Медиите, които развалят пасторалния пейзаж на безвъпросието
Когато медиите от дълго време към този момент бяха превърнати в безкритични рупори на властта и в бухалки против всеки самостоятелен глас, пристигна време да бъдат стъпкани и последните островчета на независимост. Малцината неголеми, самостоятелни, само че авторитетни и качествени медии не просто скапват пасторалния пейзаж на безвъпросието. Те са рискови, тъй като понякога могат да принудят, от кумова срама, някои безропотно заспали мощни ефири и тиражи да ретранслират огласената от тях истина. И тогава медийната крепост, в която са вложени толкоз зависимости, се оказва с пробити стени.
Тези самостоятелни по дух и финансиране медии не могат да бъдат нито купени, нито властово подчинени. Остава само опитът за частна правосъдна разпра.
Ето каква е същинската цел
Случаят с невиждания иск за 1 милион лв. от Лев Инс към Медиапул е точно опит за разпра, тъй като явно не цели обезщетение за накърнена известност на застрахователната компания, а унищожаването на уеб страницата – той не би могъл да съществува, в случай че искът бъде задоволен.
Но освен размерът на желае свидетелства каква е същинската цел на начинанието. Самата рекламация за обезщетение свидетелства за цялостно неглижиране на публичния интерес.
В обявата, станала причина за правосъдното дело, се касае за така наречен Зелена карта, която визира милиони консуматори, само че също и имиджа на България, която рискува да бъде изхвърлена от интернационалната система за автомобилни застраховки, в която членуват 48 страни. Но и с несъдебно око ясно се вижда, че обявата освен е ориентирана към проблем с висок публичен интерес, само че и че тя е основана на изявление на министър, представен в държавна стенограма, като е потърсено и мнението на засегнатата страна.
Всичко това категорично е маркирано от редица авторитетни организации, алармирали за случая. Сред тях е и " Репортери без граници “, която укорява българската застрахователна компания, че злоупотребява с желае си и я приканва да го отдръпна.
Класически случай на " дело-шамар "
Подобен вид искове красноречиво се класифицират с израза " дела-шамари " (SLAPPs) – подобен за " Репортери без граници " е и казусът с Медиапул. С сходни каузи нормално се сплашват публицисти, изтощава се ресурсът на медията, дадена на съд, и се дава явен сигнал на останалите медии да не се занимават с избрани тематики, компании и персони.
Общественият интерес обаче зад този случай е доста по-сериозен от това дали са предпазени ползите на застрахованите, какви са финансовите връзки на застрахователя с задграничните му контрагенти и какъв е имиджът на страната ни. Той опира до общонационалния интерес за участието на България в еврозоната.
От Европейски Съюз ясно споделиха предходната година, че България би трябвало да подсигурява заплащанията си по Зелената карта, другояче няма да получи зелена светлина за участие в еврозоната, даже да извърши останалите критерии. Затова служебното държавно управление внесе в края на последния парламент допълнения в Закона за застраховането, които бяха подкрепени от всички работодателски организации.
Депутатите от ГЕРБ, Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия, " Възраждане " и " Български напредък " обаче провалиха гледането на законопроекта в икономическата комисия. Така пътят на България към еврозоната се оказа пленник на частен корпоративен интерес.
Съпредседателят на " Демократична България " Христо Иванов го съобщи в прав текст в изявление за Би Ти Ви на 1 февруари:
" Заради интереса на Алексей Петров и поради невъзможността на Бойко Борисов да се откъсне от своята биография, сега вероятността на България да влезем в еврозоната, за която самият ГЕРБ е работила, е сложена под подозрение. "
Интересно ще бъде дали Лев Инс ще заведе искове към всички медии, които са правили или занапред ще стартират да вършат следствия дали има политически лобизъм, който слага частен интерес над общодържавен, откакто авторитетни политици намерено приказват за подобен, и дали парламентарното държание на голяма коалиция от пет партии може да се изясни само с грижата да не нарастнат застраховките.
В една демократична страна всички, в това число и фирмите, имат правото да отстояват ползите си в открит обществен разговор, с причини. Ако се пробват да задушават обществения спор и да постановат своя интерес над публичния, е прекомерно евентуално с бумерангов резултат сами да увредят частния си интерес.
Единствените гаранти за свободата на словото и на отбраната на публичния интерес са интензивността на гражданското общество и справедливостта на самостоятелния съд. А тяхната мощ даже може да провокира боязън и смирение у всеки, който дръзне да се постанова над всички с юмруци като през 90-те. България към този момент е въпреки всичко европейска страна, нали?
Тези самостоятелни по дух и финансиране медии не могат да бъдат нито купени, нито властово подчинени. Остава само опитът за частна правосъдна разпра.
Ето каква е същинската цел
Случаят с невиждания иск за 1 милион лв. от Лев Инс към Медиапул е точно опит за разпра, тъй като явно не цели обезщетение за накърнена известност на застрахователната компания, а унищожаването на уеб страницата – той не би могъл да съществува, в случай че искът бъде задоволен.
Но освен размерът на желае свидетелства каква е същинската цел на начинанието. Самата рекламация за обезщетение свидетелства за цялостно неглижиране на публичния интерес.
В обявата, станала причина за правосъдното дело, се касае за така наречен Зелена карта, която визира милиони консуматори, само че също и имиджа на България, която рискува да бъде изхвърлена от интернационалната система за автомобилни застраховки, в която членуват 48 страни. Но и с несъдебно око ясно се вижда, че обявата освен е ориентирана към проблем с висок публичен интерес, само че и че тя е основана на изявление на министър, представен в държавна стенограма, като е потърсено и мнението на засегнатата страна.
Всичко това категорично е маркирано от редица авторитетни организации, алармирали за случая. Сред тях е и " Репортери без граници “, която укорява българската застрахователна компания, че злоупотребява с желае си и я приканва да го отдръпна.
Класически случай на " дело-шамар "
Подобен вид искове красноречиво се класифицират с израза " дела-шамари " (SLAPPs) – подобен за " Репортери без граници " е и казусът с Медиапул. С сходни каузи нормално се сплашват публицисти, изтощава се ресурсът на медията, дадена на съд, и се дава явен сигнал на останалите медии да не се занимават с избрани тематики, компании и персони.
Общественият интерес обаче зад този случай е доста по-сериозен от това дали са предпазени ползите на застрахованите, какви са финансовите връзки на застрахователя с задграничните му контрагенти и какъв е имиджът на страната ни. Той опира до общонационалния интерес за участието на България в еврозоната.
От Европейски Съюз ясно споделиха предходната година, че България би трябвало да подсигурява заплащанията си по Зелената карта, другояче няма да получи зелена светлина за участие в еврозоната, даже да извърши останалите критерии. Затова служебното държавно управление внесе в края на последния парламент допълнения в Закона за застраховането, които бяха подкрепени от всички работодателски организации.
Депутатите от ГЕРБ, Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия, " Възраждане " и " Български напредък " обаче провалиха гледането на законопроекта в икономическата комисия. Така пътят на България към еврозоната се оказа пленник на частен корпоративен интерес.
Съпредседателят на " Демократична България " Христо Иванов го съобщи в прав текст в изявление за Би Ти Ви на 1 февруари:
" Заради интереса на Алексей Петров и поради невъзможността на Бойко Борисов да се откъсне от своята биография, сега вероятността на България да влезем в еврозоната, за която самият ГЕРБ е работила, е сложена под подозрение. "
Интересно ще бъде дали Лев Инс ще заведе искове към всички медии, които са правили или занапред ще стартират да вършат следствия дали има политически лобизъм, който слага частен интерес над общодържавен, откакто авторитетни политици намерено приказват за подобен, и дали парламентарното държание на голяма коалиция от пет партии може да се изясни само с грижата да не нарастнат застраховките.
В една демократична страна всички, в това число и фирмите, имат правото да отстояват ползите си в открит обществен разговор, с причини. Ако се пробват да задушават обществения спор и да постановат своя интерес над публичния, е прекомерно евентуално с бумерангов резултат сами да увредят частния си интерес.
Единствените гаранти за свободата на словото и на отбраната на публичния интерес са интензивността на гражданското общество и справедливостта на самостоятелния съд. А тяхната мощ даже може да провокира боязън и смирение у всеки, който дръзне да се постанова над всички с юмруци като през 90-те. България към този момент е въпреки всичко европейска страна, нали?
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ