Събуди се, мамо. Дойдох . Няма да те оставя тук!
Кира Ивановна беше в старешки дом съвсем една година. Тя имаше три деца, само че никой не посмя да се грижи за нея. Поне Кира Ивановна не беше виждала сина си от няколко години и даже не беше му чула гласъ. Дъщерите оправиха живота си и в къщата им нямаше място за нея.
Тя погледна през прозореца към красивия сняг. Беше последният декемврийски ден. За благополучие този ден беше и нейният рожден ден. Тя затвори очи и с тъжна усмивка си спомни своя плевел живот. Обичаше брачна половинка си, грижеше се за деца си, работеше
Тя управляваше всичко и постоянно предизвикваше удивление. Когато брачният партньор умря, девойките живееха в фамилиите си, отгледаха децата си!
Съквартиранттак изчезна някъде. Кира незабавно си намерения, че към този момент й е скучно да седи с нея в една. От тези мисли тя се разсъни от почукване на вратата. Бабите влязоха от прилежащите стаи с подариха на нея огромна торта и плетени чорапи:
– Честит рожден ден, Кирочка!
– О, девойки, толкоз ненадейно! А,за това ти си изчезнала – обърна се към нейната съседка.
– Е, имаш празник! Духай свещите.
Тогава те седнаха и дълго разговаряха за всичко, хапваха торти, пиеха чай. Няколко часа по-късно отпразнувахме Нова година дружно и гостите започнаха да се разпиляват. Кира остана сама със съседката си, който незабавно заспа. През сън Кира чу гласа на сина си в далечината:
– Мамо! Събудете се, тук съм! Честит рожден ден на теб!
Кира просто се усмихна. Дори насън като че ли по бузите й течеха сълзи. Тя се радваше на този къс миг.
– Мамо? Болна ли е? Какъв е въпросът с нея?
– Не, тя се усещаше чудесно! – се чу гласът на шефа на старческия дом.
Тогава Кира отвори очи и видя сина си Майкъл.
– Това не ли е фантазия? Помисли тя …
– Не, не фантазия, мамо! Дойдох за теб! Събуди се Честит рожден ден
– Благодаря, синко – прегърна го тя и заплака.
– Пригответе се, мамо. Отиваме в нашата къща!
– Но …
– Не, само че! Не знаех, че сестрите те изпратиха тук. Реших да дойда през днешния ден. Имаш внук и снаха. Те чакат с неспокойствие.
Кира погледна, пробвайки се да разбере дали всичко това е същинско.
– Е, какво гледате? Отгледала си същински наследник!
Кира Ивановна просто се усмихна нежно. Няколко часа по-късно те към този момент бяха у дома!…
