Получавай, без да се надуваш, и губи, без да ти тежи! ♥ Марк АВРЕЛИЙ
„ Когато нещо те разстройва, в никакъв случай не забравяй да се опреш на този главен мироглед: не то е неудача, удача е да го понесеш благородно. “
(Last Words of the Emperor Marcus Aurelius,1844, by Eugène Delacroix)
Заеми се да станеш човек, додето си жив. Пази се както да се сърдиш на хората, по този начин и да ги ласкаеш. И едното, и другото са демонстрация на нарцисизъм и нанасят щета. Нека, когато се сърдиш, ти бъде на разположение възгледът, че не сърденето е свойствено за мъжа, а кротостта и спокойствието. По-човечен и по-мъжествен, спокойният разполага с мишци, мощ и храброст, а не разсърденият и недоволният. Спокойствието е по този начин присъщо за безстрастието, както и за силата. Както тъгата и сърденето са симптом за уязвимост, тъй като и в двата случая е налице пострадване и подчинение.
Получавай, без да се надуваш, и губи, без да ти тежи!
Нужно е да градиш живота си деяние по деяние и да е задоволително, в случай че, доколкото е допустимо, всяко реализира своето. Никой не може да ти попречи делата ти да реализират своето. – Да, но нещо външно ще се изпречи. Едва ли на справедливото, благоразумното и добре премисленото. – Но може би ще се попречи на друга твоя активност? – Да, само че заради способността да посрещаш с положително въодушевление пречката и да преминаваш доброжелателен към вероятното наместо с това ще се заемеш с друго дело, добре пасващо в градежа, за който става дума.
Ако зависи от тебе, за какво го правиш? Ако зависи от различен, кому се сърдиш? На атомите или боговете? И в двата случая това е полуда.
Никому не се сърди. Ако можеш, поправи индивида. Ако не можеш него, най-малко стореното. Но в случай че и това не можеш, до какво ще те докара сърденето? Нищо не трябва да се прави просто по този начин.
Да си сходен на канара, в която непрекъснато се разрушават вълните. Остава неподвижна, а разпенената вода към нея се връща обратно.
„ Нещастен съм, че ми се случва това. “ – Съвсем не. Напротив – щастлив съм, че ми се случи, а не ме сполетя тъга и нито сегашното ме разстрои, нито бъдещето ме уплаши. Защото всекиму можеше да се случи нещо сходно, само че не всеки би останал непокътнат от тъгата. Поради какво съображение би трябвало да приема това за неудача, а не това за удача. Изобщо би ли нарекъл неудача нещо, което не е неуспех във връзка с човешката природа? А дали за тебе е неуспех във връзка с човешката природа ставащото не срещу желанието на природата? Тогава какво? Осведомил ли си се добре за нейното предпочитание? Да не би случилото ти се да ти пречи да си обективен, милосърден, рационален и интелигентен, толерантен, откровен и непретенциозен, самостоятелен и всичко друго, което, в случай че е налице става причина човешката природа да има своето. Когато нещо те разстройва, в никакъв случай не забравяй да се опреш на този главен мироглед: не то е неудача, удача е да го понесеш благородно.
Избрано от: „ Към себе си “, Марк Аврелий, ИК „ Кибеа “, 1997
* Last Words of the Emperor Marcus Aurelius (1844) by Eugène Delacroix, en.wikipedia.org
