Извънземният живот може да „мисли“ като октопод, не като човек
Когато октопод навива едно от гъвкавите си пипала към канара или към храна, това не е тъй като мозъкът на животното му споделя: „ направи го. “ По-скоро пипалото взема решение единствено какво да прави. За човек, това би било като палецът на крайници му да реши накъде ще върви.
Разбира се, нервната система на главоногите няма общо с човешкия организъм или със системите, открити във всички други гръбначни животни, при които централният мозък излъчва заповеди към останалата част от тялото. Вместо това, крайниците на октоподите са осеяни с концентрации на неврони, наречени ганглии; като тези „ мозъци на пипалата “ могат да работят без значение от централния мозък.
Всъщност, учените, които неотдавна пресъздадоха придвижването на крайниците на октопода откриват, че централният мозък на животното въобще не е замесен в това деяние. Изследователите употребяват фотоапарат и характерен програмен продукт за следене на държанието, с цел да моделират по какъв начин октоподът възприема и по-късно обработва информация за околната среда, употребявайки пипалата си.
„ Това, което открихме и което е повече от това, което до момента беше известно, е по какъв начин сензорната информация се интегрира в тази мрежа, до момента в който животното взема комплицирани решения “, се споделя в изказване на Доминик Сивитили от Университета в Сиатъл, щата Вашингтон, направено на извършена неотдавна конференция по астробиология.
Движението на пипалото на октопода стартира надалеч от мозъка, задействано от датчици в набръчканата част на пипалата, с която морското животно усеща дъното или предмета, който го заинтригува. Всяка вендуза, частта с която октоподът може да засмуква, съдържа десетки хиляди химически и механични рецептори. За да го съпоставим с нещо познато, човешкият пръст съдържа единствено няколко стотин механични рецептори, изяснява Сивитили.
Когато октопод допре нещо забавно, „ мозъкът “ в пипалата му обработва информацията и „ споделя “ на пипалото какво да прави по-нататък. Сигналите, генерирани от една засмукваща вендуза, се предават на най-близката прилежаща вендуза, активирайки мускулите на пипалата и генерирайки необятна вълна на придвижване, която пътува към тялото, откриват откривателите. Докато пипалата интензивно се ангажират с околната среда и между тях сигналът, който доближава централния мозък на животното, е „ мощно нереален “ и не е директно обвързван с взаимоотношенията на ръцете, изяснява Сивитили.
По създание, октоподите „ изнасят “ или „ аутсорсват “ изчисленията и решенията за това по какъв начин да реалокират телата си, отвън централния мозък, като дават тези дейности на локалните контроли – ганглии във всяко пипало, вместо да разчитат на централния мозък да вземе решение какво да се прави.
„ В прочут смисъл октоподът е изпратил мозъка си в околната среда, с цел да го посрещне по-късно по средата на пътя “, споделя създателят на проучването.
Добре, само че за какво въпреки всичко учените приказват за октоподите на една астробиологична конференция? Какво общо има това с извънземния живот?
Смята се, че октоподите са доста интелигентни същества, само че техните решения за разбиране и взаимоотношение със света към тях се разграничават фрапантно от техниките, които се развиват и употребяват от интелигентните гръбначни животни. Учените са уверени, че познанието за октопода може да служи като значим различен модел за схващане на интелигентността изобщо и може да приготви специалисти за различаване на необикновени изрази на образован живот, зародили в други светове, се споделя в изказването на Сивитили.
„ Това ни дава схващане за многообразието на познанието по света “, сподели Сивитили, „ а евентуално и във Вселената “.
