Казват, че любовта трябва да лекува. И да не е

Казват, че любовта би трябвало да лекува. И да не е сложна. Че би трябвало да се случи елементарно, да е приятна и зареждаща.

Срещата с същинската обич, онази, която е нашата сродна душа, онази, която лекува, дава всичко. Всичко, от което имаме потребност.

И тогава няма въпроси, няма драма, няма потребност от пояснения.



Истинската обич лекува единствено с едно допиране, едно безшумно наличие, даже с едно безмълвие. Тя не носи болежка. Тя носи благополучие.

Любов е, когато можеш да разчиташ на индивида до себе си, когато той ти носи поддръжка, изслушва те, не те натоварва, схваща те. Любовта не би трябвало да дава обещания, тя дава благополучие. Тя би трябвало да бъде действителна и споделена.

Ако на единия от двамата му е по-важно да бъде другаде, в случай че единият от двамата все няма задоволително време, в случай че единият от двамата е все изтощен или отегчен, значи това не е точният човек за вас. Ако любовта е повече взаимни отстъпки и преглътнато достолепие, то не е същинска обич.

И е време да я оставите зад себе си. За да освободите място за същинската.



Не бъркайте сродната душа с благополучен живот в благоденствие.

Лесно е да се заблудим, че сме намерили сродната си душа, в случай че живеете в огромна къща, карате скъпи коли, позволявате си първокласни почивки и всичко, което желаете.

Сродната душа се открива в разбирателството, уважението, хармонията, взаимното почитание и допълнение.