Когато мислим за Древен Рим, въображението веднага ни привлича грандиозни

Когато мислим за Древен Рим, въображението незабавно ни притегля грандиозни гладиаторски борби, необуздани пиршества, самостоятелни дами, които плетат интриги зад тила на мъжете. Но кое от това е правилно и кое е небивалица.

Ние се потопихме в античната ера и взехме решение да разберем какви са в действителност римляните, по какъв начин работят и почиват и дали са толкоз разнообразни от нас.

– Бащата имаше безспорна власт над членовете на фамилията си: той можеше да продаде личните си деца в иго, да ги принуди да се оженят. Дори възрастните синове с техните семейства не се смятат за татковци на фамилията и не могат да имат същински парцели, до момента в който родителят им е жив.

– Доминирането на бащата остава непроменено даже когато дамата е била омъжена. Съпругът й не е имал законна власт над нея и това може да се назова главната причина за независимостта на римляните спрямо ситуацията на дамите в доста други антични култури.

– Въпреки че дамите в античен Рим са били жители, те не могли да гласоподават или да заемат политически пост. Жените от висшия клас притежаваха и управляваха корабни корпорации, тухлени заводи и помагаха на съпрузите си.

Благородните дами се омъжваха доста рано, започвайки от 12-годишна възраст, мъжете приблизително се жениха на 25 година

– Бракът беше тип бизнес договорка. Бащата избира съпрузи и съпруги за дъщерите и синовете си, като се концентрира върху основаването на взаимноизгоден съюз, както политически, по този начин и стопански.

– Нямаше потребност да се подписват никакви документи, с цел да се оженят. Церемонията се смята за законна, в случай че участват 10 очевидци.

– Жената трябваше да бъде абсолютно лоялна към брачна половинка си, само че беше обикновено женените мъже да имат държанка. Съпругите не можеха да създадат нищо по въпроса, защото в римското общество това се смяташе за обикновено.

– Всеки от съпрузите можеше да изиска бракоразвод, само че за това трябваше да има основателни аргументи: безплодието на брачната половинка, малтретирането на брачна половинка, прелюбодейството.

– Жилищните здания в античен Рим са отличен образец за обществено неравноправие. Долните етажи бяха заети от по-заможни жители: стаите бяха просторни, имаше достъп до вода и тоалетни. Бедните живееха на горните етажи, нормално с фамилията си, заемащо една стая, те нямаха достъп до вода и тоалетни, лятото беше горещо, зимата студено.

– Добре знае се, че римляните са били основатели на канализационна система, само че не всеки знае, че техните тоалетни са били оборудвани с някакъв тип вода: под седалките е имало канал с течаща вода, който се е употребява за премахване на отпадъците.

– Гражданите, които можеха да си го разрешат, изпращаха синовете и дъщерите си в платено учебно заведение, напомнящо на актуалното в своята конструкция от три елементи. На първия стадий децата от 7-годишна възраст се образоват на четене, писане и аритметика, на 12-годишна възраст учениците вървяха в гимназията и изучаваха гръцка и римска литература, а на 16-годишна възраст най-богатите възпитаници започваха образованието си в реторическата школа.

– Учителите рядко имаха лични класни стаи, трябваше да наемат място и доста учители преподаваха на публични места, където учениците бяха принудени да се помиряват с шума от придвижването, минувачите и неприятното време.

– Повечето римляни се хранеха главно от 16:00 до 18:00, заран и по обяд ядоха леки закуски, от време на време единствено самун. Бедните се хранели основно с просо. Ежедневната диета на средностатистическия човек включваше зърнени храни, самун, зеленчуци, зехтин. Богатите хора можеха да си разрешат месо и вносни подправки.

– Съществува постоянно срещано неправилно разбиране, че римляните са били толкоз невъздържани в храната си, гостът е можел да изпразни стомаха и да продължи да се храни. В реалност обаче, вомитори е стадион, през които тълпата влиза и излиза.

– По принцип римляните са работили по 6 часа дневно – от сутрен до обяд. Денят беше отдаден на релаксация: както бедните, по този начин и богатите обичаха да участват на гладиаторски борби, надпревари с колесници, спектакъл и бани.

– В Рим императорът, построил бани. В последна сметка баните бяха изключително обичани от римските жители – това беше място за отмора, другарство и от време на време бизнес. Обикновено се посещаваше 1 или 2 пъти седмично, таксата беше ниска.

– Преди си мислехме, че в двубой от 2 гладиатора, най-често оцелява единствено един от тях. Гладиаторите бяха скъпа инвестиция и множеството притежатели не биха желали да ги изгубят.

– В наше време е необятно публикувано мнението, че вдигнатият пръст значи „ живот “ за гладиатора. Много учени обаче имат вяра, че без значение от посоката, изпъкналият пръст символизира завършващия меч и значи драматичен край за гладиатора, а скритият палец в юмрука значи „ живот “.

– Богатите дами бяха подготвени да платят солидна цена за потта и мръсотията от телата на гладиатори, които да се употребяват като крем за лице или като добавка към парфюма.

– Първоначално тогата се носела от двата пола, само че по-късно се трансформирала в прерогатива на мъжете, а на дамите, робите е било неразрешено да носят тази дреха. Имаше разнообразни типове тоги, с които беше допустимо да се дефинира общественият статус на притежателя.

– Уважаваните дами носеха туника с дължина до глезените с дълги ръкави и когато излизаха на улицата, сигурно носеха шал-палу, който предпазваше от любопитни очи и неприятно време.

– Малките гърди и необятните бедра се считаха за идеалната фигура при дамите. Младите девойки носеха стеснен строфеон (колан от мека кожа, сходно на сутиен), вярвайки, че това ще попречи на растежа на гърдите.

– Поради обстоятелството, че по това време не е имало профилирани институции, лекарите нормално се считаха за шарлатани. Хирурзите обаче са били доста уважавани поради способността им да лекуват ранени бойци на бойното поле. Те изобретиха превръзка от паяжина, оцет и мед – композиция, която се оказа жизненоважна за бързото възобновяване на воините.

– В античен Рим акнето се лекуваше по необикновени способи: те използваха крокодилско месо, измиваха лицето с масло и кисело сирене, а придворният доктор на император Флавий Теодосий I поучава пациентите да избърсват лицата си с забрадка, до момента в който гледат падаща звезда.

– Древните римляни са първите, които изобретяват търговски центрове. При император Траян е издигнат комплекс от здания, в които можете да си купите храна, подправки, облекла и обувки.

– В Древен Рим е въведен налог върху урината: тя се смята за скъпа суровина, която се употребява при измиване на облекла и избелване на зъбите.

Кой факт от нашата селекция ви се стори най-интересен? Бихте ли желали да сте в Рим по това време?