5000-годишна тъкан откриха в пещерата Магурата
Археолози откриха тъкан на 5000 години в пещерата Магурата край Белоградчик. Пред екипа ни беше направена и проба на находката в катедрата по Реставрация в Националната художествена академия.
Пещерата Магурата край Белоградчик е известна със своите скални рисунки, само че в края на предходната година съумява да изненада археолозите и с ново изобретение - откъс от текстил от преди 5000 години.
„ Първоначално когато видяхме тези остатъци, взех решение, че са въглени. Когато подвигнах първото късче, в действителност видях, че става въпрос за тъкан. От 3 години работим там, 2025 беше третият ни сезон, който се оказа извънредно потребен за нас, тъй като намерихме находки, които съставляват забележителен теоретичен интерес. Това са едни фрагменти от текстил, който се датира на 5000 години, т.е. това е на към 3000 години преди новата епоха ", изяснява доктор Ваня Ставрева, съръководител на археологическите изследвания в Магурата.
За археолозите не се оказва мъчно да датират находката.
„ Със сигурност знаем тези дати, тъй като произлизат от територията на една сграда от Бронзовата ера, а пък съответно текстилните остатъци бяха в едно вкопаване, имаме и дати C14, обследвани в Университета в Гласгоу, които удостоверяват датировката 3300-3100 година прочие н. е. ", споделя още доктор Ставрева.
„ Когато намерихме тези находки, не бързахме да ги огласим, тъй като искахме да знаем от какво е направен този текстил. Възможностите не са доста, тъй като в този интервал се е употребила вълна, коноп, лен. Дадохме няколко нишки за проучване в катедрата по Реставрация на Националната художествена академия и там сътрудниците откриха, че става въпрос за текстил, направен от коноп ", добавя още тя.
Екатерина Стоянова, която е химик и учител в катедрата, прави разбора на тестът.
„ Получих тази проба през месец декември, находка от пещерата Магурата. Беше избрана като излишък от текстил и текстилните нишки трябваше да бъдат разпознати. Идентифицирането се прави доста сполучливо с оптичен микроскоп и точно затова избрах с този способ да дефинира типа на нишките, които влизат в текстилната проба. Има няколко метода, по които могат да се разпознават влакна, може да се направи спомагателен химичен разбор, който демонстрира цветна реакция, обаче в тази ситуация тестът беше мощно обгоряла, овъглена, тя беше черна и заради тази причина просто нямаше по какъв начин да потърсим някаква цветна реакция. Но микроскопското наблюдаване е един задоволително благонадежден способ и затова точно по този метод идентифицирах тъканта ", споделя тя.
В наличието на екипа ни повтаряме тестът и микроскопското наблюдаване още веднъж демонстрира - сигурно става въпрос за коноп.
„ Анализирала съм археологически текстил, само че мисля, че това е най-старата находка, която попада тук, в тази лаборатория ", споделя ни Екатерина Стоянова.
Археолозите имат пояснение и по какъв начин се е съхранила находката толкоз дълго време.
„ Това, че е в тъмна и влажна пещера може би е една от аргументите да се запази, тъй като там микроклиматът е характерен - с доста висока мокрота на въздуха, няма почвообразувателни процеси, няма климатични промени и може би пък тези други въздействия са повода в останалите обекти навън в България от този интервал досега да няма текстилни остатъци, само че пък има други артефакти, които свидетелстват за тъкачеството в този интервал - тежести за стан, прешлени за вретено, дъна на съдове, върху които има отпечатъци от рогозки, от тъкани, върху които те са били с още сурова мека глина да съхнат и плетката се е отпечатала ", изяснява доктор Ставрева.
„ Това, което ние намерихме, е доста просто като плетка, само че казахте по какъв начин го намерихме в тъмнината - ами, защото пластовете в пещерите освен в Магурата, са доста тънки - по няколко сантиметра, точно тъй като няма почвообразувателни процеси, всичко се работи на ръка с фини принадлежности, работим единствено археолози, не използваме служащи ", добавя още тя.
Не може обаче да се каже сигурно част от какво е била тази тъкан.
„ Трудно е да кажем от какво е. Аз позволявам, съдейки по подтекста, в който го намерихме, че може би е било някаква торбичка или някакъв съд, в който нещо е съхранявано и ще забележим, в случай че археоботаниката покаже съществуване на някакви характерни зърна, семена или нещо такова, бихме могли да имаме в следствие и други За дреха, не знам, вижда ми се малко рехавичко, по тази причина по-скоро допускам, че е нещо, в което е съхранявано нещо ", споделя доктор Ставрева.
Фрагментите от текстил са единствено част от находките в пещерата в последните години.
„ За тези три години имаме най-разнообразни находки от керамика, кремък, кост, само че имаме няколко висулки от скотски зъби и приказваме за една повърхност от към 6 кв. м - тази сграда от ранната Бронзова ера - явно хората, които са я обитавали, доста са обичали да се кичат ", изяснява още ръководителката на археологическите изследвания в пещерата.
Тъканта ще бъде показана в националната археологическа галерия „ Българска археология " 2025 година, дружно с още артефакти от този археологически сезон.
бТВ, „ Тази неделя "
Пещерата Магурата край Белоградчик е известна със своите скални рисунки, само че в края на предходната година съумява да изненада археолозите и с ново изобретение - откъс от текстил от преди 5000 години.
„ Първоначално когато видяхме тези остатъци, взех решение, че са въглени. Когато подвигнах първото късче, в действителност видях, че става въпрос за тъкан. От 3 години работим там, 2025 беше третият ни сезон, който се оказа извънредно потребен за нас, тъй като намерихме находки, които съставляват забележителен теоретичен интерес. Това са едни фрагменти от текстил, който се датира на 5000 години, т.е. това е на към 3000 години преди новата епоха ", изяснява доктор Ваня Ставрева, съръководител на археологическите изследвания в Магурата.
За археолозите не се оказва мъчно да датират находката.
„ Със сигурност знаем тези дати, тъй като произлизат от територията на една сграда от Бронзовата ера, а пък съответно текстилните остатъци бяха в едно вкопаване, имаме и дати C14, обследвани в Университета в Гласгоу, които удостоверяват датировката 3300-3100 година прочие н. е. ", споделя още доктор Ставрева.
„ Когато намерихме тези находки, не бързахме да ги огласим, тъй като искахме да знаем от какво е направен този текстил. Възможностите не са доста, тъй като в този интервал се е употребила вълна, коноп, лен. Дадохме няколко нишки за проучване в катедрата по Реставрация на Националната художествена академия и там сътрудниците откриха, че става въпрос за текстил, направен от коноп ", добавя още тя.
Екатерина Стоянова, която е химик и учител в катедрата, прави разбора на тестът.
„ Получих тази проба през месец декември, находка от пещерата Магурата. Беше избрана като излишък от текстил и текстилните нишки трябваше да бъдат разпознати. Идентифицирането се прави доста сполучливо с оптичен микроскоп и точно затова избрах с този способ да дефинира типа на нишките, които влизат в текстилната проба. Има няколко метода, по които могат да се разпознават влакна, може да се направи спомагателен химичен разбор, който демонстрира цветна реакция, обаче в тази ситуация тестът беше мощно обгоряла, овъглена, тя беше черна и заради тази причина просто нямаше по какъв начин да потърсим някаква цветна реакция. Но микроскопското наблюдаване е един задоволително благонадежден способ и затова точно по този метод идентифицирах тъканта ", споделя тя.
В наличието на екипа ни повтаряме тестът и микроскопското наблюдаване още веднъж демонстрира - сигурно става въпрос за коноп.
„ Анализирала съм археологически текстил, само че мисля, че това е най-старата находка, която попада тук, в тази лаборатория ", споделя ни Екатерина Стоянова.
Археолозите имат пояснение и по какъв начин се е съхранила находката толкоз дълго време.
„ Това, че е в тъмна и влажна пещера може би е една от аргументите да се запази, тъй като там микроклиматът е характерен - с доста висока мокрота на въздуха, няма почвообразувателни процеси, няма климатични промени и може би пък тези други въздействия са повода в останалите обекти навън в България от този интервал досега да няма текстилни остатъци, само че пък има други артефакти, които свидетелстват за тъкачеството в този интервал - тежести за стан, прешлени за вретено, дъна на съдове, върху които има отпечатъци от рогозки, от тъкани, върху които те са били с още сурова мека глина да съхнат и плетката се е отпечатала ", изяснява доктор Ставрева.
„ Това, което ние намерихме, е доста просто като плетка, само че казахте по какъв начин го намерихме в тъмнината - ами, защото пластовете в пещерите освен в Магурата, са доста тънки - по няколко сантиметра, точно тъй като няма почвообразувателни процеси, всичко се работи на ръка с фини принадлежности, работим единствено археолози, не използваме служащи ", добавя още тя.
Не може обаче да се каже сигурно част от какво е била тази тъкан.
„ Трудно е да кажем от какво е. Аз позволявам, съдейки по подтекста, в който го намерихме, че може би е било някаква торбичка или някакъв съд, в който нещо е съхранявано и ще забележим, в случай че археоботаниката покаже съществуване на някакви характерни зърна, семена или нещо такова, бихме могли да имаме в следствие и други За дреха, не знам, вижда ми се малко рехавичко, по тази причина по-скоро допускам, че е нещо, в което е съхранявано нещо ", споделя доктор Ставрева.
Фрагментите от текстил са единствено част от находките в пещерата в последните години.
„ За тези три години имаме най-разнообразни находки от керамика, кремък, кост, само че имаме няколко висулки от скотски зъби и приказваме за една повърхност от към 6 кв. м - тази сграда от ранната Бронзова ера - явно хората, които са я обитавали, доста са обичали да се кичат ", изяснява още ръководителката на археологическите изследвания в пещерата.
Тъканта ще бъде показана в националната археологическа галерия „ Българска археология " 2025 година, дружно с още артефакти от този археологически сезон.
бТВ, „ Тази неделя "
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ