оня миг, влизаше контрабандно от Иран. И се продаваше на черно и насипно.

В навечерието на войната, барел нефт струваше 30 $, а след нейното начало през март 2003 година доближи до 130 $. Затова не се чудете за какво европейските страни като Франция не разрешиха на Съединените щати да узаконят войната в Организация на обединените нации, прокарвайки резолюция в Съвета за сигурност, въз основа на съмнителни и погрешни разследващи данни. Русия обаче тогава не беше измежду най-гласовитите съперници против войната, тъй като към Москва потеглиха милиарди долари вследствие на скока в цените на петрола.

Да, връзките сред страните постоянно са като връзките сред търговци – кой, по кое време и от кого има интерес. За да накаже властническия Путин, западният свят в този момент ще е заставен да направи отстъпки пред държавни водачи, които също назовава „ властнически “.

Запазила своя неутралитет през Втората международна война, с помощта на политиката на Исмет Инюню, Турция имаше имиджа на дирек на западния боен съюз в продължение на десетилетия. Докато Ердоган не трансформира страната по собствен облик и сходство, с цената на твърда ръка и репресии, изключително след опита за прелом през 2015 година Той купуваше ракетни комплекси от Русия и в това време доставяше украинската войска с военни дронове, само че изигра картите си по този начин, че сега Турция служи като посредникът, от който и Москва, и Киев, и Брюксел имат потребност.

Докато войната не завърши, не очаквайте някой западен политик още веднъж да назова Ердоган „ властнически “.

Премиерът на Унгария Орбан беше „ неприятното момче на Европа “. Открито симпатизиращ на Путин и неговата изразителност във връзка с Европейския съюз, унгарският министър председател беше трансформирал лексиката против Сорос и „ соросоидите “ в държавна политика и агитационен дирек.

В новата действителност обаче Орбан евентуално ненадейно за Москва се подреди до най-твърдите поддръжници за тежките финансови наказания против Русия и изключването на страната от системата за интернационалните разплащания SWIFT. Логиката му от елементи е обвързвана с убеждението, че няма метод Путин да излезе като победител от неразбираемата за мнозина смъртоносна случка на съветската войска в Украйна.

Правителството на Матеуш Моравецки в Полша, беше посочвано като кабинет, гнетящ свободата на словото с изключително твърда ръка. Ако полските публицисти бяха като българските, в годишната анкета на " Репортери без граници ", евентуално биха наредили страната си на 150-то място по независимост на словото. Защото връзките сред Варшава и Брюксел толкоз се утежниха, че се стигна досега, в който Европа заплаши Полша със прекъсване на еврофондовете, в случай че Варшава продължава да твърди, че националните и закони са над европейските.

В новата действителност обаче, Путин съумя да разсъни загатна за подялбата на Полша сред Хитлер и Сталин, по силата на Пакта Рибентроп-Моллотов и в един момент Полша се трансформира в център за съгласуване на западните оръжейни доставки за Украйна и краткотраен дом за над 2 млн. бежанци.

Докато войната не завърши, не очаквайте някой западен политик още веднъж да повдигне въпроса за върховенството на закона пред Варшава.

Иранският нефт е необходим, с цел да балансира несигурните съветски количества от международния пазар, по тази причина очаквайте компромис, обвързван със намаляване на глобите поради нуклеарната стратегия на четвъртата страна по находища в света.
Либийският нефт е необходим, само че добива непрекъснато се колебае поради двувластието, което царува в страната след свалянето на Муамар Кадафи в деветата по находища страна в света.

Венецуелският нефт е необходим, със същата цел, по тази причина очаквайте намаляване на реториката и към страната с най-големи находища в света.

Безспорно, най-нужен е саудитският нефт. И тук идва казусът. Едно от първите решения на Джо Байдън, откакто влезе в Овалния кабинет беше да подреди разсекретяването на документ, който непосредствено свързваха саудитския престолонаследник Мохамед Бин Салман с убийството на журналиста Джамал Хашоги, или „ Хашогжи “, както вярно се изговаря името му, нарязан на части от саудитски ударен екип убийци в Истанбул през 2018 година.

И този въпрос ще бъде спретнат в чекмеджето. Защото в тази нова за света обстановка, навлизаме във времето на пръв взор нелогичните съюзи, в които нашите остарели властнически другари, ще бъдат наричани просто „ другари “. И по този начин ще бъде – най-малко до момента в който войната не свърши. Защото връзките сред страните постоянно са като връзките сред търговци – кой, по кое време и от кого има интерес.