Келската книга е богато илюстрирана книга с ръкописи създадена от

Просвещението

Келската книга е богато илюстрирана книга с ръкописи основана от ирландски монаси през 800 година. Това е едно от най-щедрите украсените с изящни миниатюри и орнаментика средновековни ръкописи измежду всички, които са стигнали до нас.

Книгата съдържа четири Евангелия на латински език пролог и тълкования украсени с голям брой цветни шарки и миниатюри. Понастоящем книгата се намира в библиотеката на Trinity College в Дъблин, Ирландия.

Според главната версия за произхода си книгата е основана в сюжета на манастира Св. Колумб на остров Йона в края на VIII – началото на IX век. След като манастирът е пренасочен от норманите, книгата е превозена от избягали монаси до Ирландия, абатство Келс, откъдето книгата е получила името си.

Текстът е съпроводен от необикновено комплицирани рисунки на цяла страница, а в самия текст постоянно се срещат дребни художествени украшения. Книгата употребява необятна палитра от цветове, най-често срещаните са лилаво, люляково, алено, розово, зелено, жълто.

Всички бижута в книгата са направени с най-високо умеене. Сложността на дизайна им постоянно е спираща дъха. В един образец, който заема квадратен инч от страницата, можете да преброите 158 комплицирани пресичания на бяла панделка с тъмна рамка. Някои модели могат да бъдат разграничени единствено с лупа, макар че по времето на основаването на тази книга те не са съществували. Моделите и орнаментите, които могат да се видят в тази книга имат доста паралели с бижутата и резбите от камък останали от този интервал. Дизайнът на тези модели постоянно се употребява в актуалните бижута и татуировки.

Средновековните осветени Евангелия написани от келтите се отличават с такава филигранна техника на осъществяване, че малко по-късно време споделиха за тези ръкописи:

Мистерията на уменията на античните монаси беше разгадана от професор Джон Сисн от университета Корнел.

Той учи няколко от тези най-изявени ръкописи основани сред 670 и 800 години от нашата епоха. Тези шедьоври се отличават с съществуването на избран брой страници „ килими “ – цялостни с шарки, както и огромен брой илюстрации в текста.

По-специално Sisne проучва фамозната книга от Kells, основана от ирландски монаси към 800 година, един от най-богато украсените ръкописи за целия интервал от края на VI до началото на IX век, същински връх в умеенето да рисуваш миниатюри и орнаменти. Професорът също употребява Книгата на Дръроу също толкоз ослепителен ръкопис от VII век в своите проучвания.

Много детайли от изображенията на техните страници са направени с разграничителна дарба до 30 реда на сантиметър, а в един квадратен инч от друга илюстрация от време на време можете да преброите над 100 и половина комплицирани пресичания на „ панделки “ с разнообразни цветове. Високата акуратност на орнаментите и дебелината на детайлите по-малко от един милиметър е една от характерностите, които накараха актуалните учени да се възхищават на фолиото и да раздвижат мозъците си над техниката на тяхното произвеждане.

Професорът обърнал внимание на обстоятелството, че в доста от илюстрациите има постоянно повтарящи се модели и като цяло дребни детайли, като че ли копирани от шаблони. Освен това се оказа, че най-сложните орнаменти присъстващи на страницата на няколко места едновременно, са разграничени от дистанцията съответстващо на междинното разстояние сред зениците на човек. Това докара откривателя до концепцията, че при филигранното осъществяване на рисунките основна роля играят очите на основателите на книгите или по-скоро специфичната техника на гледане и… стерео резултатът.

Монасите евентуално са основали серия от филигранни модели за избрани „ общоприети “ детайли на картината. Поставиха ги до нов лист и разпериха очите си, тъй че всяко око да вижда единствено образец или възпроизведено парче от образец. Благодарение на стерео резултата се сътвори илюзията за триизмерно изображение, при което всяка неточност при изчертаване на линията (изместване встрани) води до появяването на разлика във забележимата височина в тази част на фигурата.

Освен това способността на нашия мозък да пояснява изменението в две фотоси като дълбочина разрешило да наподобява, че усилва грапавостта на картината до 30 пъти, пресметна английският академик. Чрез свеждането до най-малко на забележимите покачвания и спадове в обемните линии античните майстори биха могли да отговорят на субмилиметровия диапазон на акуратност на възпроизвеждане на шаблони. И всичко, което се изискваше за това, беше твърда ръка и някакво образование за необикновената приложимост на очите.

Учените нарекоха този способ “безплатно стерео сравняване “. Професорите имат вяра, че той е разрешил на келтските монаси да основават такива филигранни повтарящи се орнаменти доста преди изобретяването на лещите и микроскопа. „ Повечето хора не схващат какъв брой тъкмо са очите ни и не мислят, че те могат да бъдат употребявани по различен метод с изключение на очевидния метод “, добави Сисне.

И обстоятелството, че тайната на рисуването на толкоз елегантни и прецизни орнаменти е деликатно заровена, учените изясняват това като част от пропагандната война на келтската черква против римската. Установената известност на книгите като тези написани от ангели би могла да притегли много почитатели.