The Wall Street Journal: Не позволявайте на Турция да премине на страната на Русия
Когато Европа отиде на война през лятото на 1914 година, в английските корабостроителници се строяха два военни кораба, предопределени за Османската империя. Обезпокоен от признаците за подсилване на съюза на Османската империя и Германия, Уинстън Чърчил, който тогава бе пръв лорд на Адмиралтейството, завзе тези кораби. След това Германия изпрати два от корабите си, с цел да ги размени. До октомври Османската империя публично е в положение на война със съдружниците, споделя американското издание The Wall Street Journal в материал, представен от организация " Фокус ".
Сегашната рецесия в връзките с Турция, която стартира поради съветските оръжия, може да има не по-малко съществени последствия. Решението на турския президент Реджеп Тайип Ердоган да закупи противоракетни ракетни системи С-400 от Русия, предопределени да смъкват самолети на Организацията на Северноатлантическия контракт, е доста съществено предизвикателство за Запада. Стремежът на Ердоган да стартира да добива природен газ във водите на Кипър също се трансформира в ябълка на раздора сред Турция и нейните дългогодишни сътрудници, а в този момент Европейският съюз търси способи да спре финансирането на Турция.
Най-вероятно Анкара ще бъде лишена от опцията да употребява заветните изтребители F-35, за които тя към този момент е платила, само че които, какъвто е казусът с английските кораби през 1914 година, тя към момента не е получила. Според американския закон администрацията на Тръмп е длъжна да наложи стопански наказания на Турция в отговор на закупуването на съветски оръжия, макар че самата администрация може да реши какъв брой тежки ще бъдат тези наказания. Турската стопанска система към този момент се свива, инфлацията към този момент доближава 16%, а безработицата е 14%. Дори леките наказания могат да отхвърлен вложителите и да изпратят лирата и фондовия пазар в свободно рухване.
Защо Ердоган да поема такива опасности? От позиция на Турция, тя не се отвръща от Запада, а реагира на обстоятелството, че Западът я е изоставил. Според турците Съединените щати не са изпълнили отговорностите си да продадат противоракетните системи Patriot на Турция. Освен това Америка въоръжи и поддържа сирийските кюрдски групи, които Анкара счита за терористи. Освен това Европейският съюз даде ясно да се разбере, че участието на Турция в този блок е невъзможна фантазия, а в този момент, когато Ердоган води страната си в по-ислямистко направление, стана мъчно да се поддържа даже реплика на съществени договаряния за присъединението на страната към Европейския съюз.
Тези различия се трансфораха в комфортна опция за съветския президент Владимир Путин. Като отслабва връзките сред Турция и нейните съдружници, Русия атакува Западния съюз, отваря благоприятни условия за по-изгодни покупко-продажби (Русия построява атомна електроцентрала в Турция) и усилва престижа си в Близкия изток.
Въпреки това фактът, че съдействието с Русия стана комфортно за Турция е отражение на отслабването на въздействието на Русия. През XVIII и XIX век Русия оказа помощ за изтласкването на турците от Южна Украйна и Русия, както и от Кавказ и Балканите. Заплахите на Сталин по адрес на Турция, които прозвучаха след края на Втората международна война, тласнаха тази страна да влезе в НАТО. Ако в този момент Турция може да си сътрудничи с Русия, то това е единствено, тъй като през днешния ден Русия е доста по-малко рискова спрямо Руската Империя и Съветския Съюз. Това е удостоверение за триумфа на НАТО в Студената война.
Ердоган, чиито позиции отслабнаха вследствие на спада в турската стопанска система и тежкото проваляне на партията му на изборите за кмет в Истанбул, които се състояха през юни, бе изправен пред суровата действителност на границите на въздействието на Турция. Неговият завой към Русия не попречи на Москва да помогне на Башар Асад да завземе последната провинция в Сирия, притежавана от бунтовници. По всяко време в Турция може да дойде още един милион сирийски бежанци.
За да укрепи турската стопанска система, Ердоган би трябвало да завоюва благосклонността на Пекин. Ето за какво турският президент, който твърди, че е бранител на ислямския свят, на процедура не реагира на преследването на уйгурите от Пекин - най-вече мюсюлманска общественост, която живее в Западен Китай и приказва езика на тюркската група и с която доста турци усещат прочувствена връзка. Досега външната политика на Ердоган - както и турската стопанска система, както и опитите му да потисне вътрешната политическа съпротива - са в застой.
Последната вяра на Ердоган може би е Доналд Тръмп. На срещата на върха на Г-20 в Япония Тръмп изглеждаше съпричастен към недоволствата на Турция за държанието на Запада. В петък, 12 юли, Пентагонът разгласи, а по-късно небрежно анулира конференция по въпроса за глобите против Турция. Остава неразбираемо дали тази анулация е отражение на подозренията на Белия дом по отношение на глобите, или Белият дом не желае да разгласи наказания в навечерието на годишнината от опита за прелом в Турция на 15 юли 2016 година, тъй че турските управляващи да не ги преглеждат като нова провокация.
Възможното прекосяване на подобен мощен съдружник, като Турция, на страната на съперника може да се трансформира в съществено предизвикателство за НАТО – не на последно място заради това, че Алианса няма законови принадлежности за изключване на членове, които не извършват своите отговорности. Въпреки че решението на Ердоган да купи съветско оръжие изисква сериозен отговор, и процесът на доставки на F-35 би трябвало да бъде прекратен, Вашингтон би трябвало да работи деликатно.
Турция и Западът съумяват, когато си сътрудничат. Съюзът на Османската империя със Съюза на централните сили докара до разпадането на тази империя по време на Първата международна война. Но това струваше скъпо на Уинстън Чърчил: провалянето на съдружниците в борбата за полуостров Галиполи аргументи съществени вреди на репутацията му и го преследва доста години. Избирането на кмета на Истанбул сподели, че опълчването на все по-безредната политика на Ердоган се ускорява. Един век след края на Първата международна война, Вашингтон би трябвало да помни, че Турция не е единствено Ердоган и би трябвало да се концентрира в дълготрайна вероятност.
Сегашната рецесия в връзките с Турция, която стартира поради съветските оръжия, може да има не по-малко съществени последствия. Решението на турския президент Реджеп Тайип Ердоган да закупи противоракетни ракетни системи С-400 от Русия, предопределени да смъкват самолети на Организацията на Северноатлантическия контракт, е доста съществено предизвикателство за Запада. Стремежът на Ердоган да стартира да добива природен газ във водите на Кипър също се трансформира в ябълка на раздора сред Турция и нейните дългогодишни сътрудници, а в този момент Европейският съюз търси способи да спре финансирането на Турция.
Най-вероятно Анкара ще бъде лишена от опцията да употребява заветните изтребители F-35, за които тя към този момент е платила, само че които, какъвто е казусът с английските кораби през 1914 година, тя към момента не е получила. Според американския закон администрацията на Тръмп е длъжна да наложи стопански наказания на Турция в отговор на закупуването на съветски оръжия, макар че самата администрация може да реши какъв брой тежки ще бъдат тези наказания. Турската стопанска система към този момент се свива, инфлацията към този момент доближава 16%, а безработицата е 14%. Дори леките наказания могат да отхвърлен вложителите и да изпратят лирата и фондовия пазар в свободно рухване.
Защо Ердоган да поема такива опасности? От позиция на Турция, тя не се отвръща от Запада, а реагира на обстоятелството, че Западът я е изоставил. Според турците Съединените щати не са изпълнили отговорностите си да продадат противоракетните системи Patriot на Турция. Освен това Америка въоръжи и поддържа сирийските кюрдски групи, които Анкара счита за терористи. Освен това Европейският съюз даде ясно да се разбере, че участието на Турция в този блок е невъзможна фантазия, а в този момент, когато Ердоган води страната си в по-ислямистко направление, стана мъчно да се поддържа даже реплика на съществени договаряния за присъединението на страната към Европейския съюз.
Тези различия се трансфораха в комфортна опция за съветския президент Владимир Путин. Като отслабва връзките сред Турция и нейните съдружници, Русия атакува Западния съюз, отваря благоприятни условия за по-изгодни покупко-продажби (Русия построява атомна електроцентрала в Турция) и усилва престижа си в Близкия изток.
Въпреки това фактът, че съдействието с Русия стана комфортно за Турция е отражение на отслабването на въздействието на Русия. През XVIII и XIX век Русия оказа помощ за изтласкването на турците от Южна Украйна и Русия, както и от Кавказ и Балканите. Заплахите на Сталин по адрес на Турция, които прозвучаха след края на Втората международна война, тласнаха тази страна да влезе в НАТО. Ако в този момент Турция може да си сътрудничи с Русия, то това е единствено, тъй като през днешния ден Русия е доста по-малко рискова спрямо Руската Империя и Съветския Съюз. Това е удостоверение за триумфа на НАТО в Студената война.
Ердоган, чиито позиции отслабнаха вследствие на спада в турската стопанска система и тежкото проваляне на партията му на изборите за кмет в Истанбул, които се състояха през юни, бе изправен пред суровата действителност на границите на въздействието на Турция. Неговият завой към Русия не попречи на Москва да помогне на Башар Асад да завземе последната провинция в Сирия, притежавана от бунтовници. По всяко време в Турция може да дойде още един милион сирийски бежанци.
За да укрепи турската стопанска система, Ердоган би трябвало да завоюва благосклонността на Пекин. Ето за какво турският президент, който твърди, че е бранител на ислямския свят, на процедура не реагира на преследването на уйгурите от Пекин - най-вече мюсюлманска общественост, която живее в Западен Китай и приказва езика на тюркската група и с която доста турци усещат прочувствена връзка. Досега външната политика на Ердоган - както и турската стопанска система, както и опитите му да потисне вътрешната политическа съпротива - са в застой.
Последната вяра на Ердоган може би е Доналд Тръмп. На срещата на върха на Г-20 в Япония Тръмп изглеждаше съпричастен към недоволствата на Турция за държанието на Запада. В петък, 12 юли, Пентагонът разгласи, а по-късно небрежно анулира конференция по въпроса за глобите против Турция. Остава неразбираемо дали тази анулация е отражение на подозренията на Белия дом по отношение на глобите, или Белият дом не желае да разгласи наказания в навечерието на годишнината от опита за прелом в Турция на 15 юли 2016 година, тъй че турските управляващи да не ги преглеждат като нова провокация.
Възможното прекосяване на подобен мощен съдружник, като Турция, на страната на съперника може да се трансформира в съществено предизвикателство за НАТО – не на последно място заради това, че Алианса няма законови принадлежности за изключване на членове, които не извършват своите отговорности. Въпреки че решението на Ердоган да купи съветско оръжие изисква сериозен отговор, и процесът на доставки на F-35 би трябвало да бъде прекратен, Вашингтон би трябвало да работи деликатно.
Турция и Западът съумяват, когато си сътрудничат. Съюзът на Османската империя със Съюза на централните сили докара до разпадането на тази империя по време на Първата международна война. Но това струваше скъпо на Уинстън Чърчил: провалянето на съдружниците в борбата за полуостров Галиполи аргументи съществени вреди на репутацията му и го преследва доста години. Избирането на кмета на Истанбул сподели, че опълчването на все по-безредната политика на Ердоган се ускорява. Един век след края на Първата международна война, Вашингтон би трябвало да помни, че Турция не е единствено Ердоган и би трябвало да се концентрира в дълготрайна вероятност.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ