Дори извънредното положение не вразуми политиците
Казват, че когато изпаднат в мощен стрес, хората разкриват същинската си същина. В момента българското общество и страна са сложени в изключително състояние. И какво разкриха за себе си в тази рецесия родните политици? Че са некомпетентни, късогледи, дребнави и себични. Това напълно ясно се видя от политико-законодателния призрачен сън, който изживяхме към приемането на новия закон за изключителното състояние.
Потокът от нервност, напрежение и нелепости от последната седмица нямаше да бъде толкоз изобилен,
в случай че не се постановяваше да се прави закон от нищото .
През 2005 година беше признат Закон за ръководство при рецесии, който тройната коалиция анулира 4 години по-късно. Ако беше настоящ, с малко работа той можеше да бъде нагоден към актуалната рецесия. Което, на собствен ред, повдига въпроса за какво за последните 10 години ГЕРБ по този начин и не се захвана да добави законодателството при изключителни обстановки. Вместо това карахме единствено със Закона за отбрана при бедствия и няколко текста в Закона за защитата и въоръжените сили – безусловно неприложими сега.
Затова в този момент всички – депутати, специалисти и служители, трябваше да бъдат пришпорвани да изработят един толкоз значим закон безусловно за дни. Набързо беше скърпен план, в който ръководещите наблъскаха каквото им пристигна на акъла, и го пуснаха за резглеждане в Народното събрание. Трудно може да се опише с думи безпорядъкът, в който това се случи. Никой, но напълно никой, в това число самите депутати, не разбра какво става в парламентарната правна комисия, където действително се ковеше законът. Върху плана се упражнява някаква анонимна работна група; вървяха разнообразни негови разновидности – кой ги видял, кой не; ремонти се правеха от някакви хвърчащи листчета с неразбираемо наличие. Даже правосъдният министър Данаил Кирилов се оплете в тази неразбория и се изпокара със своите сътрудници от ГЕРБ, които под паника бързаха да одобряват нещо – каквото и да е,
единствено и единствено да кажат пред хората – ето, справихме се!
Останалите партии също дадоха своя принос да трансфорат това свръхважно законодателно изпитание в мъчителна гротеска. Лидерът на „ Воля ” Веселин Марешки се разхождаше из пленарната зала на Народното събрание, нагизден в цялостно защитно облекло. А Движение за права и свободи – „ националноотговорната партия ” (както обичат да се титулуват хората на Ахмед Доган), която настояваше, че новият закон би трябвало да обгръща единствено въпросите на изключителното състояние, го употребява, благодарение на ГЕРБ, с цел да промени Закона за вероизповеданията! Трябвало незабавно да се оправи техническа неточност, обясниха от придвижването, без капка стеснение.
Накрая Народното събрание одобри закона – с мъчително пъплене из недомислени и противоречиви разпореждания, което изкара от кожата медиите и публиката.
Законодателната част от кошмара завърши. Дойде ред на политическата.
От Българска социалистическа партия изненадващо съумяха да прокарат в закона своята концепция да се фиксират цените на стоките и услугите за интервала на изключителното състояние под претекста, че по този начин ще се предотврати спекулата. Срещу наредбата въстанаха първо търговците, а след това и работодателските организации. Стопанските последствия от сходна мярка са непредвидими, изключително при интернационалната икономическа рецесия, съпътстваща пандемията. И тук се намеси президентът Румен Радев, който употребява мярката, както и опита на ГЕРБ да криминализира разпространяването на подправени вести за пандемията, с цел да наложи несъгласие на закона.
Умишлено или несъзнателно, с тази стъпка
Радев тотално разстрои главните партии
– ГЕРБ и Българска социалистическа партия, а водачите им направи да наподобяват напълно несъответстващи. Това пролича от реакцията на Бойко Борисов, който близо час бесня по малкия екран от Министерския съвет, откакто разбра за ветото. Знаел Борисов, разбирате ли, че предлагането на Българска социалистическа партия ще изкриви пазарите и може да аргументи злополука, но го подкрепил поради потребността от надпартиен консенсус! По-жалко опрощение, с цел да оправдае гафа на ГЕРБ, мъчно можеше да измисли – от Българска социалистическа партия бяха наблъскали проектозакона със свои хрумвания, от които ръководещите не утвърдиха съвсем нищо. Но харесаха нещо, което ще срине стопанската система.
Колкото и несъответстващи да изглеждаха герберите,
дваж по-неприятно беше ситуацията за Българска социалистическа партия.
Човекът, който доведоха до „ Дондуков ” 2, със размах отхвърли „ обществената ” им борба против спекулата като риск, който „ ще ограничи достъпа на семействата до редица артикули от първа нужда, които не се създават в България. ” Нищо чудно, че при разискването на ветото в Народното събрание алените депутати не можеха да си намерят място и мънкаха, че може да са създали неточност и щели да я поправят. Социалистите се озоваха в нелеката обстановка да избират кое е по-ценно в политически проект – да се покажат пред гласоподавателите, че желаят да борят чорбаджиите, или да показват единение с „ Дондуков ” 2. Предпочетоха Радев, несъмнено – не могат да се откажат от единствения си действителен политически актив. Доколко Радев им принадлежи обаче, става въпрос, по който към този момент няма еднопосочен отговор. Но Корнелия Нинова изпадна в напълно шизофренична обстановка да приветства ветото на президента върху текст, който самата тя е предложила.
Едно е ясно – въпреки ситуацията в страната да е изключително, политиците си остават същите. Остава ни да се надяваме, че рецесията няма да трае прекомерно дълго. Иначе не се знае какви вреди могат да причинят хората във властта.
Потокът от нервност, напрежение и нелепости от последната седмица нямаше да бъде толкоз изобилен,
в случай че не се постановяваше да се прави закон от нищото .
През 2005 година беше признат Закон за ръководство при рецесии, който тройната коалиция анулира 4 години по-късно. Ако беше настоящ, с малко работа той можеше да бъде нагоден към актуалната рецесия. Което, на собствен ред, повдига въпроса за какво за последните 10 години ГЕРБ по този начин и не се захвана да добави законодателството при изключителни обстановки. Вместо това карахме единствено със Закона за отбрана при бедствия и няколко текста в Закона за защитата и въоръжените сили – безусловно неприложими сега.
Затова в този момент всички – депутати, специалисти и служители, трябваше да бъдат пришпорвани да изработят един толкоз значим закон безусловно за дни. Набързо беше скърпен план, в който ръководещите наблъскаха каквото им пристигна на акъла, и го пуснаха за резглеждане в Народното събрание. Трудно може да се опише с думи безпорядъкът, в който това се случи. Никой, но напълно никой, в това число самите депутати, не разбра какво става в парламентарната правна комисия, където действително се ковеше законът. Върху плана се упражнява някаква анонимна работна група; вървяха разнообразни негови разновидности – кой ги видял, кой не; ремонти се правеха от някакви хвърчащи листчета с неразбираемо наличие. Даже правосъдният министър Данаил Кирилов се оплете в тази неразбория и се изпокара със своите сътрудници от ГЕРБ, които под паника бързаха да одобряват нещо – каквото и да е,
единствено и единствено да кажат пред хората – ето, справихме се!
Останалите партии също дадоха своя принос да трансфорат това свръхважно законодателно изпитание в мъчителна гротеска. Лидерът на „ Воля ” Веселин Марешки се разхождаше из пленарната зала на Народното събрание, нагизден в цялостно защитно облекло. А Движение за права и свободи – „ националноотговорната партия ” (както обичат да се титулуват хората на Ахмед Доган), която настояваше, че новият закон би трябвало да обгръща единствено въпросите на изключителното състояние, го употребява, благодарение на ГЕРБ, с цел да промени Закона за вероизповеданията! Трябвало незабавно да се оправи техническа неточност, обясниха от придвижването, без капка стеснение.
Накрая Народното събрание одобри закона – с мъчително пъплене из недомислени и противоречиви разпореждания, което изкара от кожата медиите и публиката.
Законодателната част от кошмара завърши. Дойде ред на политическата.
От Българска социалистическа партия изненадващо съумяха да прокарат в закона своята концепция да се фиксират цените на стоките и услугите за интервала на изключителното състояние под претекста, че по този начин ще се предотврати спекулата. Срещу наредбата въстанаха първо търговците, а след това и работодателските организации. Стопанските последствия от сходна мярка са непредвидими, изключително при интернационалната икономическа рецесия, съпътстваща пандемията. И тук се намеси президентът Румен Радев, който употребява мярката, както и опита на ГЕРБ да криминализира разпространяването на подправени вести за пандемията, с цел да наложи несъгласие на закона.
Умишлено или несъзнателно, с тази стъпка
Радев тотално разстрои главните партии
– ГЕРБ и Българска социалистическа партия, а водачите им направи да наподобяват напълно несъответстващи. Това пролича от реакцията на Бойко Борисов, който близо час бесня по малкия екран от Министерския съвет, откакто разбра за ветото. Знаел Борисов, разбирате ли, че предлагането на Българска социалистическа партия ще изкриви пазарите и може да аргументи злополука, но го подкрепил поради потребността от надпартиен консенсус! По-жалко опрощение, с цел да оправдае гафа на ГЕРБ, мъчно можеше да измисли – от Българска социалистическа партия бяха наблъскали проектозакона със свои хрумвания, от които ръководещите не утвърдиха съвсем нищо. Но харесаха нещо, което ще срине стопанската система.
Колкото и несъответстващи да изглеждаха герберите,
дваж по-неприятно беше ситуацията за Българска социалистическа партия.
Човекът, който доведоха до „ Дондуков ” 2, със размах отхвърли „ обществената ” им борба против спекулата като риск, който „ ще ограничи достъпа на семействата до редица артикули от първа нужда, които не се създават в България. ” Нищо чудно, че при разискването на ветото в Народното събрание алените депутати не можеха да си намерят място и мънкаха, че може да са създали неточност и щели да я поправят. Социалистите се озоваха в нелеката обстановка да избират кое е по-ценно в политически проект – да се покажат пред гласоподавателите, че желаят да борят чорбаджиите, или да показват единение с „ Дондуков ” 2. Предпочетоха Радев, несъмнено – не могат да се откажат от единствения си действителен политически актив. Доколко Радев им принадлежи обаче, става въпрос, по който към този момент няма еднопосочен отговор. Но Корнелия Нинова изпадна в напълно шизофренична обстановка да приветства ветото на президента върху текст, който самата тя е предложила.
Едно е ясно – въпреки ситуацията в страната да е изключително, политиците си остават същите. Остава ни да се надяваме, че рецесията няма да трае прекомерно дълго. Иначе не се знае какви вреди могат да причинят хората във властта.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ