Просвещението
Казват, че най-популярните българи на ХХ век (пък и след това) са двама – Георги Димитров и Петър Дънов. Първият десетилетия наред имаше към името си едно определение-етикет – „ вождът и учителят на българския народ ”, а вторият е именуван от почитателите от Бялото приятелство си просто Учителя.
Малцина обаче знаят, че двамата са споделяли един покрив в остарелия софийски квартал Ючбунар, застроен основно от изселници от Македония. Малката едноетажна къщичка на улица “Опълченска ” 66 е издигната от майката на Георги Димитров – баба Парашкева, и сестра є. Бурният живот на бъдещия воин от Лайпцигския развой в действителност протича в тази къща чак до кървавите нощи на Септемврийското въстание през 1923 година Чак по-късно вождът на българския пролетариат дефинитивно напуща майчиния си дом и в никакъв случай повече не живее тук. В къщата на “Опълченска ” Димитров води през 1906 година и първата си младоженка – младата сръбска поетеса и социалистка Люба Ивашевич, шивачка по специалност. Тук младото семейство изкарва най-хубавите си дни до емиграцията в Москва, където през 1933 година Люба след боледуване се самоубива. Стопанката на къщата баба Парашкева, майка на осем деца, споделя емигрантската орис на прославения си наследник Георги. След като той оглавява Коминтерна, отива в Москва. След връщането є в България живее още десетина години самичка в къщата и умира през лятото на 1944 година
Непосредствено след края на Първата международна война като наемател на вуйната на Димитров на “Опълченска ” се настанява Петър Дънов.
Създателят на учението за Бялото приятелство живее непретенциозно в една от стаите и събира тук доста от своите почитатели. Има разкази, които свидетелстват, че на някои от беседите на основателя на паневритмията на “Опълченска ” 66 са идвали тайните съветници на цар Борис III Лулчев и Севов. Броят на дъновистите от ден на ден растял, а беседите на Беинса Дуно (псевдоним на Петър Дънов) събирали стотици искащи да се потопят в Тайното обучение. Биографите на двамата велики българи рядко загатват обстоятелството, че и Георги Димитров, и Петър Дънов са били протестанти, а не православни християни. Учителя е ученик на протестантския богословски лицей в Свищов. Майката на Димитров пък била върла протестантка и ходела на служби единствено в църквата на улица “Солунска ” 49, която мъчно можела да бъде наречена православна. Баба Парашкева мечтаела да види сина си протестантски свещеник, само че комунизмът го отклонил от това намерение. Съседите настояват, че Димитров и Дънов постоянно разговаряли на разнообразни публични и религиозни тематики. Георги към този момент бил прочут синдикален деятел, социалистически функционер, чиято известност с всеки изминат ден растяла. Увеличавали се и споровете му с властта. Свидетели описват, че когато полицията нахлувала да обискира къщата (а това ставало много често), конспираторът Димитров изкусно се промъквал в стаята на Дънов. Тя била с обособен вход към улицата и оттова Димитров успявал да избяга. Няколко пъти по този начин младият политик отървал кожата.
Веднъж пристав с няколко служители на реда пристигнали за обиск в къщата и Димитров потърсил метод да се скрие. Дънов по това време таман изнасял следващата си сказка – предложил на конспиратора да седне измежду учениците му. “А в случай че ме познаят? ”, попитал Димитров. “Няма ужасно, седнете умерено ”, успокоил го Учителя.
Дъновистите създали място на бъдещия началник на Септемврийското въстание и той седнал сред тях. Полицаите нахлули в къщата, само че не посмели на влязат в стаята на Петър Дънов. Славата му на оракул и набожен водач към този момент била толкоз огромна, че ченгетата се стъписали. А Димитров изслушал беседата с внимание и дори по-късно взел присъединяване в полемиката. Всички останали удовлетворени – и конспираторът, и дъновистите, единствено служителите на реда били изиграни.
Източник: retro.bg
България