Китай – най-губещата сделка на Тръмп
Китайския президент Си Цзинпин беше ослепителен в отношението си към Доналд Тръмп като го обсипваше с ласкателства и краткосрочни търговски отстъпки и го отклоняваше от същинския проблем – големия систематичен търговски дисбаланс с Китай. През цялото време Си държеше под око дълготрайната цена на това да направи Китай още веднъж популярен.
Така Томас Фридман разказва в „ Ню Йорк таймс “ (The New York Times) срещата сред двамата водещи международни водачи при последната аудиенция на Тръмп във най-голямата азиатска стопанска система.
Американският президент наподобява не е обмислил огромните въпроси, с които стартира денят на всеки ефикасен водач: „ В какъв свят пребивавам? Кои са главните трендове в света? И по какъв начин да повеждам страната си, тъй че множеството от жителите в нея да се възползват от по-голямата част от тези трендове и да смекча резултата на най-лошите от тях?”.
В какъв свят се намираме? Такъв, в който претърпяваме три „ климатични промени” по едно и също време.
Преминаваме през смяна на самия климат: разрушителните метеорологични феномени и упадъка на екосистемите непрестанно набират скорост.
Преминаваме през смяна на „ климата” на глобализацията: от взаимосвързан свят към взаимнозависим, от свят на стени, където трупаш благосъстоянието си като се запасяваш с запаси, към свят на мрежи, където преуспяваш като свързваш жителите с най-вече потоци от хрумвания, търговия, нововъведения и обучение.
И най-после, прекосяваме през смяна на „ климата” на технологията и работата: машините получават всичките пет сетива и с огромна база данни и изкуствен интелект всяка компания към този момент може да проучва, усъвършенства, предсказва, персонализира, цифровизира и автоматизира от ден на ден и повече действия, артикули и услуги. И тези компании, които не го вършат, ще изчезнат.
И по какъв начин дава отговор на това Китай? За да се оправи с смяната в климата, масирано влага в чиста сила и електрически транспортни средства – тъй като в противоположен случай личният му народ няма да може да диша и тъй като си дава сметка, че в свят, в който до 2030 година ще се появят още един милиард души, чистата сила и превоз и енергийната успеваемост ще са идната световна промишленост.
Като реакция на по-взаимнозависимия свят Китай задълбочава комерсиалните си връзки с всички бързо разрастващи се азиатски пазари в съседство посредством плана „ Един пояс, един път” и своята Азиатска банка за развиване, като в същото време управлява изкъсо вътрешния си пазар. Това е „ глобализация само в моя изгода, само че не и в твоя”.
Докато от една страна приветства глобализацията, Китай постанова 25 % тарифна ставка върху вноса на коли, до момента в който Съединени американски щати постановат единствено 2,5% и задължението всички предприятия да са смесени, което разрешава трансфер на технологии.
В софтуерно отношение Пекин стартира осъществяването на проект, наименуван „ Произведено в Китай 2025”, който впряга държавни фондове и проучвания за комерсиализирането на 10 стратегически промишлености, като основава правила и трансферира интелектуална благосъстоятелност от чужбина, с цел да може те да се развиват по-бързо. Тези промишлености включват електрически транспортни средства, нови материали, изкуствен интелект, интегрални схеми, биофармацевтика, квантово пресмятане, 5G мобилни връзки и роботика.
Докато Китай се управлява от инженери, Тръмп няма даже консултант по научните въпроси. Американският президент еднолично реши да изведе Съединени американски щати от съглашението от Париж за запазване на климата.
Той скъса съглашението за Транстихоокеанското партньорство (TPP), което би го сложило отпред на търговски блок на 12 страни (без Китай), построен съгласно ползите и полезностите на Съединени американски щати, който щеше да отстрани цели 18 000 митнически цени върху американския експорт.
Сега 11-те останали страни от TPP се пробват да основат лична зона за свободна търговия – без Съединени американски щати.
По отношение на смяната в климата на технологиите, Тръмп залага на законопроект, който ще отстрани данъчния заем от 7 500 $ за електромобилите; ще свие данъчните заеми, които са жизненоважни за плановете за вятърна енергия; ще наложи налог на даренията за университетите. В същото време най-богатите американци ще получат данъчни облекчения.
Не е несъмнено, че отвесната китайска индустриална политика най-после ще направи Китай популярен: тя сътвори големи провокации с вътрешния дълг, свързани с държавни промишлености и балон на недвижимите парцели. На доктрина икономическата система на Съединени американски щати е по-добра.
Но Китай, със способността си да концентрира напъните, извлича 90% от своята система, и това бързо го движи напред. Ако нещата продължат по този начин, това неизбежно ще се отрази на равновесието на силите.
Сега знаете за какво китайците с такава наслада устроиха посрещане на Тръмп в Пекин.
Така Томас Фридман разказва в „ Ню Йорк таймс “ (The New York Times) срещата сред двамата водещи международни водачи при последната аудиенция на Тръмп във най-голямата азиатска стопанска система.
Американският президент наподобява не е обмислил огромните въпроси, с които стартира денят на всеки ефикасен водач: „ В какъв свят пребивавам? Кои са главните трендове в света? И по какъв начин да повеждам страната си, тъй че множеството от жителите в нея да се възползват от по-голямата част от тези трендове и да смекча резултата на най-лошите от тях?”.
В какъв свят се намираме? Такъв, в който претърпяваме три „ климатични промени” по едно и също време.
Преминаваме през смяна на самия климат: разрушителните метеорологични феномени и упадъка на екосистемите непрестанно набират скорост.
Преминаваме през смяна на „ климата” на глобализацията: от взаимосвързан свят към взаимнозависим, от свят на стени, където трупаш благосъстоянието си като се запасяваш с запаси, към свят на мрежи, където преуспяваш като свързваш жителите с най-вече потоци от хрумвания, търговия, нововъведения и обучение.
И най-после, прекосяваме през смяна на „ климата” на технологията и работата: машините получават всичките пет сетива и с огромна база данни и изкуствен интелект всяка компания към този момент може да проучва, усъвършенства, предсказва, персонализира, цифровизира и автоматизира от ден на ден и повече действия, артикули и услуги. И тези компании, които не го вършат, ще изчезнат.
И по какъв начин дава отговор на това Китай? За да се оправи с смяната в климата, масирано влага в чиста сила и електрически транспортни средства – тъй като в противоположен случай личният му народ няма да може да диша и тъй като си дава сметка, че в свят, в който до 2030 година ще се появят още един милиард души, чистата сила и превоз и енергийната успеваемост ще са идната световна промишленост.
Като реакция на по-взаимнозависимия свят Китай задълбочава комерсиалните си връзки с всички бързо разрастващи се азиатски пазари в съседство посредством плана „ Един пояс, един път” и своята Азиатска банка за развиване, като в същото време управлява изкъсо вътрешния си пазар. Това е „ глобализация само в моя изгода, само че не и в твоя”.
Докато от една страна приветства глобализацията, Китай постанова 25 % тарифна ставка върху вноса на коли, до момента в който Съединени американски щати постановат единствено 2,5% и задължението всички предприятия да са смесени, което разрешава трансфер на технологии.
В софтуерно отношение Пекин стартира осъществяването на проект, наименуван „ Произведено в Китай 2025”, който впряга държавни фондове и проучвания за комерсиализирането на 10 стратегически промишлености, като основава правила и трансферира интелектуална благосъстоятелност от чужбина, с цел да може те да се развиват по-бързо. Тези промишлености включват електрически транспортни средства, нови материали, изкуствен интелект, интегрални схеми, биофармацевтика, квантово пресмятане, 5G мобилни връзки и роботика.
Докато Китай се управлява от инженери, Тръмп няма даже консултант по научните въпроси. Американският президент еднолично реши да изведе Съединени американски щати от съглашението от Париж за запазване на климата.
Той скъса съглашението за Транстихоокеанското партньорство (TPP), което би го сложило отпред на търговски блок на 12 страни (без Китай), построен съгласно ползите и полезностите на Съединени американски щати, който щеше да отстрани цели 18 000 митнически цени върху американския експорт.
Сега 11-те останали страни от TPP се пробват да основат лична зона за свободна търговия – без Съединени американски щати.
По отношение на смяната в климата на технологиите, Тръмп залага на законопроект, който ще отстрани данъчния заем от 7 500 $ за електромобилите; ще свие данъчните заеми, които са жизненоважни за плановете за вятърна енергия; ще наложи налог на даренията за университетите. В същото време най-богатите американци ще получат данъчни облекчения.
Не е несъмнено, че отвесната китайска индустриална политика най-после ще направи Китай популярен: тя сътвори големи провокации с вътрешния дълг, свързани с държавни промишлености и балон на недвижимите парцели. На доктрина икономическата система на Съединени американски щати е по-добра.
Но Китай, със способността си да концентрира напъните, извлича 90% от своята система, и това бързо го движи напред. Ако нещата продължат по този начин, това неизбежно ще се отрази на равновесието на силите.
Сега знаете за какво китайците с такава наслада устроиха посрещане на Тръмп в Пекин.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ