Легендата за Белия град
Когато чуете понятието Белия град, евентуално си представяте гръцкия град Кавала, който е прочут и с това наименование, или пък родния Балчик, който постоянно е именуван Белия град. Някой назовават Белия град и Тел Авив поради намиращият се в него съвременен комплекс от към 4 000 здания, всичките от които бели.
Не, тук няма да приказваме за никой от тези градове, а ще ви пренесем освен доста обратно във времето, само че и на доста отдалечено и тайнствено място, намиращо се в необятните джунгли на Хондурас.
В област Москития, под пластове земя и посред мочурища, блата и непроходими гори, се намира едно антично населено място, познато като Белият град или Градът на цивилизацията на хората-маймуни.
Мястото е картографирано през 2015 година и с съвременна техника ясно се вижда, че там фактически е имало град с големи площади, постройки, каменни скулптури, храмове и така нататък Разкопки към момента не са правени (и няма планувани такива) най-вече заради непристъпността на региона. Ето обаче какво описват локалните митове за това място, известно като Белият град.
Преди доста епохи, евентуално още през древността, хората и маймуните живеели заедно. Разполагали с доста злато и построили собствен град напълно от слонова кост (затова се назовава Белият град). Интересното е, че хората вярвали в Бога-Маймуна и го смятали за собствен единствен и висш Бог.
Той, от своя страна, ги предпазвал от несгоди и ги дарявал с благополучие. Един ден обаче Богът-Маймуна се влюбил в локална госпожица и незабавно не запомнил за възможните последици от сходна невъзможна обич. Отвлякъл девойката от фамилията ѝ и от взаимната им обич се родили деца, които били на половина хора, на половина маймуни. Те, от своя страна, също имали свои деца и последователно градът се трансформирал в Град на децата-маймуни. Можете да го срещнете и под това название.
Когато из тези земи пристигнали първите завоеватели, хората полумаймуни решили да се скрият от тях и това била повода да се заселят точно в област Москития, където през днешния ден не може да стъпи човешки крайник. Това естествено подтиква учените да си задават въпроса по какъв начин е допустимо на това място да е съществувал подобен превъзходен град.
Истината обаче може да се крие във обстоятелството, че не е ясно дали преди толкоз доста години региона е изглеждала по този метод. Възможно е да не е имало блата, а бистри реки; да не е имало толкоз гъста растителност и почвите да са били доста плодородни. Кой знае? Така или другояче, концепцията за съществуването на Бял град и за съществуването на Цивилизация на хората-маймуни не би трябвало да се отхвърля с лека ръка.
