Горан Благоев разкри гафовете на Радев и Йотова
Когато приказваме за достолепието и народен суверенитет, не може да не отбележим и този скръбен факт, че през днешния ден на 3 март за първи път президентът не участва на издигането на националното знаме в София. Не знам какъв е този чудноват интерес към наличие на Шипка.
Винаги на 3 март издигането на националния трикольор става в наличието на президента на републиката. 3 март преди да е ден на Сантефанския мир и Руско-турската война в нашия календар е народен празник, т.е. това е празникът на нашата държавност. Еманацията на тази държавност е президентът и когато той не е на мястото, където се прави държавната гала – какво да си мислим ние елементарните простосмъртни жители. Това съобщи в собствен коментар пред Faktor.bg историкът и богослов Горан Благоев.
Тази година при издигането на трибагреника формалното държавно лице бе министърът на защитата Каракачанов. Нищо персонално нямам срещу него. Той на всичко от горната страна е и историк, и добре знае смисъла на държавната символика и на празнуваните събития. Но в последна сметка не е равнището на министъра на защитата да бъде главно настоящо лице на тази държавна гала. Мястото на президента Радев не е на Шипка на този ден.
Обикновено на 3 март на Шипка се е качвал ръководителят на Народното събрание или вицепрезидентът. Но президентът постоянно е бил в София, подчертава Благоев. Според него през вчерашния ден се случи и още нещо парадоксално - нормално президентът произнася едно слово преди тържествената заря инспекция. Вчера бяхме очевидци на две слова на президента – едното на Шипка в 11 ч, а другото в София, към 18 часа. На какво наподобява това?
Дали Радев не отде на Шипка, с цел да прави компания на съветския патриарх, само че и с цел да омаловажи наличието на ръководителя на Народното събрание Цвета Караянчева? Става дума за една некрасива политическа конкуренция. Радев е президент на всички българи и би трябвало да въплъщава националното ни единение.
Да, Шипка е знак на националното ни единение и българската независимост, доколкото и опълченците въплъщават националното единение на българите на задачите Балканите. Но в последна сметка държавен глава върви на Шипка август месец, когато се отбелязва годишнина от боевете на славния връх. Меко кзано Радев и протоколът му позволяват по този метод гаф.
До в този момент нито един негов предходник не го е допускал. Дори и когато Путин дойде за 3 март, и президент и негов хазаин беше Първанов, този народен протокол не бе нарушен. Първанов участва на издигането на националния трикольор, а след това двамата с Путин отидоха на Шипка. Но Първанов си зачете държавния протокол. За първи път ставаме очевидци на такова неуважение на държавната обичаи. Меко казано, мен като български жител това ме наскърбява, безапелационен е Благоев.
Той е впечатлен и от метода, по който съветският патриарх Кирил бе посрещнат в България. Посрещането му демонстрира, че визитата му не е единствено църковна и надали има подозрение за това. За първи път откогато висши църковни йерарси и глави на църкви посещават България, те не са посрещани на такова високо равнище. Да отиде вицепрезидент да го посрещне, това значи, че на тази аудиенция се гледа от българска страна освен като на църковна. Доста необичайно беше държанието на вицепрезидента Йотова. В рамките на общоприетата църковна традиция тя вярно целуна ръка на съветския патриарх, само че необяснимо беше това коленичене, поклон, който не мога да схвана.
В последна сметка дори и на папата по този начин не целуват ръка. Преди време си припомням, че свещеник Тихон по някакъв остарял римски бит беше коленичели пред папата в символ на почитание. Тогава го разпердушиниха този свещеник.
Сега виждаме Илияна Йотова да прикляка пред съветския патриарх. Този жест напълно не припомня за достолепието и суверенитета на страната, която тя би трябвало да съставлява, изяснява историкът.
Винаги на 3 март издигането на националния трикольор става в наличието на президента на републиката. 3 март преди да е ден на Сантефанския мир и Руско-турската война в нашия календар е народен празник, т.е. това е празникът на нашата държавност. Еманацията на тази държавност е президентът и когато той не е на мястото, където се прави държавната гала – какво да си мислим ние елементарните простосмъртни жители. Това съобщи в собствен коментар пред Faktor.bg историкът и богослов Горан Благоев.
Тази година при издигането на трибагреника формалното държавно лице бе министърът на защитата Каракачанов. Нищо персонално нямам срещу него. Той на всичко от горната страна е и историк, и добре знае смисъла на държавната символика и на празнуваните събития. Но в последна сметка не е равнището на министъра на защитата да бъде главно настоящо лице на тази държавна гала. Мястото на президента Радев не е на Шипка на този ден.
Обикновено на 3 март на Шипка се е качвал ръководителят на Народното събрание или вицепрезидентът. Но президентът постоянно е бил в София, подчертава Благоев. Според него през вчерашния ден се случи и още нещо парадоксално - нормално президентът произнася едно слово преди тържествената заря инспекция. Вчера бяхме очевидци на две слова на президента – едното на Шипка в 11 ч, а другото в София, към 18 часа. На какво наподобява това?
Дали Радев не отде на Шипка, с цел да прави компания на съветския патриарх, само че и с цел да омаловажи наличието на ръководителя на Народното събрание Цвета Караянчева? Става дума за една некрасива политическа конкуренция. Радев е президент на всички българи и би трябвало да въплъщава националното ни единение.
Да, Шипка е знак на националното ни единение и българската независимост, доколкото и опълченците въплъщават националното единение на българите на задачите Балканите. Но в последна сметка държавен глава върви на Шипка август месец, когато се отбелязва годишнина от боевете на славния връх. Меко кзано Радев и протоколът му позволяват по този метод гаф.
До в този момент нито един негов предходник не го е допускал. Дори и когато Путин дойде за 3 март, и президент и негов хазаин беше Първанов, този народен протокол не бе нарушен. Първанов участва на издигането на националния трикольор, а след това двамата с Путин отидоха на Шипка. Но Първанов си зачете държавния протокол. За първи път ставаме очевидци на такова неуважение на държавната обичаи. Меко казано, мен като български жител това ме наскърбява, безапелационен е Благоев.
Той е впечатлен и от метода, по който съветският патриарх Кирил бе посрещнат в България. Посрещането му демонстрира, че визитата му не е единствено църковна и надали има подозрение за това. За първи път откогато висши църковни йерарси и глави на църкви посещават България, те не са посрещани на такова високо равнище. Да отиде вицепрезидент да го посрещне, това значи, че на тази аудиенция се гледа от българска страна освен като на църковна. Доста необичайно беше държанието на вицепрезидента Йотова. В рамките на общоприетата църковна традиция тя вярно целуна ръка на съветския патриарх, само че необяснимо беше това коленичене, поклон, който не мога да схвана.
В последна сметка дори и на папата по този начин не целуват ръка. Преди време си припомням, че свещеник Тихон по някакъв остарял римски бит беше коленичели пред папата в символ на почитание. Тогава го разпердушиниха този свещеник.
Сега виждаме Илияна Йотова да прикляка пред съветския патриарх. Този жест напълно не припомня за достолепието и суверенитета на страната, която тя би трябвало да съставлява, изяснява историкът.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ