Човек избира сам родителите си
Когато човек се появи на бял свят, на пръв взор ориста му е предопределена – най-малко що се отнася до това в какво семейство е роден.
Хората споделят, че няма по какъв начин да избереш роднините си, тъй като те просто са ти родственици, без значение дали го искаш или не. Според вярванията на някои хора, които са уверени в прераждането на душата, човек самичък избира родителите си.
Смята се, че откакто човек почине, душата му продължава да съществува. Мислите и съзнанието, които са обитавали човешкото тяло, не са се изгубили, а не престават да съществуват като някаква ефирна форма.
Това поверие е обусловено и от обстоятелството, че се счита, че след гибелта си човек незабавно отслабва с няколко грама – това, съгласно вярващите в прераждането, е тежестта на душата.
Душата минава през тунела, в края на който се вижда светлина, за което свидетелстват стотици хора, претърпяли клинична гибел.
След това душата населява някакви незнайни за индивида пространства, където изчаква времето, в което да се появи още веднъж в материална форма.
Вярващите в прераждането са уверени, че душата сама може да избере кои да са нейните родители. Не е ясно дали това е по този начин, само че като мотив в интерес на това изявление се акцентират доста случаи, в които майка на умряло дете ражда бебе след гибелта му и откакто проговори, то споделя детайлности от живота на умрялото.
Дори разпознава свои играчки и ги назовава с имената, които е употребило умрялото дете на нещастните родители. Според вярващите в прераждането това е едно от най-солидните доказателства в интерес на изказванието, че човек може самичък да избере родителите си.
Затова не постоянно може да се одобри изказванието на каращи се с родителите си пораснали деца, които настояват, че в случай че са могли, са щели да изберат други родители. Те просто сами са си ги избрали, имат вяра тези, които са уверени в прераждането.
