Към ЕС или към задънена улица: Накъде вървят Западните Балкани
Когато Жан-Клод Юнкер стана ръководител на Европейската комисия, даде ясно да се разбере, че бъдещото разширение на Европейския съюз не е част от главния дневен ред на Брюксел, отразявайки умората от приемането на нови страни членки, която завладя Европа, написа някогашният шведски министър председател и външен министър Карл Билд в коментар за Европейския съвет за външна политика.
Юнкер категорично акцентира, че по време на мандата му няма да има разширение на Европейски Съюз. Изказването му бе като леден душ за балканските страни, които се опитваха да употребяват очакванията за еврочленство като лост за проектите си за вътрешни промени.
Постепенно обаче пристигна осъзнаването, че новият метод е бил неверен, написа Билд. Западните Балкани не престават да бъдат нестабилна зона и един застой в процеса на разширение евентуално ще навреди на европейската непоклатимост. Бежанската рецесия, която стартира през есента на 2015 година, бе доказателство за смисъла на района за останалите страни от Европейски Съюз. Ето за какво съгласно Билд сега има интерес от възкръсване на процеса на разширение с тези страни.
Новата тактика на Европейската комисия за Западните Балкани цели да трансформира този възобновен интерес към района в съответни политики. Тя предлага вероятност за най-напредналите в процеса, Сърбия и Черна гора, да станат членки на Европейски Съюз през 2025 година и кани останалите също да ги догонят. Според Карл Билд дали това е реалистично или не следва да се види. Комисията ще показа шест разнообразни " водещи " начинания, които да оказват помощ на страните да напреднат. Страните членки ще имат думата за тактиката, когато изготвят заключенията си на Европейския съвет през юни. Преди това българското председателство на Съвета на Европейски Съюз ще провежда специфична среща сред водачите на Европейски Съюз и на Западните Балкани в София през май.
Дори и да има цялостна поддръжка за упоритостите, изразени от еврокомисията, разширението остава политически сензитивен въпрос за доста страни и процесът елементарно може да бъде осуетен от популистки сили, разяснява Билд.
Има три провокации, които съгласно него всяка страна кандидатка би трябвало да преодолее, с цел да стане член на Европейски Съюз през 2025 година - вътрешни промени, двустранни разногласия и подготвеност на Европейски Съюз.
Вътрешните промени
В свое известие еврокомисията нарисува мрачна картина на обстановката във въпросните страни. Според Брюксел там се следят връзки с проведената престъпност и корупция на всички равнища в държавното управление и администрацията, както и засилено преплитане сред публичните и частните ползи. Всичко това подхранва възприятието за безотговорност и неравноправие. Друг проблем е необятната политическа интервенция и надзор върху медиите.
Освен това сериозни детайли от стопанските системи в района не са конкурентоспособни, следят се несъразмерна политическа интервенция и недорасъл частен бранш. Според еврокомисията " нито една от страните на Западните Балкани не може да бъде сметната за функционираща пазарна стопанска система, нито пък има способността да се оправи с конкурентния напън и пазарните сили в съюза ".
Перспективата за еврочленство през 2025 година значи, че договарянията за присъединение би трябвало да приключат през 2023 година, с цел да има време за ратификация от националните и от Европейския парламент. Това оставя на водещите страни малко повече от четири години, с цел да поправят значителните дефекти в обществата и в стопанските системи си, отбелязва Билд.
Двустранните въпроси
Еврокомисията категорично изисква всички двустранни разногласия сред другите страни да бъдат решени, преди те да станат членки на Европейски Съюз. Това изискване е обвързвано с горчивия опит от последствията, когато разногласията не са били решавани преди еврочленството, да вземем за пример в тази ситуация с Хърватия и Словения и морската им граница. То може да бъде същинска спирачка, що се отнася до разширението към Балканите, счита Карл Билд.
Като част от разногласието за името на Македония сред Скопие и Атина Гърция блокира всевъзможен прогрес на Македония към участие в НАТО или Европейски Съюз. Дали въпросът ще бъде решен по финален или краткотраен метод през идващите няколко месеца ще бъде от основно значение за цялата тактика за разширението. Ако този спор не може да бъде сподавен, това ще хвърли сянка на подозрение върху способността да се разрешат няколко други най-малко толкоз сложни въпроси. Повечето са свързани с Хърватия и мнението на комисията, че те би трябвало да бъдат решени, дава на Хърватия мощна позиция в диспутите. Най-сложният е въпросът за 135-километровата граница по р. Дунав сред Сърбия и Хърватия.
Според Билд най-критичният от всички двустранни въпроси визира връзките сред Косово и Сърбия. Еврокомисията показва, че " дейно и всестранно нормализиране на връзките сред Белград и Прищина " е незабавно належащо, и приканва за " всеобхватно, правно обвързващо съглашение за нормализиране на връзките " като изискване за напредъка на Сърбия и Косово по европейските им пътища.
Това няма да бъде елементарно. Общественото мнение в Сърбия към момента не е готово да одобри публично признание на Косово за самостоятелна страна, а политическото мнение в Косово евентуално няма да одобри нищо по-малко от това. Европейски Съюз е разграничен по въпроса, като пет страни членки не признават независимостта на Косово.
Освен това съгласно Билд е малко евентуално Русия да се сдържи от това да изрази поддръжката си за сръбската позиция, с което ще направи борбата за публичното мнение в страната още по-трудна.
Готовността на Европейски Съюз
Не е изцяло ясно какво има поради еврокомисията, когато споделя, че " съюзът би трябвало да бъде по-силен и по-здрав, преди да стане по-голям ". Това изказване съгласно Билд наподобява отразява класическото съмнение, че разширението може да отслаби съюза по някакъв метод. По думите му би трябвало да се напомни, че всяко настрана разширение е срещало вътрешна опозиция на това съображение, само че не може да се отхвърли, че днешният Европейски Съюз е по-силен спрямо тогавашната Европа на шестте.
По един въпрос комисията е ясна, показва Билд. Тя споделя, че е нужен по-ефективен механизъм, който да подсигурява, че могат да се вземат ефикасни ограничения за справяне със систематични нарушавания на европейските полезности от която и да е страна от Европейски Съюз, както и че през октомври ще показа предложение в това отношение. Според еврокомисията договорите за присъединение могат да дават правна рамка за сходен механизъм, който да бъде открит " в границите на договорите ".
Това е по-лесно да се каже, в сравнение с да се направи, счита Билд, и ще зависи в огромна степен от развиването на сегашния спор с Полша. Малко евентуално е да има единно единодушие за разновидността Брюксел да получи спомагателни пълномощия в това отношение. А в случай че комисията желае да уреди въпроса с присъединяващите се страни, ще може да го направи единствено с мандат от страните членки.
Освен това едно вероятно разширение с всички страни страни от Западните Балкани ще усили еврокомисията от 27 до 33 членове, а даже и в този момент съществува мнението, че тя е прекомерно огромна.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Европредседателството (167)
Юнкер категорично акцентира, че по време на мандата му няма да има разширение на Европейски Съюз. Изказването му бе като леден душ за балканските страни, които се опитваха да употребяват очакванията за еврочленство като лост за проектите си за вътрешни промени.
Постепенно обаче пристигна осъзнаването, че новият метод е бил неверен, написа Билд. Западните Балкани не престават да бъдат нестабилна зона и един застой в процеса на разширение евентуално ще навреди на европейската непоклатимост. Бежанската рецесия, която стартира през есента на 2015 година, бе доказателство за смисъла на района за останалите страни от Европейски Съюз. Ето за какво съгласно Билд сега има интерес от възкръсване на процеса на разширение с тези страни.
Новата тактика на Европейската комисия за Западните Балкани цели да трансформира този възобновен интерес към района в съответни политики. Тя предлага вероятност за най-напредналите в процеса, Сърбия и Черна гора, да станат членки на Европейски Съюз през 2025 година и кани останалите също да ги догонят. Според Карл Билд дали това е реалистично или не следва да се види. Комисията ще показа шест разнообразни " водещи " начинания, които да оказват помощ на страните да напреднат. Страните членки ще имат думата за тактиката, когато изготвят заключенията си на Европейския съвет през юни. Преди това българското председателство на Съвета на Европейски Съюз ще провежда специфична среща сред водачите на Европейски Съюз и на Западните Балкани в София през май.
Дори и да има цялостна поддръжка за упоритостите, изразени от еврокомисията, разширението остава политически сензитивен въпрос за доста страни и процесът елементарно може да бъде осуетен от популистки сили, разяснява Билд.
Има три провокации, които съгласно него всяка страна кандидатка би трябвало да преодолее, с цел да стане член на Европейски Съюз през 2025 година - вътрешни промени, двустранни разногласия и подготвеност на Европейски Съюз.
Вътрешните промени
В свое известие еврокомисията нарисува мрачна картина на обстановката във въпросните страни. Според Брюксел там се следят връзки с проведената престъпност и корупция на всички равнища в държавното управление и администрацията, както и засилено преплитане сред публичните и частните ползи. Всичко това подхранва възприятието за безотговорност и неравноправие. Друг проблем е необятната политическа интервенция и надзор върху медиите.
Освен това сериозни детайли от стопанските системи в района не са конкурентоспособни, следят се несъразмерна политическа интервенция и недорасъл частен бранш. Според еврокомисията " нито една от страните на Западните Балкани не може да бъде сметната за функционираща пазарна стопанска система, нито пък има способността да се оправи с конкурентния напън и пазарните сили в съюза ".
Перспективата за еврочленство през 2025 година значи, че договарянията за присъединение би трябвало да приключат през 2023 година, с цел да има време за ратификация от националните и от Европейския парламент. Това оставя на водещите страни малко повече от четири години, с цел да поправят значителните дефекти в обществата и в стопанските системи си, отбелязва Билд.
Двустранните въпроси
Еврокомисията категорично изисква всички двустранни разногласия сред другите страни да бъдат решени, преди те да станат членки на Европейски Съюз. Това изискване е обвързвано с горчивия опит от последствията, когато разногласията не са били решавани преди еврочленството, да вземем за пример в тази ситуация с Хърватия и Словения и морската им граница. То може да бъде същинска спирачка, що се отнася до разширението към Балканите, счита Карл Билд.
Като част от разногласието за името на Македония сред Скопие и Атина Гърция блокира всевъзможен прогрес на Македония към участие в НАТО или Европейски Съюз. Дали въпросът ще бъде решен по финален или краткотраен метод през идващите няколко месеца ще бъде от основно значение за цялата тактика за разширението. Ако този спор не може да бъде сподавен, това ще хвърли сянка на подозрение върху способността да се разрешат няколко други най-малко толкоз сложни въпроси. Повечето са свързани с Хърватия и мнението на комисията, че те би трябвало да бъдат решени, дава на Хърватия мощна позиция в диспутите. Най-сложният е въпросът за 135-километровата граница по р. Дунав сред Сърбия и Хърватия.
Според Билд най-критичният от всички двустранни въпроси визира връзките сред Косово и Сърбия. Еврокомисията показва, че " дейно и всестранно нормализиране на връзките сред Белград и Прищина " е незабавно належащо, и приканва за " всеобхватно, правно обвързващо съглашение за нормализиране на връзките " като изискване за напредъка на Сърбия и Косово по европейските им пътища.
Това няма да бъде елементарно. Общественото мнение в Сърбия към момента не е готово да одобри публично признание на Косово за самостоятелна страна, а политическото мнение в Косово евентуално няма да одобри нищо по-малко от това. Европейски Съюз е разграничен по въпроса, като пет страни членки не признават независимостта на Косово.
Освен това съгласно Билд е малко евентуално Русия да се сдържи от това да изрази поддръжката си за сръбската позиция, с което ще направи борбата за публичното мнение в страната още по-трудна.
Готовността на Европейски Съюз
Не е изцяло ясно какво има поради еврокомисията, когато споделя, че " съюзът би трябвало да бъде по-силен и по-здрав, преди да стане по-голям ". Това изказване съгласно Билд наподобява отразява класическото съмнение, че разширението може да отслаби съюза по някакъв метод. По думите му би трябвало да се напомни, че всяко настрана разширение е срещало вътрешна опозиция на това съображение, само че не може да се отхвърли, че днешният Европейски Съюз е по-силен спрямо тогавашната Европа на шестте.
По един въпрос комисията е ясна, показва Билд. Тя споделя, че е нужен по-ефективен механизъм, който да подсигурява, че могат да се вземат ефикасни ограничения за справяне със систематични нарушавания на европейските полезности от която и да е страна от Европейски Съюз, както и че през октомври ще показа предложение в това отношение. Според еврокомисията договорите за присъединение могат да дават правна рамка за сходен механизъм, който да бъде открит " в границите на договорите ".
Това е по-лесно да се каже, в сравнение с да се направи, счита Билд, и ще зависи в огромна степен от развиването на сегашния спор с Полша. Малко евентуално е да има единно единодушие за разновидността Брюксел да получи спомагателни пълномощия в това отношение. А в случай че комисията желае да уреди въпроса с присъединяващите се страни, ще може да го направи единствено с мандат от страните членки.
Освен това едно вероятно разширение с всички страни страни от Западните Балкани ще усили еврокомисията от 27 до 33 членове, а даже и в този момент съществува мнението, че тя е прекомерно огромна.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Европредседателството (167)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ