Просвещението
Княз Стефан Богориди, Стефан бей, Стефанос Вогориди – и трите имена са на един и същи човек – един от високопоставените лица в Османската империя, трансформирал се в единствения християнин, чийто дом е посетен персонално от султана. При това не един, а цели двама султана са идвали при него. Освен с блестящата си политическа и дипломтическа кариера в границите на империята Богориди остава в историята и с построяването на българската черква в Истанбул – “Свети Стефан ”, която и до през днешния ден е настояща черква. Църквата бързо се трансформира в български публичен център, издигната с помощта на напъните и щедростта на високопоставения българин.
Преди да стартира градежа, Богориди издейства персонално от султана ферман, с който се позволява построяването на български църковен храм. Въпреки това църквата не се издига гладко. Сред богатите българи в Османската столица, които декларират, че ще подкрепят построяването на храма, поражда разногласието, къде да бъде издигнат. Мнозина от тях желаят църквата да се издигне на по- централно място в Истанбул, по тази причина отиват при Богориди, с цел да го убедят, че храма, не би трябвало да е издигнат на мястото на неговата къща, а на по- централно място.
Богориди, чийто думи са предадени от Петко Славейков дава отговор: “Дойде, вие купите, това място, Патриаршията, която ще Ви противодействува, може да го купи по- напред или да възвиши цената и по- други способи да въздействува и да осуети съвършеното дело. ”
Така през лятото на 1849г. е свикано огромно заседание, на което вземат участие 263 видни българи от Цариград. Провежда се в дарената от Богориди къща. По време на събирането княза показва желанието си да бъде издигната огромна черква и метох, където да отсядат и българите, отиващи на поклонение към Светите места. Предложенията на Богориди, който по това време е на 74 години, са признати единомислещо и е разгласен за първи епитроп и ктитор на Църквата. Според някои съвременници на авторитетния българин църквата “Свети Стефан ” получава името си точно в негова чест.
Кой е Стефан Богориди?
Княз Стефан Богориди е роден в Котел през 1775г. с името Стойко Цонков Стойков. Внук на Софроний Врачански, който след гибелта на татко му персонално се грижи за положителното му обучение. Името Богориди е обещано на него и на брат му Атанас в чест на княз Борис I Кръстител, прочут като Богорис.
Бъдещият почитан османски политик приема името Стефан, до момента в който учи в гръцкия лицей “Свети Сава ” в Букурещ. След като приключва образованието си, стартира работа, като преподавател в богато гръцко семейство в Цариград. По- късно стартира работа като преводач в османския флот. През 1799г. участвав експедиционен корпус на Мустафа паша (бъдещият султан) против дебаркиралия френски корпус на Наполеон Бонапарт. В сражението си против французите в Абу Кир османската войска претърпява съкрушително проваляне, само че като почудо Стефан съумява да се измъкне жив.
През 1812г. Стефан Богориди отпътува за Молдова, с цел да стане губернатор на Галац. На този пост прекарва седем години, а по-късно е назначен за номинален каймакан на Влашко (днешна Румъния). През 1822г. става каймакам на Молдова, а от 1823 – 1825г. е на високопоставена работа в османския флот. В края на 20-те години на XIXв. Стефан Богориди навлиза във високите етажи на дипломацията. След Руско – Турската война от 1828 – 1829г. оглавява османската делегация в Санкт Петербург, която би трябвало да уреди противоречивите въпроси с Русия. Богориди извършва сполучливо задачата си и с това печели доверието на султан Махмуд II, който го назначава за персонален консултант.
След гибелта на султан Махмуд II Стефан Богориди става член на Танзиматския съвет и имперски консултант. Последната служба е основана особено за него. Докато се движил по върховета на османската власт, Богориди поддържал елино- българското учебно заведение в родният му град Котел. По мотив упованията българите да бъдат освободени от Русия, Богориди споделя: “Ама те не знаят, русите са положителни, юначни са, и ближни са, и милеят за нас, но те от независимост не отбират. И за нас в този момент е време да държим със западните сили, на тях би трябвало повече да се надеем, дорде пристигна да станем хора и народ. “
По този метод още в средата на XIXв. този български възрожденец задава насоката, която българската страна ще стартира да следва едвам в края на XXв.
Източник: prosveshtenieto.com
История Любопитно