Любовни истории за плажа
Книгите, които доставят най-голямо наслаждение на плажа, по традиция са романи, писани от дами с богато въображение и акуратен език. Предлагаме ви три от най-актуалните заглавия за ваканцията.
„ Алисия и теоремата за безкрайната обич “ от Майте Уседа е с привкус на вино, възприятие за комизъм и неистини. Когато брачният партньор ѝ умира при случай, Алисия наследява фамилната винарна на остров Майорка и кучето му. Единственият проблем е, че тя няма никаква визия по какъв начин се прави вино. Също по този начин не обича кучета. Шест години по-късно винарната е изправена пред финансов провал, а домашният ѝ любим се отнася към нея с равнодушие. Алисия се усеща безпределно самотна. Тогава в живота ѝ се появява Марко: млад и прелъстителен корсиканец, агроинженер, подготвен да даде на Алисия всичко, от което тя се нуждае. Въпреки това интуицията ѝ подсказва, че Марко е прекомерно добър, с цел да е същински. И се оказва права – сексапилният мъж с тайнствен взор крие минало, което може да унищожи всички очаквания на Алисия, както и нежната ѝ обич.
-->
Наред с автобиографичните мемоари, събрани в „ Под небето на Тоскана “, „ Красивата Тоскана “ и „ Всеки ден в Тоскана “, Франсис Мейс е авторка и на пътническите записки „ Една година в света “, илюстрираните справочници „ В Тоскана “ и „ Отнесете Тоскана у дома “, както и на пет стихосбирки. Неслучайно я назовават „ бардът на Тоскана “. На огромен интерес се радват и „ Жени в слънчева светлина “ и „ Ще се забележим на пиацата “. Сега обаче от „ Хермес “ показват „ Място под слънцето “. Франсис Мейс, която е световноизвестна най-много с пътеписите си, не стопира да търси смисъла на понятието „ дом “, където и да отиде. „ Място под слънцето “ изследва пристрастеността й към къщите и нещата, които ги запълват: остарели книги, вкусна храна, обичани другари, изкуство и фамилни полезности. След като е живяла в шест американски щата, Италия и значително краткотрайни жилища – общо шестнайсет къщи, авторката стига до извода, че мястото, на което се намираш, значително дефинира същността ти.
„ Лято на острова “ от Джени Хейл е за Меган, която се завръща на приказния Хатерас, с цел да открие отговорите на въпросите, които са я преследвали през целия й живот. Още първата вечер измежду белия пясък и тюркоазените води тя се среща с предприемача Тоби. Той вечеря с дядо си, който страда от деменция и взема решение, че Меган е неговата обичана, холивудската звезда от близкото минало Хестър Куин. Но дали е допустимо актрисата и Меган в действителност да имат нещо общо или образната аналогия е чиста случайност?
„ Алисия и теоремата за безкрайната обич “ от Майте Уседа е с привкус на вино, възприятие за комизъм и неистини. Когато брачният партньор ѝ умира при случай, Алисия наследява фамилната винарна на остров Майорка и кучето му. Единственият проблем е, че тя няма никаква визия по какъв начин се прави вино. Също по този начин не обича кучета. Шест години по-късно винарната е изправена пред финансов провал, а домашният ѝ любим се отнася към нея с равнодушие. Алисия се усеща безпределно самотна. Тогава в живота ѝ се появява Марко: млад и прелъстителен корсиканец, агроинженер, подготвен да даде на Алисия всичко, от което тя се нуждае. Въпреки това интуицията ѝ подсказва, че Марко е прекомерно добър, с цел да е същински. И се оказва права – сексапилният мъж с тайнствен взор крие минало, което може да унищожи всички очаквания на Алисия, както и нежната ѝ обич.
-->
Наред с автобиографичните мемоари, събрани в „ Под небето на Тоскана “, „ Красивата Тоскана “ и „ Всеки ден в Тоскана “, Франсис Мейс е авторка и на пътническите записки „ Една година в света “, илюстрираните справочници „ В Тоскана “ и „ Отнесете Тоскана у дома “, както и на пет стихосбирки. Неслучайно я назовават „ бардът на Тоскана “. На огромен интерес се радват и „ Жени в слънчева светлина “ и „ Ще се забележим на пиацата “. Сега обаче от „ Хермес “ показват „ Място под слънцето “. Франсис Мейс, която е световноизвестна най-много с пътеписите си, не стопира да търси смисъла на понятието „ дом “, където и да отиде. „ Място под слънцето “ изследва пристрастеността й към къщите и нещата, които ги запълват: остарели книги, вкусна храна, обичани другари, изкуство и фамилни полезности. След като е живяла в шест американски щата, Италия и значително краткотрайни жилища – общо шестнайсет къщи, авторката стига до извода, че мястото, на което се намираш, значително дефинира същността ти.
„ Лято на острова “ от Джени Хейл е за Меган, която се завръща на приказния Хатерас, с цел да открие отговорите на въпросите, които са я преследвали през целия й живот. Още първата вечер измежду белия пясък и тюркоазените води тя се среща с предприемача Тоби. Той вечеря с дядо си, който страда от деменция и взема решение, че Меган е неговата обичана, холивудската звезда от близкото минало Хестър Куин. Но дали е допустимо актрисата и Меган в действителност да имат нещо общо или образната аналогия е чиста случайност?
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ