Просвещението
Когато приказваме или четем за Философския камък, то тя се смята за легенда. Кой може да повярва, че има несъмнено вещество, чието потребление трансформира най-простата железна сплав в златни или сребърни кюлчета. Освен това се твърди, че с помощта на това мистериозно нещо е допустимо, стига да желаете, да удължите живота си или да създадете балсам, който да дава здраве и безкрайна младост. Едва при започване на търсенето мистериозното вещество е наречено метафизичен камък. Впоследствие той е преименуван и наименуван „ първична материя “.
Алхимиците прекарали доста години в безкрайни опити. Именно те основали основата на актуалните науки, като металургия или химия, като главната им цел е била да открият първичната материя, останала непостижима за тях. Можете да се възхищавате на приказките за търсенето на философския камък, само че същинската история за него е неясно жестока, разбиваща ориста на хиляди хора.
Според историческите документи
първият човек, собственик на магически камък, е бил гражданин на Древен Египет, Хермес Трисмегист. Не е известно сигурно дали този исторически воин е действителен или именит. Може би приказваме за античния египетски господ, наименуван Тот? На гроба на Трисмегист са открити записи, наречени плочките на Хермес. На камъка са издълбани тринадесет заповеди, отправени към бъдещите генерации.
Трябва да се означи, че Трисмегист е написал доста книги, само че, за жалост, множеството от тях са били изгорени дружно с Александрийската библиотека, а останалите, съгласно историческите документи, са били скрити, чието местонахождение остава незнайно. Оцелели са единствено няколко не изключително сполучливи превода на книгите на първия алхимик на Земята. По този метод рецептата за първичната материя на Хермес е била изгубена.
Вторият притежател на философския камък се смята за цар Мидас, който съгласно легендата го е получил от самия Дионис. Според една от легендите за философския камък и цар Мидас е, че каквото и да се допре до камъка, всичко се превръщало в злато. Звучи красиво, само че правилно ли е това? Известно е, че Мидас е имал златни мини, ситуирани във Франция. Може би източникът на приемане на златото в съкровищницата му няма загадка, само че е много монотонен.
Вълна от търсачи на рецептата на мистериозния камък стартира в средата на 10 век. Така, един път британският монарх Едуард инструктирал своя алхимик да му направи повече злато, осигурявайки му всичко належащо за това прекарване. Тогава алхимикът му извършил заповедта. Златото се оказало с доста високо качество. Няколко монети, изсечени от него, се съхраняват в музеите в Англия.
Друга историческа тайнственост.
За доста къс интервал от време император Рудолф II придобил голям ресурс от благородни метали. Всички знаели, че монархът има доста малко ресурси от благородни метали и внезапно такова благосъстояние. Също по този начин това злато било, изненадващо, извънредно чисто и висококачествено, което по това време не било механически осъществимо.
За страдание множеството алхимици, постоянно, мамили своите клиенти. Например, един шарлатански алхимик взел парче желязо, разтопил го и, откакто направил няколко заклинания с магическата си пръчка над метала, сервира втвърдения метал с малко парче злато на изумената аудитория. Трикът бил единствено в сръчността на измамника. Когато правел своите заклинания над метала, той незабелязано хвърлил същинско парче злато във врящия метал.
Много надарени учени и откриватели се пробвали да намерят Философския камък. Сред тях били Роджър Бойл и Исак Нютон. Има версия, че известният алхимик Никола Фламел е бил изпреварил Нютон в търсенето на първичната материя. Веднъж неповторимата антична еврейска книга попада в ръцете на Фламел. Един остарял бедняк му я продавана улицата. Самата книга била позлатена, а страниците били направени от отсечена кора на млади дървета. Уникалния етюд бил наименуван „ Книгата на евреина Авраам “. На Фламел му лишило доста време, с цел да преведе книгата, която била написана благодарение на антични еврейски знаци и кабалистични знаци. Нещо повече, още на първата страница било написано предизвестие за гибелта на този, който се осмели да я прочете. Двайсет години по-късно Фламел съумява да дешифрира записите в книгата и сякаш открива тайната на философския камък. Веднага се популяризирали клюки, че фамилната двойка Фламелс бързо забогатяла.
Слухът за надарения алхимик се популяризирала из цяла Европа. От необикновен интерес за обществеността са били книгите, написани от Фламел. В тях сполучливия академик описвал живота си и историята на алхимичната книга, с помощта на която разкрил тайната на първичната материя.
Останал самичък, след гибелта на жена си, Фламел стартира да харчи всичките си пари за щедрост – построява църкви, приюти за небогати, болници…
Въпреки че формалната дата
на гибелта му е 1417 година, мнозина казвали, че Фламел е фалшифицирал гибелта си, а самият той отпътувал за Тибет, в търсене на мистериозната Шамбала. Човек може да не има вяра в заминаването му в Шамбала, само че когато гробницата на Фламел била отворена през 16 век, се оказва, че тя е празна. Има доказателства, че през 18 век Фламел е бил виждан в турска провинция, и това е четири века след неговата гибел!
През 1700 година, по време на пътуванията си на Изток, френският доктор Пол Лука се среща със светец, който наподобява на към 30 години, само че се оказва, че действителната му възраст е 100 години! Той споделил на пътешественика, че живее в отдалечена обител на мъдреци и остава млад с помощта на философския камък, даден му от самия Никола Фламел. Дервиш уверил, че Фламел и брачната половинка му са живи, както и граф Сен Жермен.
Интересна е ориста на трактата „ Книгата на еврейския Авраам “. След „ въображаемата “ гибел на Фламел тя не е открита, само че по-късно тя се появява в архивите на кардинал Ришельо, чиито подчинени претърсват всички къщи на Фламел след гибелта му.
Много хора знаят за Фламел, само че историците ще дадат доста образци, когато алхимиците ненадейно са станали доста богати хора. Например, един Джордж Рипли, който е живял през XV век, е дарил голяма по това време сума от 100 хиляди лири на Ордена на Свети Йоан Йерусалимски (при настоящия обменен курс тази сума е към Щатски долар 1 милиарда щатски долара). Ловът за злато не подминал и известния астроном Т. Брахе, който построил лаборатория до своята обсерватория, където провел многочислени опити за промяна на субстанции.
През 17 век шотландският адепт Александър Сетон, в наличието на учени от най-известните университети, разтопил примес от сяра с олово в резервоар, след което добавил към сместа незнаен жълт прахуляк, разбъркал сместа с стоманен кол в продължение на няколко минути и когато той потушил огъня, експертите видяли най-чистото злато, което преди този момент са виждали. По заповед на курфюрста на Саксония Александър, той бил хванат и малтретиран, само че в никакъв случай не разкрил тайната си. С помощта на полски аристократ той съумява да избяга от подземията и в символ на признателност за спасението си Александър дава на поляка останките от Философския камък. След това се губят следите на Философския камък, който преди този момент е принадлежал на Александър Сетон.
Съвременните учени считат за изцяло допустимо съществуването на способи, които трансформират едно вещество в друго. Единственият въпрос, е по какъв начин алхимиците, притежаващи единствено знанията на средновековната просвета, могат да реализират такива зашеметяващи резултати? Засега науката не може да даде отговор на този въпрос. Дори да предположим, че античните са съумели да основат еликсира на безконечната младост по този метод, тогава представителите на античната цивилизация могат да оцелеят и до през днешния ден. И даже може би те са измежду нас, кой знае!
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
