“Когато една форма на обществен живот стане трайна, каквато в

“Когато една форма на публичен живот стане трайна, каквато в България е митингът, се повяват негови фалшификати и двойници. Една от тези фалшификати са опитите да се провеждат митинги, като се докарват хора с рейсове в София. Това в никакъв случай не е сработвало и не е част от сполучливия български модел. Обикновено това са дребни митинги и хората, които са там, само че не всички знаят за какво са там. “ – сподели в предаването “Нашият ден “ на БНР политологът Евгений Дайнов .

“За митинга, който се провежда през днешния ден, чета заглавия, че от 32 обитаеми места ще бъдат докарани хора с рейсове, нормално това не работи.

Протестът е достоверен тогава, когато хората дотам държат да се намесят в един блокирал политически развой, че са готови  на ограничения , с цел да отидат на митинг. “

“Събитията при “Росенец “ бяха такива. Това беше достоверен митинг, при който хората не са издържали по къщите, тъй като някаква голяма неправда се случва и те желаят да се намесят.

От към 2010 година насам всички митинги в света стъпват на едно възприятие, че има отчайваща липса на правдивост . И тази липса усещат стотици милиони хора и понякога излизат да я изразят. Тя минава през всички сфери на обществото.

Колкото повече уляга демокрацията, толкоз по-малко ще има потребност от митинги , само че това е за идващото потомство.

Самият факт, че се появяват имитационни форми на митинга, значи, че тази форма на живот в България е сполучлива. “

Днешната власт приветства митингите

“От изборите през ноември насам сме в обстановка, която е доста рядка и доста сладка за проучване. Как доскоро протестиращи хора, в това число бити от полицията като Борислав Сандов, са във властта. Те имат едно голямо преимущество – доста добре знаят какво съставлява митингът и за какво се случва .  Знаят и доста добре, че в случай че има съществени и устойчиви митинги, някъде се случва нещо, което е възприемано като неправда . “

“Протестът “ като форма

“Една народна власт, с цел да улегне и да действа като часовников механизъм без особени външни тласъци, е явно, че би трябвало да минат генерации.

Докато демокрацията не е улегнала и е належащо съставният елемент “протест “ непрестанно да съществува , тъй като той рестартира системата тогава, когато тя се успива или я вади от някакъв ступор и я насочва в по-демокртична посока.

Обичайно се прави разлика сред България и страни като Молдова и Беларус, които по този начин и не  съумяха да стигнат до никакви форми на народна власт. Едно от огромните разлики е, че още от 1989 година, от първия митинг, на който бях на 8 март, до момента България има трайна,  постоянна просвета на митинг, Молдова да вземем за пример няма . Разликите 30 години по-късно в двете страни са явни. “

Чуйте Евгений Дайнов в звуковия файл.