Владо Перев: Зоран Заев заби кол в сърцето на вампирския македонистки комунизъм |
„ Когато гледате изявлението на македонския министър председател Зоран Заев пред българската организация БГНЕС, човек остава с усещането, че участва на някакво ново, превъзходно признание, събитие, което основава чувството, че някак си персонално присъствате на десанта в Нормандия в „ най-дългия ден “, на деня на рухването на Третия райх или рухването на ненавижданата от всички нас Берлинска стена. Всичко, което Заев сподели, беше правилно, ясно и недвусмислено, всичко това беше написано от дълго време във всички книги и пасквили, оповестени от нашия Институт за национална история, само че в този момент тълкувани тъкмо и ясно. Веднага пристигнаха рецензиите и митингите, само че всичко прилича тези мощни и значителни летни дъждове, ненужни на никого и които не носят със себе си благодат, а единствено наводнения и нещастия. Това написа Владимир Перев в публикация за скопското електронно издание „, предадена без редакторска интервенция от
Честно казано, чаках тези исторически думи и фрази за нашите връзки с България, фрази, които също отварят тесния път към нашето лично македонско национално помиряване със себе си, да бъдат казани от Любчо Георгиевски. Сигурен съм, че той би го направил доста по-елегантно и безболезнено за македонските „ патриоти “, потънали в личните си илюзии за нашия „ арийски “ и не знам още какъв исторически генезис и език. Но „ времето продава дървата “, а времето на Георгиевски не беше най-подходящото за сходни изказвания. Въпреки това точно той беше основателят на нашето национално помиряване и беше извънредно правилен в поддръжката си към Заев във връзка с вярното пояснение на позициите на министър-председателя. Очевидно „ другарството “ на Георгиевски с Екатерина Захариева и българските водачи дава някои позитивни резултати.
Около цялото неспокойствие с изявлението на Заев беше забравено едно нещо - споделя ли Заев истината. Това беше значителното, което Георгиевски удостовери. Всичко останало са празни приказки. Някои хора са засегнати, други се усещат излъгани и манипулирани, само че това са естествени реакции към истината, чута от хора, които са привикнали да живеят в свят на машинация и брутални операции. Най-важното е, че никой не го упреква в грешки, всички споделят, че Заев е умилостивявал, че българският му е бил „ комичен “, че езикът на тялото му не коствал и други сходни квази психически нелепости. Какъв български, какви пет лв., Заев е от Струмица, а цяла Струмица знае този македонски език по-малко от всяко дете на седем години от моя Прилеп. Дори хората от Прилеп мъчно се оправят с езика на своя Коневски и мъчно се оправят с (просръбските) букви и звуците њ, ќ и други сходни. Таня там към момента е Тайна, а коньот е кон, само че нищо, значимото е, че се разбираме! И другите огромни езици имат сходни проблеми. В арабския свят всяко дете приказва езика вярно единствено в Саудитска Арабия, до момента в който всички останали, даже и да са високообразовани араби, имат проблеми със личната си диалектологична среда, тъй че никой не им се подиграва. Това нещо е обикновено там.
Вербалната ненавист води до вербална нелепост. Чуваме по какъв начин Красимир Каракачанов бил образувал „ своя “ Македонски теоретичен институт (МНИ) и на всичкото от горната страна разпределя малко пари българския бюджет. Истината обаче е, че МНИ се образува в средата на двадесетте години на предишния век и най-големи заслуги за това има Ванче Михайлов. Той е и основателят на института, и на материалната база, а институтът е нещо като предверието на Българската академия на науките. МНИ постоянно е бил финансиран от страната до 1944 година, когато на власт идват българските безродници, сталинистките комунисти и пияницата Георги Димитров. Той е възобновен незабавно след рухването на Тодор Живков и незабавно е субсидиран от новата проевропейска България.
Интервюто на Заев пред БГНЕС затвори всички порти за тъжби от Македония до европейските институции. Твърденията на македонската съпротива и българските соросоиди, че „ никой не схваща и не поддържа България в Европейски Съюз “ по отворените въпроси с Македония, са погрешни. Да обвиняваш българите във фашизъм, да отидеш в Берлин и да се оплачеш от фашистите и даже да очакваш фрау Меркел да те поддържа, е чисто безумство. С такива лудости, от които някой се пробва да завоюва политически активи, може да успее единствено някой при нас, македонците.
Смешни са и реакциите на политиците от предишното. Стари и забравени лица, които, в случай че някой си спомня за тях, си ги спомня единствено поради претърпените бедствия, които са донесли на страната си. Някой би трябвало да им каже, че концепциите им постоянно са били скверни, износени и неразбираеми, а през днешния ден са покрити със сериозна доза мухъл. Бранко Цървенковски замрази участието си в СДСМ, а Илинка Митрева и фикусът (Кара) Георге Иванов щели да пазят македонската еднаквост. Господи боже, още ли някой се сеща за тях и кому са нужни... те и до момента бяха ненужни на европейската политика на Македония.
Когато гледах изявлението на Заев, си спомних забравената творба на Гогол „ Тарас Булба “. Нещастният Тарас убива сина си Андрей, единствено тъй като обича безумно полските католици и минава на полска страна, против татко си и против своите православни казаци. Като в някоя антична покруса, Тарас убива сина си с думите „ Аз те сътворих, аз и ще те убия. “ Затова КПМ (Комунистическата партия на Македония) на Лазо Колишевски „ роди “ македонизма, а наследникът й СДСМ, воден от техния настоящ хайлайф, „ умъртви “ безкритичен македонизъм. Въпросът е дали в този момент или тогава, на 2 август, се е случила или се случва „ нашата “ антична покруса.
Заев трансформира безсмислената македонска националистическа серпантина в македонските връзки с България в съвършен кръг и я затвори с превъзходен ход, поставяйки завършек на нашето безумство. Ако държавният македонизъм, основан на 2 август 1944 година в „ Св. Прохор Пчински “ беше историческото дело на КПМ, подкрепяна от Комунистическата партия на Югославия, тогава изявлението на Заев е прът в сърцето на вампирския македонистки комунизъм и отваряне на нови пътища към свободния европейски свят.
*Владимир Перев е македонски българин, някогашен ефирен публицист, работил в Македонската национална телевизия в интервала от 1968 до 2004 година. Баща му Харалампи Перев е български офицер, служил в Българската войска, и през двете международни войни, като за малко е определен от прилепчани за кмет на Прилеп преди определяне на българско ръководство. Перев следва право в Белград, Загреб и Скопския университет. Работи в Македонската национална телевизия, само че през 2004 година е уволнен поради пробългарските си прояви. Владимир Перев приспособява на македонски книжовен език и издава в Скопие през 2003 година „ 19 години в сръбските затвори. Спомени “ от Коце Ципушев.
Честно казано, чаках тези исторически думи и фрази за нашите връзки с България, фрази, които също отварят тесния път към нашето лично македонско национално помиряване със себе си, да бъдат казани от Любчо Георгиевски. Сигурен съм, че той би го направил доста по-елегантно и безболезнено за македонските „ патриоти “, потънали в личните си илюзии за нашия „ арийски “ и не знам още какъв исторически генезис и език. Но „ времето продава дървата “, а времето на Георгиевски не беше най-подходящото за сходни изказвания. Въпреки това точно той беше основателят на нашето национално помиряване и беше извънредно правилен в поддръжката си към Заев във връзка с вярното пояснение на позициите на министър-председателя. Очевидно „ другарството “ на Георгиевски с Екатерина Захариева и българските водачи дава някои позитивни резултати.
Около цялото неспокойствие с изявлението на Заев беше забравено едно нещо - споделя ли Заев истината. Това беше значителното, което Георгиевски удостовери. Всичко останало са празни приказки. Някои хора са засегнати, други се усещат излъгани и манипулирани, само че това са естествени реакции към истината, чута от хора, които са привикнали да живеят в свят на машинация и брутални операции. Най-важното е, че никой не го упреква в грешки, всички споделят, че Заев е умилостивявал, че българският му е бил „ комичен “, че езикът на тялото му не коствал и други сходни квази психически нелепости. Какъв български, какви пет лв., Заев е от Струмица, а цяла Струмица знае този македонски език по-малко от всяко дете на седем години от моя Прилеп. Дори хората от Прилеп мъчно се оправят с езика на своя Коневски и мъчно се оправят с (просръбските) букви и звуците њ, ќ и други сходни. Таня там към момента е Тайна, а коньот е кон, само че нищо, значимото е, че се разбираме! И другите огромни езици имат сходни проблеми. В арабския свят всяко дете приказва езика вярно единствено в Саудитска Арабия, до момента в който всички останали, даже и да са високообразовани араби, имат проблеми със личната си диалектологична среда, тъй че никой не им се подиграва. Това нещо е обикновено там.
Вербалната ненавист води до вербална нелепост. Чуваме по какъв начин Красимир Каракачанов бил образувал „ своя “ Македонски теоретичен институт (МНИ) и на всичкото от горната страна разпределя малко пари българския бюджет. Истината обаче е, че МНИ се образува в средата на двадесетте години на предишния век и най-големи заслуги за това има Ванче Михайлов. Той е и основателят на института, и на материалната база, а институтът е нещо като предверието на Българската академия на науките. МНИ постоянно е бил финансиран от страната до 1944 година, когато на власт идват българските безродници, сталинистките комунисти и пияницата Георги Димитров. Той е възобновен незабавно след рухването на Тодор Живков и незабавно е субсидиран от новата проевропейска България.
Интервюто на Заев пред БГНЕС затвори всички порти за тъжби от Македония до европейските институции. Твърденията на македонската съпротива и българските соросоиди, че „ никой не схваща и не поддържа България в Европейски Съюз “ по отворените въпроси с Македония, са погрешни. Да обвиняваш българите във фашизъм, да отидеш в Берлин и да се оплачеш от фашистите и даже да очакваш фрау Меркел да те поддържа, е чисто безумство. С такива лудости, от които някой се пробва да завоюва политически активи, може да успее единствено някой при нас, македонците.
Смешни са и реакциите на политиците от предишното. Стари и забравени лица, които, в случай че някой си спомня за тях, си ги спомня единствено поради претърпените бедствия, които са донесли на страната си. Някой би трябвало да им каже, че концепциите им постоянно са били скверни, износени и неразбираеми, а през днешния ден са покрити със сериозна доза мухъл. Бранко Цървенковски замрази участието си в СДСМ, а Илинка Митрева и фикусът (Кара) Георге Иванов щели да пазят македонската еднаквост. Господи боже, още ли някой се сеща за тях и кому са нужни... те и до момента бяха ненужни на европейската политика на Македония.
Когато гледах изявлението на Заев, си спомних забравената творба на Гогол „ Тарас Булба “. Нещастният Тарас убива сина си Андрей, единствено тъй като обича безумно полските католици и минава на полска страна, против татко си и против своите православни казаци. Като в някоя антична покруса, Тарас убива сина си с думите „ Аз те сътворих, аз и ще те убия. “ Затова КПМ (Комунистическата партия на Македония) на Лазо Колишевски „ роди “ македонизма, а наследникът й СДСМ, воден от техния настоящ хайлайф, „ умъртви “ безкритичен македонизъм. Въпросът е дали в този момент или тогава, на 2 август, се е случила или се случва „ нашата “ антична покруса.
Заев трансформира безсмислената македонска националистическа серпантина в македонските връзки с България в съвършен кръг и я затвори с превъзходен ход, поставяйки завършек на нашето безумство. Ако държавният македонизъм, основан на 2 август 1944 година в „ Св. Прохор Пчински “ беше историческото дело на КПМ, подкрепяна от Комунистическата партия на Югославия, тогава изявлението на Заев е прът в сърцето на вампирския македонистки комунизъм и отваряне на нови пътища към свободния европейски свят.
*Владимир Перев е македонски българин, някогашен ефирен публицист, работил в Македонската национална телевизия в интервала от 1968 до 2004 година. Баща му Харалампи Перев е български офицер, служил в Българската войска, и през двете международни войни, като за малко е определен от прилепчани за кмет на Прилеп преди определяне на българско ръководство. Перев следва право в Белград, Загреб и Скопския университет. Работи в Македонската национална телевизия, само че през 2004 година е уволнен поради пробългарските си прояви. Владимир Перев приспособява на македонски книжовен език и издава в Скопие през 2003 година „ 19 години в сръбските затвори. Спомени “ от Коце Ципушев.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ