Когато гледаш най-новия френски филм Тя“ – режисиран със замах

Когато гледаш най-новия френски филм „ Тя “ – режисиран със размах от Пол Верховен и написан на разказ от неприятния Филип Джиан – ти хрумват няколко неща. Първо, Верховен е роден, с цел да прави филми за дами психопати, второ, Изабел Юпер не инцидентно е гранд дамата на френското кино и трето, любовта и насилието може да са тъкмо толкоз заболели, колкото и вълнуващи.

На 63 години Изабел Юпер приема да играе ролята на сексапилна, тежка, съумяла и самостоятелна жена, която един следобяд бива насилена в дома си. Вместо да направи всичко това, което дамите вършат в тези обстановки – от позвъняване в полицията до рев – тя умерено и безшумно, незабелязано съвсем, бива захласната от концепцията за своя принудител и неговото разкриване.

Така сцена след сцена, кадър след кадър, Пол Верховен, със същото майсторство, с което ни водеше из болните глъбини на подсъзнанието на Катрин Трамел от „ Първичен инстинкт “, ни повежда из ненормалното семейство на Мишел Лебланк във кино лентата Elle или „ Тя “.

Мишел има някогашен брачен партньор, който чука млада йога инструктурка, от което тя вътрешно полудява. Притежава и възрастен ухажор, който с изключение на мъж на най-хубавата й другарка и нейна партньорка в работата, е скучен полов его фанатик, влюбен и обслужваш оная си работа с съвсем божествено благоговение. И несъмнено, има наследник с комплекси, който е твърдо решен да се ожени за локалната шаврантия, която е бременна от него. На фона на всичко това Мишел Лебланк развива необичайно полово привличане към младия си комшия, който живее с руса, бонбонеста и доста набожна жена.

Темите за секс, вяра, отнемане, възприятие за владеене на хора, обич, въпреки и ненормална, се преплитат ловко и се носят из кино лентата, със същото гладко наслаждение, с което се появява и парчето на Иги Поп – Lust for Life – иронично със заглавието си и паметно, поради наличието му в „ Трейнспотинг “.

„ Тя “ като цяло е филм, цялостен с препрадки, които ще се харесат на всеки – от киноман до елементарен перверзник.

Филип Джиан пък майсторски основава, за следващ път, шантавата среда на едно счупено и развалено семейство, което наподобява обикновено извън, само че както се случва в множеството случаи – е тотално сбъркано от вътрешната страна. Верховен взима неговия разказ и от своя страна прави един от най-хубавите психически секс трилъри за последната година. Двамата го умеят добре, а в композиция за несравними.

Насилието, сексът и любовта вървят ръка за ръка в „ Тя “. Трите детайла за неразривно свързани и не могат да съществуват един без различен, най-малко не в тази история. И не би трябвало.

От мощното полово напрежение сред всички персонажи, което се носи от всяка сцена, до кръвта сред краката на Изабел Юпер и семенната течност на нейния изнасилвач върху чаршафите й, сексът, любовта и даже най-първичното блъскане, са това, което движи сластната машина на „ Тя “.

„ Тя “, за разлика от останалите филми на Пол Верховен, е френски, сниман напълно във Франция и на родния й език. За задачата режисьорът научава езика с концепцията да комуникира по-добре с екипа си. И това звучи разумно, въпреки всичко Джиан написа за и във Франция. Но не е. Защото първичната концепция на Верховен е да направи кино лентата си в Америка. В едно свое изявление самият той споделя, че това концепцията за американски филм по тази книга, се оказала съвсем невъзможна, защото всички актриси, които попитал – от Никол Кидман до Шарън Стоун – му отказвали в минутата, щом прочетели сюжета. За зло или за положително, той бива заставен да придвижи продукцията в родната страна на нейния първоизточник и се свързва с два пъти по-възрастната от останалите актриси Изабел Юпер. Тя, може би като типична французойка, с ненаситност приема тази откачена роля и няма проблем с нищо полово в нея. От кръвта и изнасилването, през проявлението на голите й гърди, до механични секс подиуми с любовника и държането на пениси, тя играе Мишел Лебланк все едно го е правила цялостен живот.

Което я прави съвършена за ролята и когато гледате „ Тя “ ще осъзнаете, че Юпер в действителност е единственият вероятен избор.

Освен първият френски филм на холандеца и първият филм, който Верховен прави напълно с френски екип, лишавайки се от удобството да работи с холандското си крю, това е и едвам вторият филм на режисьора, който бива селектиран за фестивала в Кан.

„ Тя “ е номиниран за „ Златна палма “ и е селектиран от Франция, като кино лентата, който ще се бори за номинация за „ Оскар “ на таз годишните награди на Академията в категория „ чуждоезичен филм “. Предишната такава продукция на Верховен, с сходен триумф и селекция в „ Кан “, е „ Първичен инстинкт “ от 1992-а.

Пол Верховен е режисьор, който схваща добре комбинацията от дами, принуждение, обич и доста перверзен секс. Той ловко съумява да води фена из потните и влажни глъбини на насилственото наслаждение и болката. А в композиция с болното подсъзнание на Филип Джиан и грандиозното наличие, външност и сексапил на Изабел Юпер, е нещо, което не би трябвало да се изпуска.

Както споделя Мишел Лебланк на изнасилвача си в една сцена: „ Тази връзка е изратена. “ И несъмнено е права. Но точно това я прави подмокрящото кино, което в последна сметка е.

Препоръчваме „ Тя “ на огромен екран и в тежки дози.